Решение № 719 от 15.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. П., 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20251720109188 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „***“ АД срещу Министерство на правосъдието (първоначално срещу Агенция по вписванията) за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 525,00 лева, представляваща вреда от действия на съдия по вписвания, формирана като сбор от сумите – 500 лева – заплатен адвокатски хонорар по повод депозирана частна жалба пред Окръжен съд П. и 25 лева заплатена държавна такса в същото производство, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и 27,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 525 лева в периода от 29.05.2025 г. до 14.10.2025 г. – деня преди предявяване на главния иск.

Ищецът твърди, че на 17.02.2025 г. е депозирал молба № 607 до Служба по вписванията – гр. П. за заличаване на отбелязване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., като с определение от същата дата бил постановен отказ от страна на съдия по вписванията към РС-П.. Била депозирана частна жалба, в резултат на което Окръжен съд-П., в рамките на ч.гр.д. № 326/2025 г., отменил отказа. В хода на производството по обжалване ответникът сторил разноски в размер на 525 лв., от които 25 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че сторените разноски представляват имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразния акт на съдията по вписвания, постановен в рамките на правомощията му по закон – чл. 569, т. 5 ГПК, вр. чл. 15-22 от Правилника за вписванията и чл. 171 ЗЗД. Развити са съображения, че Министерството на правосъдието отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители – каквито са съдиите по вписванията, като отговорността е обективна и гаранционна.

При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да му заплати горепосочените суми.

Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор в срок. Съгласно указанията на съда, изрично 1 заявява, че искът следва да се счита предявен спрямо него от 22.01.2026 г., когато е направена замяната на страна, а не от 15.10.2025 г., когато е предявен срещу Агенция по вписвания.

Намира предявения иск за нередовен, недопустим и неоснователен. В становището си по допустимостта на предявените искове поддържа, че искът е недопустим, тъй като се основава на претенция за разноски, направени в едностранно охранително производство по обжалване на отказ на съдия по вписванията, в което не възниква отговорност за разноски и такива не могат да бъдат търсени по исков ред.

Подчертава, че Министерството на правосъдието не е страна в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията и не следва да носи отговорност за разноски по него. Счита, че разноски се присъждат единствено в спорните съдебни производства, но не и в охранителните (арг. чл. 541 ГПК) - възражения, касаещи съществото на предявените искове. В тази връзка се позовава на практика на ВКС, обективирана в негови произнасяния по ч.т.д. № 311/2022 г., 2436/2021г., 2250/2021 г. и др., касаеща регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и неприложимостта на чл. 25, ал. 6 от този закон.

По същество намира, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Не оспорва, че съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието, но се отрича наличието на противоправно поведение, както и на вина. Изложени са съображения за правната природа на отказа на съдията по вписвания и неговата дейност, както и че деликтната отговорност като последица от всеки отменен отказ би обезсмислила института на отказа и би подкопала независимостта на съдебната дейност.

Оспорва наличието на вреда, доколкото платени суми за адвокатско възнаграждение са били направени по волята на самия молител и срещу тях той е получил правна услуга. Оспорва и наличието на причинноследствена връзка, доколкото адвокатската защита не е задължителна в производството по обжалване на отказ, като счита, че разноските произтичат от договор за правна помощ, а не пряко от поведението на съдията по вписванията.

Оспорва се да е налице противоправно поведение. Подчертава, че отменителния акт на Окръжен съд П. не се ползва със СПН и не обвързва този съд да приеме, че поведението на съдията по вписванията е противоправно.

Оспорва се да е извършено виновно поведение, като намира, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложима.

Счита, че адвокатско възнаграждение не е заплащано от страна на ищеца по – повод депозиране на жалба срещу отказа, тъй като в представения договор за правна помощ е посочено, че Клиентът (*** АД) декларира, че е платил, а не че Адвоката, че е получил.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск за твърдени вреди. Оспорва и акцесорната претенция както по основани – пряко зависима от главната такава, така и в заявения период, тъй като е конституиран като ответник едва с молбата от 22.01.2026 г. (в отговора е посочена датата 23.02.2026 г.) Претендира разноски.

Третото лице помагач е депозирало становище 28.04.2026 г. като счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка. Счита иска за изцяло неоснователен като подробно разглежда предпоставките на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД относно характера на предявения иск, включително и характерът на охранителното производство в рамките, на което третото лице помагач се е произнесло в качеството му на съдия по вписвания. Оспорва за ищеца да са настъпили вреди. Счита, че ищецът 2 злоупотребява с право и заобикаля закона. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните разноски предмет на Договора от 28.05.2025 г.

В съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват като депозират писмени становища, с които поддържат изложените тези. Третото лице помагач се представлява като оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа чрез своето действие или бездействие.

В конкретната хипотеза Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди от незаконни действия или бездействия на съдиите по вписванията, тъй като те са в служебни отношения с Министерство на правосъдието.

По делото не се спори, а същото се установява от изисканите и приложени за послужване канцеларско дело № 1128/2025 г. на СВ към Районен съд П., и частното производство пред Окръжен съд П., че по повод подадено на 17.02.2025 г. от ищеца заявление за частично заличаване на вписване на договор за особен залог е постановен отказ от същата дата с мотив, че лицето, чийто подпис е удостоверен в декларацията съгласие, не е изписало собственоръчно пълните си имена си пред нотариуса.

Не се спори, че срещу така постановения отказ е подадена частна жалба, по повод на която отказът на съдията по вписвания е отменен в рамките на ч.гр.д. № 326/2025 г. по описа на Окръжен съд П..

Спорни са предпоставките за реализиране отговорността на ответника по чл. 49 3

ЗЗД.

По отношение на първата предпоставка – противоправност, съдът следва да извърши собствена преценка относно поведението на съдията по вписване, а не да приеме, че отмяната на отказите автоматично установява всички предпоставки на деликтната отговорност, независимо, че отмяната е постановена от тричленен състав на Окръжен съд, тъй като произнасянето не се ползва със сила на пресъдено нещо, както правилно ответникът посочва.

По повод наличието на разнопосочна съдебна практика при обжалване действията на съдии по вписвания ВКС е постановил ТР № 7 от 25.04.2012 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК. В т. 6 от него се приема, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

В конкретния случай се касае за вторично вписване. Първичното е осъществено в ЦРОЗ и по изрична разпоредба това вписване следва да се осъществи и в имотен регистър въз основа на издаденото удостоверение. След като такова удостоверение е налице, съдията по вписване няма правомощията да проверява формата и съдържанието, а единствено дали акта подлежи на вписване, отговорът на който въпрос е положителен, арг. чл. 33, б. „д“ ПВ. Извършвайки допълнителна проверка и установявайки неизписването на имената собственоръчно е излязъл извън своите правомощия съобразно горепосоченото тълкувателно решение. В този смисъл е Определение № 50012/23.01.2023 г. по ч. търг. дело № 1936/2022 г. на І-в т. о. на ВКС, в което се приема, че представено пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за пълно заличаване на вписания особен залог е достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър, явяващо се вторично по отношение вписването в ТРРЮЛНЦ.

Ето защо съдът приема, че първата кумулативна предпоставка е налице, тъй като излизайки извън своите правомощия, съобразно относима съдебна практика, съдията по вписване е постановил незаконосъобразен отказ. Противоправността се изразява в недължимо положеното старание, а не защото актът му е отменен. В производство по чл. 278 ГПК отмяната може да е в резултат и на новосъбрани доказателства, не само грешно тълкуване на закона, в който случай противоправността би отпаднала.

По отношение на вината приложение намира презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са установени обстоятелства, които да я оборват.

Съдът приема, че разходите, направени за обжалването на отказа, представляват вреда. Ответникът акцентира, че по изрична разпоредба на закона (чл. 541 ГПК) те са за сметка на молителя. Това е така, но единствено в рамките на охранителното производство. Постановеният отказ е породил необходимостта да бъде обжалван и това е довело до генериране на разходи. Правната помощ не е задължителна, но е необходима. Такава е ползвана при подаване на заявлението, както и при обжалване на отказа. Тези разноски обичайно се присъждат в производство по чл. 278 ГПК, но поради едностранния характер на това конкретно производство, липсва насрещна страна, което от своя страна предизвиква необходимост от още едно производство – настоящото. След като в охранителното производство не е уредена отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, същите могат да бъдат претендирани като имуществена вреда в производство за обезщетение от 4 незаконосъобразен отказ. Цитираната от ответника съдебна практика е неотносима. Тя касае опит на Агенция по вписвания да обжалва определението на Окръжен съд, с който е отменен отказ на длъжностно лице, каято жалба е оставена без разглеждане именно с разясненията, че при обжалване на отказ насрещна страна няма.