Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 183 от 13.08.2025, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 1424/2024
Вид
Решение № 183
Подписан
13.08.2025
Състав
Биляна Димитрова Коева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. С., 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101424 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В. Х. Г. е предявил срещу „Д.П.Б.-гр. С. иск за заплащане на сумата в размер на 55 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца при трудова злополука от 16.01.2024 г., ведно със законната лихва от тази да дата до окончателното изплащане на сумата и за сумата в размер на 5 496,61 лв., представляваща обезщетение за забава – мораторна лихва, вследствие на трудовата злополука – иск с правно основание чл.

200 КТ.

Ищецът твърди, че между страните било налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключения между тях Трудов договор с № 7/16.06.2023г. По силата на последния, ищецът бил назначен и изпълнява длъжността „санитар“ при ответника, с място на работа - гр. С., ул. ,,Видима“ № 33.

Сочи се, че на 16.01.2024г. /вторник/, ищецът бил на работното си място и изпълнявал възложените му трудови задължения. Същия ден по утвърден график, бил втора смяна, която започвала от 13:00ч. и приключвала в 19:00ч. Той отишъл на работа както обикновено - малко по-рано, бил на работното място още в 12:40ч., а в 13:00ч. застъпил работа, като сменил първата смяна.

Ищецът работел в сектор ОДПЛМ /Хронично болни/, при ответника. Преди приключване на работната смяна, малко преди да се смени с колегата си, към 18:35ч., се придвижвал в коридора, който водел към пералните помещения. В себе си бил взел и носел ключ, за да отключи пералното помещение и да предаде на другата смяна 1 прането. Ищецът В. се придвижвал сам. Точно стигнал вратата на пералното помещение понечил да я отключи, когато внезапно чул силен вик, който идвал зад него. Чул два гласа, като единият му извикал по име, а другия извикал силно:

„Санитааааар!“. Тогава ищецът инстинктивно се обърнал в посока идващите викове. С обръщането видял П., който познава като пациент болницата. П. бил застанал непосредствено до ищеца, като ръцете му били вдигнати над главата и с тях държал голям, масивен, железен стол, с дървени седалка и облегалка. Столът П. бил вдигнал високо над главата си и вече бил замахнал с него към В.. Като го видял, ищецът инстинктивно вдигнал двете си ръце, и ги сложил пред лицето си, за да си предпази главата. Тогава П. му нанесъл силен удар със стола. Ударът попаднал в лявата ръка, както и в тази част на лицето в областта на носа и окото, която останала непокрита от вдигнатите спонтанно и инстинктивно ръце. Ищецът изпитал силна и остра болка в областта, в която попаднал удара. Завило му се свят, но успял задържи да не падне, а само залитнал и се подпрял. Тогава на помощ се притекли и успели да се намесят колегата на ищеца - Р., който също работел като санитар в ДПБ - град С.. Той хванал П.. После сестрата, която също била в непосредствена близост му оказала първа помощ.

Встрани седели и двамата болни, които били извикали на ищеца, в резултат на което той се обърнал. Ако не били на място те, то П. щял да удари ищеца в главата, в областта на тила, както бил застанал в гръб, и можело да се стигне до по-тежки и необратими последици, които за щастие са предотвратени.

След случилото се и след като се успокоил, В. се прибрал в дома си с много силни болки в главата и в ръката. Жена му много се изплашила като го е видяла в такова състояние. Окото му било отекло и леко затворено, носът и ръката му също били отекли. Освен това, ищецът чувствал силно главозамайване. На другия ден, още рано сутринта, в 8:00ч., ищецът отишъл на преглед при личния си лекар - д-р С.. Тя го прегледала, казала, че общото му състояние никак не е добро и заявила, че трябва да посети лекари - специалисти, за да му бъде извършен обстоен преглед. Дала му съответните направления. След направения преглед се установили следните увреждания: съмнения за счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, вътречерепна травма и контузия на очната ябълка и околоочната област.

Ищецът отишъл на преглед при ортопед - д-р С.Г. Той го прегледал и му казал, че незабавно трябва да отиде да му направят рентгенова снимка. Обяснил му, че по всяка вероятност има фрактура на лявата ръка. Ортопедът веднага изпратил ищеца при рентгенолог. Там му направили снимка. От снимката станало ясно, че лявата му ръка е счупена в областта на долния край на лъчевата кост. Тогава ищецът се върнал при изпращащия го лекар, който му обездвижил ръката и я гипсирал. Докторът казал, че се налага да остане в болницата за ден. Дали му обезболяващи, тъй като изпитвал много силни болки. Лекарят, след като преценил за наложително му издал болничен лист за 2 временна неработоспособност, първоначално за 30 дни. Във връзка с другите телесни увреждания, изразяващи се във вътречерепна травма и контузия на очната ябълка и околоочната област, лекарите му изписали медикаменти и му указали да не се напряга и натоварва и да си почива, както и да избягва прекалени вълнения.

След 30 дни ищецът се явил отново на преглед. Махнали му гипса. Докторът му казал, че трябва да ходи процедури по рехабилитация и физиотерапия. Ищецът, под наблюдение на физиотерапевт, ходил на десет такива процедури. Независимо от това, движенията в ставите на левия горен крайник останали силно ограничени и болезнени.

Освен това той получил и масивно кръвонасядане на меките тъкани по повърхността на лявата ръка и китката.

Междувременно, на 27.01.2024г., през нощта, В. се събудил целия облян в пот.

Изпитвал силни болки в областта на гърдите и стягане. Жена му се събудила също.

Като го видяла много се разтревожила. В. не можел да диша. Съпругата му веднага позвънила на тел. 112. Оттам веднага изпратили линейка от Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - С.. Докторът, дошъл на място, го прегледал веднага, още у тях и казал, че състоянието му е критично и се налага да го закара веднага в болница. Закарали го в МБАЛ „****“- град С., където веднага му сложили система.

След това, по преценка на лекарите веднага го транспортирали в ****“ - град Габрово.

Там останал на лечение 3 дни. През време на престоя си постоянно бил на системи.

Окончателната диагноза, която му поставили лекуващите лекари е „Пристъпно предсърдно мъждене“. Сочи се, че ищецът страдал и от диабет и сърдечни проблеми. Травматичните увреждания създали предпоставка за тромбообразуване, поради постъпването на тромбообразуващи субстанции в кръвта директно от тъканите.

След удължаване на отпуска, поради временна неработоспособност с още 30 дни, В. бил неработоспособен общо 60 дни. После подал молба и ползвал част от платения си годишен отпуск.

На 01.04.2024г. се завърнал отново на работа, но не се чувствал добре, изпитвал страх и паника.

С Разпореждане № 3 от 23.01.2024г., издадено от НОИ, Териториално поделение - Габрово, декларираната злополука от осигурителя ДПБ — град С., станала с ищеца на дата 16.01.2024г. е призната за трудова. В разпореждането било посочено, че на осн. чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ декларираната злополука вх.

№ 5101-07-1 от дата 22.01.2024г. на ТП-Габрово от осигурителя „****а“ /ДПБ/ - град С., станала с В. Х. Г. с ЕГН ********** на дата 16.01.2024г. се приема за трудова злополука по чл. 55. ал. I от КСО. По данни от декларацията, внезапното увреждане, изразяващо се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, вътречерепна травма и контузия на очната ябълка и околоочната област е в резултата 3 на физическо насилие със стол от пациент, претърпяно на работното място, в работното време. Така описаното и приложено към исковата молба разпореждане не било обжалвано от ответника, или от ищеца и е влязло в законна сила.

Излагат се съображения, че така описаните травми причинили на ищеца трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 12 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

От настъпването на трудовата злополука и до момента ищецът се е нуждаел и продължава да се нуждае от непрекъснати грижи и съдействие, в началото дори и при извършване на най-елементарните ежедневни битови дейности. Претърпяната от него трудова злополука променила изцяло живота му, ограничила социалните му контакти, защото много продължително време не излизал от вкъщи, освен да когато ходел по болниците.

Искането към съда е да уважи претенцията. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника.

Поддържа се, че искът е неоснователен. Твърди се, че между страните действително е налице валидно трудово правоотношение по трудов договор №7/16.06.2023 г., съгласно който ищецът изпълнявал длъжността „санитар“ при ответника. Сочи се, че на работника била връчена длъжностна характеристика с подробно описание на задълженията му, ищецът бил запознат с разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред на ДПБ – С. и с разпоредбите на Етичния кодекс на служителите на ДПБ – С..

В отговора се излагат съображения, че след постъпване на работа на ищеца бил проведен начален инструктаж, провеждан бил и периодичен инструктаж за работа. В ДПБ - С. били утвърдени от директора на болницата програма за провеждане на начален инструктаж с цел запознаване на новопостъпващите работници и служители с основните правила и изиисквания за безопасен труд, програма за провеждане на инструктаж на работното място с цел работниците и служителите да получат практически познания за здравословно и безопасно осъществяване на трудовата им дейност по съответната професия и на определеното им работно място, програма за провеждане на периодичен инструктаж с цел поддържане и допълване знанията на работниците и служителите по безопасност и здраве при работа.

Ищецът бил запознат в достатъчна степен с всички условия и специфика на работата с психично болни пациенти, запознат е и със съдържащите се забрани в периодичния инструктаж на служителите, провеждан от старшата медицинска сестра на ОДПЛМ при ДПБ - С., а именно: физическото малтретиране на болните е недопустимо и строго наказуемо, както и задълженията на санитаря: отношението към психично болния трябва да бъде внимателно, щадящо и непсихотравмиращо; под 4 никакв предлог да не се влиза в конфликт с болните, да не бъде накърнявано достойнството и самочувствието им; при забелязване на неспокойство или други промени в настроението на болния, веднага да се съобщи на сестра или лекаря за вземане на съответни мерки.

На 16.01.2024 г. В. Х. Г. бил на работа, втора смяна, с работно време от 13.00 ч. до 15.00 ч. и от 15.15 ч. до 19.00 ч. Около 18.50 ч. ищецът претърпял злополука на обичайното си работно място - в ОДПЛМ на ДПБ - С.. Претърпял удар от пациент, настанен в отделението - П. Р.М..

Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от управителя на НОИ, и обнародвана в „Държавен вестник“. В съответствие с цитираната разпоредба ДПБ - С. като работодател на ищеца подал в НОИ, Териториално поделение - Габрово, декларация за трудова злополука по образец с вх.

№ 5101-07-3/22.01.2024 г., в законоустановения срок след узнаването за злополуката на 17.01.2024 г. В декларацията било посочено, че ищецът В. Х. Г., санитар в ДПБ С., с код по НКПД 53211002, е пострадал на 16.01.2024 г., в 18.50 ч., при злополука.

Пострадалият работел при пълно работно време, при трета категория труд, с общ трудов стаж от 31 г.. а по посочената професия - 11 месеца. Злополуката станала на посочената дата и час в ОДПЛМ в ДПБ -С., на обичайното стандартно работно място, където лицето полага труд и изпълнява трудовите си функции. В графа 24 от декларацията бил посочен вида на извършваната работа. Увреждането на пострадалия довело до временна неработоспособност.