Определение № 198 от 18.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600213 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. К. К., защитник на подс. П.

Г. Д., против протоколно определение № 316 от 28.04.2026 г., постановено по НОХД № 165/2026 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта с която в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата са релевирани съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 от НПК. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производтво, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В тази връзка се иска да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

1

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното дело НОХД № 71/2024 г. по описа на Окръжен съд – съд Хасково и е образувано по внесен обвинителен акт както следва:

- срещу подс. П. Г. Д., като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и - срещу Н. Б. К. за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание, защитата на подсъдимия Д. е изразила претенции за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Възраженията са били насочени към обвинителния акт и по конкретно, че в диспозитива на ОА е посочена само датата 14.04.2012 г., на която се твърди, че обв. Д. е извършил престъплението с правна квалификация по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като не е посочен конкретен час, въпреки описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт, че твърдяното деяние е извършено в „края на работната смяна“ и продължителността на работното време до 08.00 часа на 14.04.2012 г. Предвид това не ставало ясно, кога точно държавното обвинение приема, че е извършено престъплението, за което на Д. му е повдигнато обвинение с обвинителния акт - в неустановен времеви период на 14.04.2012 г. или около 08.00 часа на 14.04.2012 г. Също така се излагат доводи, че в обвинителния акт, на стр.4 е записано следното: „ .... свид. К. попитал тримата митнически служители какво следва да направи, при което подс. Д. му казал да остави това, което ще оставя. В този момент свидетелят разбрал, че от него се иска да предостави парична сума...“. Според защитата репликата „да остави каквото ще оставя“, за която се твърди, че е изречена от подс. П. Д. не може да бъде приета еднозначно, че означава покана към св. К. да предостави парична сума, още по- малко може да бъде прието, че непременно означава, че е поискване на парична сума с конкретен размер - 30 евро и то с посочената цел - да не бъдат извършени действия по служба. Твърди се, че тези недостатъци в обвинителния акт съществено препятстват правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен и затрудняват организиране на защитата. Така е обосновано 2 искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Съдът е оставил без уважение така направеното искане. Приел, че наведените от защитата на подс. Д. доводи са несъстоятелни, тъй като датата, време и място на извършване на деянията са посочени в обвинителния акт, а дефицит в относимата към предмета на доказване фактология липсва. Освен това е приел, че част от коментарите на защитата касаят въпроси по същество на делото, които не може да бъдат коментирани в разпоредителното заседание.

Тези изводите на първостепенния съд са правилни. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена дата на извършване на престъплението - на 14.04.2012 г. Посочено е и времето на извършване на престъпление, а именно в „края на работната смяна“, която е с продължителността на работното време до 08.00 часа на 14.04.2012 г. При това положение прокурора в достатъчна степен е конкретизирал датата и времето на извършване на престъплението. В диспозитива на обвинителния акт е посочена датата на извършване на деянието. НПК не поставя изискване в диспозитива на обвинителния акт да се сочи точен час на извършване на деянието, а е достатъчно да се посочи само датата. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено времето на извършване на престъплението и по какъв начин е извършено. Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В обвинителния акт, прокурорът воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото, начина и средството за извършване на инкриминираните престъпления. Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях може да организира защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен 3 процес. Поради това възражението на защитата на подсъдимия Д., че не разбира в какво точно е обвинен е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

По отношение на второто възражение отново правилно контролираният съд е отбелязал, че суверенно право на прокурора е не само какво обвинение ще повдигне, но и въз основа на какви факти. Прокурорът е преценил да обоснове обвинението си с цитираната реплика и ако от същата не следва достатъчно ясно намерение за извършено престъпление, това би могло да бъде само в ущърб на обвинителната теза, не и да затрудни защитата на обвиняемия Д.. Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние, каква е доказателствената му обезпеченост и верни ли са правните изводи, до които е стигнал прокурора при анализа на тези факти са все въпроси, който той /прокурорът/ решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.

Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес. Поради това възражението на защитата на подсъдимия Д., че не разбира в какво точно е обвинен е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 316 от 28.04.2026 г., постановено по НОХД № 165/2026 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитата на подс.Д. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално 4 нарушение на досъдебното производство, като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 316 от 28.04.2026 г., постановено по НОХД № 165/2026 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5