Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 28.02.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 3951/2021
Вид
Решение № 159
Подписан
28.02.2022
В сила
28.02.2022
Състав
Александра Йорданова, Стоян Михов, Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.148, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603951 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 14.07.2021 година, постановена по НЧХД № 6327/2020 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 99-ти състав, подсъдимата А.В.А. е призната за виновна в това, че на 20.03.2020 година, около 19:30 часа, в гр. София, кв. „Бояна” на ул. **** казала нещо унизително за честта и достойнството на Р. Г. КР., ЕГН ********** в негово присъствие, като изрекла думите: „идиот, ненормалник, извратеняк и ****” — престъпление по чл. 146, ал.1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, а на основание чл. 304 НПК я оправдал за това обидата да е била нанесена публично по смисъла на чл.148, ал. 1, т. 1 НК, както и за думите: „ти си болен, откачен, имаш маниакални способности и си за неврологично отделение”.

На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата А.В.А. е осъдена да заплати на гражданския ищец Р. Г. КР. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието- 20.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 1000 /хиляда/ лева като неоснователен.

В тежест на подсъдимата са възложени разноски в полза на държавата и по сметка на СРС сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила 1 въззивна жалба от подсъдимата, като се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която да бъде призната за невиновна по обвинението и оправдана, а гражданският иск да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е оценил доказателствени източници, а вътрешното убеждение не се основавало на пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства и доказателства, като са допуснати съществено нарушение на процесуални правила, което е довело до неправилно приложение на закона.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба, в която са изложени съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие относно часа на приключване на извозване на отпадъци, като не е съобразил, че по същество показанията на А. и обясненията на Ц. се покриват по съдържание. Нямало противоречие, каквото приема първата инстанция относно декларациите за произход, като съображенията, че са с невярно съдържание не могат да бъдат споделени, като не било изследвано каква е причината за допускане на разлики в посочените документи. Ползването на бележки и обстоятелството, че св. Ц. е бил запознат със съдържанието на тъжбата не били достатъчни основания да се дискредитират показанията му, което било разбираемо с оглед обстоятелството, че е изминал период от време и били в приятелски отношения с подсъдимата. От друга страна в показанията на свидетелите Б. и М. съществували противоречия относно времето на извършване на престъплението, позицията на подсъдимата и изреченото от нея. Не били намерили отговор в мотивите на първоинстанционния съд липсата на логика св. Б. да е била на адреса и да не е възприела дейностите, свързано с товарене и разтоварване на отпадъци и други дейности на адреса, както и присъствието на други лица. В този смисъл обвинението не било доказано по несъмнен начин.

Срещу присъдата на първоинстанционния съд е постъпила жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец и допълнение към нея, като се претендира отмяна на първоинстанционната присъда в оправдателната част, признаване подсъдимата за виновна по всички изрази, посочени в тъжбата и уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер, алтернативно се претендира увеличаване размера на наложеното административно наказание глоба.

По същество се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил по отношение оправдателната част, че изразите, които е приел за несъставомерни всъщност попадат в хипотезата на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, тъй като подсъдимата несъмнено била изразила по този начин своята личностна негативна оценка за него, като използваният от подсъдимата изрази "ти си за неврологично отделение" е унизителен, предвид това, че същият се свърза с отделение, в което се лекуват лица, които са загубили разсъдъка си, които са психически неуравновесени и душевно болни. По отношение на изразите "ти си болен, откачен, имаш маниакални особености" съдът не бил взел предвид показанията на свидетелите М. и Б., които сочат и за нанесени множество други обиди, което предполагало, че част от тях били посочените. По отношение на размера на гражданския иск се излагат съображения, че съдът не е оценил правилно как посочените обиди са се отразили в 2 негативен план по отношение на пострадалия. В частта на претенцията за увеличаване размера на наложеното административно наказание глоба се излагат съображения че първоинстанционният съд неправилно е придал по-голямо значение на смекчаващите отговорността обстоятелства, не било отчетено, че същите са изречени в присъствие на поне още две лица.

В закрито заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание повереникът моли да бъде уважена жалбата срещу присъдата по изложените в същата съображения. Моли да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата моли да бъде уважена жалбата, като моли да бъде отменена първоинстанционната присъд и бъде постановена нова оправдателна такава по изложените във въззивната жалба съображения.

Подсъдимата в лична зашита отрича извършване на деянието, моли да бъде оправдана, защото вярната теза е тази, изложена от нея и свидетелите, разпитани по нейна инициатива.

В последната си дума моли да бъде оправдана. Сочи, че поради здравословното си състояние и извършвани манипулации във връзка със същото не може да крещи.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства. Доказателствени източници са обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика и процесуалните норми.

Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни доводи при анализа на доказателствената съвкупност като е посочил кои конкретно доказателствени източници следва да бъдат поставени в основата на изводите му и кои не следва да бъде възприемани, както и съображенията за това, като не е допуснато превратно тълкуване на доказателствата, а верният доказателствен анализ е довел до правилно установени фактически положения.

Въззивният съдебен състав приема за установено от фактическата страна следното:

Подсъдимата А.В.А. е родена на ***** г. в гр. София, българка, българска гражданка, вдовица, с висше образование, адвокат, с адрес: гр. София, ул. „****, ЕГН **********.

Подсъдимата А.В.А. и тъжителят Р. Г. КР. обитавали обща жилищна сграда, 3 находяща се в гр. София, ****. Сградата била на четири етажа, като подсъдимата била собственик на първия и втория етаж, а тъжителят на трети и четвърти. Междусъседските отношения били влошени, като често възниквали спорове и скандали относно вдигането на шум, и други битови конфликти, като полицейски органи посещавали адреса по сигнали на подсъдимата и многократно била сигнализирана прокуратурата по жалби на подсъдимата А. срещу тъжителя К..

На 20.03.2020 година, св. В. Б., която живеела на семейни начала с тъжителя Р.К., се намирала с децата им в жилището на третия етаж в посочената по-горе жилищна сграда на адрес гр. София, ул. ****. Тъй като бил възникнал технически проблем с компютърни системи на семейството, тъжителя К. помолил своя съдружник — свидетеля А. М., който имал компютърни познания, да посети дома им, за да съдейства. Свидетелят М. посетил дома на тъжителя, отстранил проблема с посочените вещи, след което около 19:30 часа К., Б. и М. излезли на терасата на жилището на третия етаж, за да изпушат по цигара и да си поговорят. Тогава на първия партерен етаж на сградата се появила подсъдимата А.А., която започнала да вика на тъжителя и двамата свидетели, че вдигали много шум и им казала да се прибират вътре. К. отвърнал, че се намирал на собствената си тераса и си говорели съвсем нормално, без да вдигат прекомерен шум. Тогава подсъдимата А. се ядосала и започнала да вика по адрес на тъжителя: "Идиот, ненормалник, извратеняк, ****, ти си за неврологично отделение!”. К. се разстроил и се почувствал силно засрамен от разигралата се ситуация, тъй като обидите били изречени в присъствието на неговия съдружник — свидетеля М., след което тъжителят помолил М. да влязат вътре в жилището. Когато влезли вътре тъжителят се наложило да обяснява на свидетеля М., че не е такъв, какъвто твърдяла подсъдимата и бил много притеснен от случилото се.

Така изложената фактическа обстановка се установява на база следните доказателствени изтоници, а именно обясненията на подсъдимата А.А.; показанията на свидетелите В. Б., А. М., И. Ц. и А. А., както и от приложените по делото писмени доказателства — постановления на прокурори при СРП и СГП, два броя декларации за произход на отпадъци от черни и цветни метали, два броя епикризи на подсъдимата, справка за съдимост.

Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода на делото, установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така както е възприета от първоинстанционния съд. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подсъдимия, контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, съпоставил е внимателно същата и е формирал правилни доказателствени изводи относно процесуалната стойност на доказателствените средства, кои от тях следва да залегнат като достоверни относно решаващите факти и кои не, както и причините за това.

Правилно първоинстанционният съд е подходил с доверие към показанията на св. М. и св. Б., като е констатирал, че по отношение главния факт в процеса не са налице противоречия в тези доказателствени източници, а същите са логични, последователни и 4 съответни. Не се констатират съществени противоречия в посочените доказателствени средства и по отношение на контролните факти, като способ за проверка съотвествието на поакзанията и основания за кредитиране или изключване от доказателствената маса. От показанията на визираните гласни доказателствени средства, преценени в тяхната взаимовръзка се установяват датата и мястото на инкриминираното деяние, автора на последното съдържанието на употребените от страна на подсъдимата по отношение на частния тъжител реплики.

Правилно контролираната инстанция не е подходила с доверие към показанията на св.

Ц. и св. А., както и обясненията на подсъдимата, като съображенията на първоинстанционния съд в тази насока са резултат от задълбочен анализ, съпоставка на същите по отношение на контролни факти и констатираната колизия в тази връзка, както помежду им, така и с приложените по делото два броя декларации за произход на отпадъци от черни и цветни метали- колизия, каквато по отношение на контролните факти не се устаноява при показанията на свидетелите М. и Б..