Акт от 23.09.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Русе,

23.09.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Русе, VIІІ-ми състав, в публично заседание на

30 август през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА

БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 485 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.С.Я. *** срещу Решение № 1040-17-56/15.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-1071-3/04.06.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.

54а КСО. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на акта, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – ст.юрисконсулт – И.К., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално продставителство от юрисконсулт.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Със заявление вх. № 2199/10.05.2021 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Русе, (л. 38 от преписката) жалбоподателят П.С.Я. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). По заявлението му в ТП на НОИ – Русе е образувана преписка № 171-00-1071.

В заявлението Я. посочва, че от 07.05.2021 г. е прекратено правоотношението му с осигурител в Норвегия и декларира, че не получава парично обезщетение за безработица в друга държава. Към това заявление Я. подал и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 39 от преписката), в която е посочил като последен период на заетост периода от 01.07.2013 г. до 06.05.2021 г. в Норвегия, където е работил като наето лице. Декларирал е още, че през периода на тази последна заетост няма съпруга, а детето му, както и преобладаващата част от роднините му са живели в България. На последно място Я. е посочил в декларацията, че притежава собствено жилище в България; преобладаващата част от социалните му контакти са в България и възнамерява да се установи трайно в България. За потвърждаване на положения от жалбоподателя труд и получено възнаграждение в Норвегия, Я. представил пред ТП на НОИ – Русе подадено от него искане до компетентната институция на Норвегия за издаване на преносим документ U1 и финален сертификат (л. 40-41 от преписката и в превод на л. 27-31 от делото), както и копия на последните си фишове за заплата.

По делото няма спор, че оспорващият се е регистрирал като безработен в Агенцията по заетостта веднага след завръщането си в България на 10.05.2021 г., едновременно с подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане № 171-00-1071-1/14.05.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе (л. 35 от преписката) на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е спряно с мотив, че поради упражняване на трудова дейност в друга държава членка на ЕС се изчаква получаване на СЕД (структуриран електронен документ) Н006, СЕД U002 и СЕД U004 от чужда осигурителна институция. По административната преписка липсват данни за получаване на СЕД U002 и СЕД U004.

Във връзка с уточняване на държавата по постоянно пребиваване на жалбоподателя, норвежката компетентна институция е предоставила информация със структуриран електронен документ (СЕД) H006, получен чрез системата за електронен обмен на данни между държавите-членки на ЕС (л. 32-34 от преписката). В документа компетентната институция на Норвегия е удостоверила, че жалбоподателят е живял на два адреса в Норвегия, като и двата адреса са определени от компетентната институция на Норвегия като „държава на пребиваване“. Формулярът не съдържа информация за семейното положение на жалбоподателя за времето на пребиваването му в Норвегия, но по делото не е спорно, че докато той е живял в Норвегия не е имал съпруга, а детето му е живяло в България, както е посочил и в попълнената пред ТП на НОИ – Русе декларация.

На 03.06.2021 г. е издадено

Разпореждане № 171-00-1071-2, с което ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновил производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ с мотива, че е получен по електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС СЕД Н006, издаден от компетентната институция на Норвегия. Последвало издаване на Разпореждане № 171-00-1071-3/04.06.2021 г., с което на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на П.Я.. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица по българското законодателство, тъй като пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност е държавата по последна заетост – Норвегия. Това обстоятелство според административния орган се установява от получения СЕД Н006 (Отговор на искането за информация за пребиваване – чл. 11 и чл. 20 от Регламент № 987/2009), издаден от компетентната институция на Норвегия, в който се съобщава, че Я. е пребивавал в Норвегия за периодите на осигурената заетост.

Разпореждането е оспорено от Я. пред директора на ТП на НОИ – Русе.

Възраженията на жалбоподателя се основават на твърдението му, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица вече не пребивава в Норвегия и това е държава, която вече е напуснал – освен трудовото му правоотношение е прекратено и наемното му правоотношение за използваното от него в Норвегия жилище, за което представя доказателства. Към момента Я. бил с постоянен и настоящ адрес в България като надлежно бил заявил преместване на постоянното си пребиваване от трета страна (Норвегия) на територията на съюза и ЕИП, ведно с наличното си имущество пред Агенция „Митници“ по реда на Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета. В връзка с това заявление било издадено Решение № 32-155608/18.05.2021 г. от ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ (л. 19-21 от преписката), с което е прието, че Я. е преустановил своето обичайно място на пребиваване в трета държава, което е напуснал.

В хода на производството пред горестоящия орган е изискана информация от ТД на НАП – Варна, офис Русе (л. 5 от преписката) дали Я. е плащал данъци в Република България върху доходите си от последната заетост в Норвегия за периода 2013 г. – 2021 г. В отговор приходната администрация посочва, че Я. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2013 -2020 г. (л. 12 от преписката). Изискана е също така информация от ОДМВР – Русе за влизане и излизане в/от България на Я. и членовете на неговото семейство за времето 2013-2021 г. (л. 6 от преписката).

От предоставената информация се установява, че за времето от 01.01.2013 г. до 09.07.2021 г. Я. се е завръщал в България веднъж годишно (с изключение на 2019 г., когато са регистрирани четири излизания от страната). В справките се съдържат данни за множество пътувания на майката, сина и брата на жалбоподателя, без да е изяснявано дали посочените пътувания са свързани с поддържане на контакти с жалбоподателя.

Горестоящият орган се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-17-56/15.07.2021 г., с което е отхвърлил жалбата на Я. и е потвърдил оспореното пред него разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Мотивите му се базират на тълкуване на разпоредбата на чл.

1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 11, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, касаещи понятието „пребиваване“ във връзка с данните от получения от норвежката институция СЕД Н006 и данните за липса на плащани данъци в Република България, както и за периодите на завръщане на жалбоподателя в България. Административният орган приема, че в конкретния случай държавата по последна заетост и държавата по пребиваване на жалбоподателя съвпадат и това е Норвегия, както и че завръщането на Я. в България не представлява завръщане в държавата по пребиваване, а промяна на пребиваването след приключване на заетостта в Норвегия, поради което компетентна по отношение на паричното обезщетение за безработица се явява именно тази последна държава.

Решението на Директора на ТП на НОИ –

Русе е съобщено на жалбоподателя лично чрез изпращане по пощата на 21.07.2021 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне – л. 4 от преписката, след което на 28.07.2021 г. Я. подал жалба чрез административния орган до настоящия съд. Наведените в жалбата възражения са свързани със същите твърдения, каквито са поддържани и пред ответния административен орган.

При разглеждане на делото, в съдебно заседание на 30.08.2021 г. в хода на делото по същество процесуалният представител на жалбоподателя прави твърде общо искане ако съдът приеме, че делото подлежи на допълнително изясняване с оглед предпоставките или съответствието с европейските норми, да бъде отправено преюдициално запитване към съда в Люксембург. Посочено искане от една страна е заявено едва в хода на делото по същество, а от друга страна не съдържа никаква информация относно конкретни въпроси, които налагат тълкуване на норми от европейското право, нито пък посочване кои са тези норми, поради което посоченото искане следва да се приеме за неотносимо към настоящия спор.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени административно производствените правила. Не се установява и нарушение на закона, като относимите материалноправни норми са тълкувани и приложени правилно към конкретния случай.

По делото няма спор по фактите. Спорът е от правен характер и се свежда до определяне на това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на Норвегия.

Република България като държава – членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. И двата регламента намират приложение и спрямо Норвегия, която макар да не е член на ЕС, е страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), държавите от което също прилагат цитираните регламенти.