Решение № 324 от 21.07.2022, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 561/2022
- Вид
- Решение № 324
- Подписан
- 21.07.2022
- В сила
- 17.08.2022
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 324 гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110200561 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Н. И. Г. от гр. Варна срещу издадения му Електронен фиш, серия К № 5018712 на ОД на МВР Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата си твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен тъй като е издаден в нрушение на процесуалните правила и материалния закон.
Твърди, че е бил наличен договор за наем между него и други две лица – А. С. Г. и И. И. И., които са ползвали автомобила в процесния период, за който са му съставени множество електорнни фишофе.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призована страна не се явява и представлява.
Въззиваемата страна - ОД на МВР Велико Търново, редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на ЕФ за налагане на глоба Серия К № 5018712, издаден от ОД МВР Велико Търново за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Със същият на жалбоподателя Г. за това, че на 22.06.2021 г., в 10:36 часа, в гр. В. Търново, ПП 1-4, км. 126+010, в посока гр. Варна, с МПС л.а. „***“ с рег. № * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № "TFR1-М" 514, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е установена скорост на движение на отразеното МПС - 89 км/ч и превишението е З9 км/ч и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева. В ЕФ е отразено, че МПС-то е регистрирано и собственост на Н. Г.. Последното обстоятелство установено и потвърдено от приложена справка за регистрация стр. 12 от делото.
1
Атакуваният ЕФ е съставен на основание снимков материал – клип № 22631 /стр. 9 от делото/ за заснето нарушение по ЗДвП. Нарушението е установено с АТС - мобилна система за видеоконтрол TFR1-М, след извършване на преглед и проверка, на напрвените записи в системата /протокол стр. 21/.
Установено е, от приложения снимков материал, че на 22.06.2021 г. в 10:36 часа, е заснет автомобил с рег. № * **** **. Същият е в процес на приближаване към камерата, при измерена скорост на движение 92 км/ч и след приспадане на толеранс /възможна техническа грешка 89 км/ч, съобразно техническата спецификация на устройството. Отразени са и координатитена местоположението на мобилната система. От приложения по делото протокол № 4-7. 20 на стр. 22 се установява, че на 27.04.2020 г. е извършена периодична проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-М 514/07, съобразно който протокол, съответства на одобрения тип.
Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Срокът на вълидност е до 24.02.2020 г. Използването на същата тази система на дата 22.06.2021 г., на ПП І-4, км 126+010, в посока Варна е на пътен участък с общо ограничение на скоросттта от 50 км/ч, се установява и доказва от протокол № 1275р-3880 от 24.06.2021 г. - стр. 21 от делото.
От разписка от 02.08.2021 г., приложена поделото, се установява че оспорения ЕФ е връчен лично на Г. на същата дата /стр. 44 от делото/. Жалбата е депозирана в законустановения срок.
Жалбоподателя е предоставил на ОД МВР Велико Търново Декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП от дата 16.08.2021 г., но входирана при ответника по жалбата на 24.08.2021 г.
Същата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изпратена с плик, на който е отразено пощенско клеймо от дата на изпращане 16.08.2021 г. /стр. 15 от делото/. Със същата заява, че на посочената в оспорения електронен фиш дата – 22.06.2021 г. не той е управлявал процесния лек автомобил, а ползвател е бил Д. Й. А.. Към декларацията, приложил и нотариално заверена Декларация от лицето Д. А., че последният е управявал посочения в ЕФ лек автомобил, на отразената в същия дата.
С писмо от 07.09.2021 г. на За Началник Сектор "Пътна полиция" – Велико Търново жалбоподателят е уведомен, че електронен фиш серия К № 5018712 няма да бъде анулиран, тъй като не са изпълнени изискванията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за предоставяне на копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, извършило нарушението и посочено от Г..
Писмото е получено от жалбоподателя на 28.03.2022 г. и в 14-дневния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП Г. е депозирал жалба срещу оспорения електронен фиш /жалба от 12.04.2022 г. пощенско клеймо на плик, с която е изпратена от 11.04.2022 г. – стр. 7 от делото/.
По делото са приобщени като доказателства цялата административно-наказателна преписка, включително и разписка за връчване на атакувания електронен фиш, писмо до Н.
Г. от ОД МВР Сектор ПП, с изх. № 127500-17500/07.09.2021 г., лицева част на плик, електронен фиш, Серия К № 5018712, издаден ОД МВР Велико Търново, клип № 22631/22.06.2021 г., справка за ПСС, отнасящи се до жалбоподателя, данни за служебна промяна на регистрацията, декларация по чл. 189 от ЗДвП от 16.08.2021 г., входирана при ответника по жалбата на 24.08.2021 г., декларация от Д. А., лицева част на пощенски плик с подател Н. Г. до Сектор ПП в ОД МВР Велико Търново от 16.08.2021 г., изходящо от Варна, писмо до началника на Сектор ПП – Варна, от началник Сектор ПП в ОД на МВР от дата 02.02.2022 г., разписка от дата 28.03.2022 г., преглед за фиш, отнасящи се до жалбоподателя, анулиране на фиш, протокол за използване на АТСС от 22.06.2021 г., протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол от 27.04.2020 г., валидна до 2024 г., предложение от началник Сектор ПП в ОД на МВР, утвърдено от директора на ОД на МВР удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 24.02.2010 г., описание/инструкция за мобилната система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение, писмо входирано при ВТРС на 17.06.2022 г. от началник Сектор ПП в ОД МВР Велико Търново, с приложени към 2 него разписка за получаване на електронен фиш от 02.08.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се поизнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
Настояшото нарушение попада в приложното поле на реализиране на адмниситративно-наказателната отговорност на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Оспореният ЕФ, от формална страна, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото и дата на извършването му, точния час, регистрационния номер на МПС-то, собственика, на когото е регистрирано ППС-то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката/мястото на доброволното и заплащане. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес /чл. 57 от ЗАНН/ и поради това при преценка на формалната законосъобарзност е необходимо да се държи сметка за спазването на специалната норма, намираща приложение в конкретния случай. В специалната норма липсва изискване за отразяване на длъжностнолице, издало ЕФ.
Законодателят е приел, че е достатъчно наличието на отразяване на териториялната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Мобилната система е одобрен тип и е била в съответствие с метрологичните изисквания, установено от доказателствата по делото по категоричен начин. В процеса по установяване на административно нарушение по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е недопустимо да се прилага аналогия с конкретни етапи от от общото производство, както и да се приравнява ЕФ с АУАН И НП. Реда, касаещ установяването на обективните признаци на нарушението, неговия автор и/или отговорното лице, са изчерпателно установени и уреголирани с нормата в чл. 189 от ЗДвП. Предвид това настоящата инстанция не констатира формално нарушение в производството по налагане на санкцията чрез атакувания ЕФ, за нарушение установено с техническо средство и прие, че същият отговаря на всички изчерпателно изброени реквизити в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От обективна страна нарушението е установено, по предвидения за това ред и способ, с допустимите доказателства и доказателствени средства, видно от разпечатаните показания на техническото средства и приложения снимков материал, отразени са точния час на нарушението, регистрационния номер на МПС-то. Снимковия материал, видео-записите и разпечатките, представляват веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Надлежно съставения протокол, отразяващ времето и мястото на осъществявания контрол с мобилната система, включително и действащото в този пътен участък общо ограничение на скоростта за населено място и посочените в приложения клип географски координати, доказват по несъмнен начин местонахождението на контролирания участък, попадащ на територията на гада - гр. В. Търново.
Безспорно установени са обективните съставомерни признаци на нарушението: скоростта на движение на автомобила, превишаването на максимарно разрешената скорост в установения пътен участък, като е зачетен и необходимия толеранс на грешка, съобразно спецификата на моблиното устройство и е установена скорост от 89 км/ч, след приспадането на толеранс. Това деяние от своя страна запълва фактическия състав на разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че се касае за несъобразяване с максимално допустимата стойност на скростта в населеното място /доказано е, че е в чертите на гр. В. Търново/.
В настоящия случай е наложена санкция на лицето, което е собственик на процения автомобил – * **** **, според приложените по делото доказателства справка на стр. 12 от делото. В случая, жалбоподателят Г. е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП посредством депозиране на писмена - декларация, в която са посочени данните на друго лице – Д. Й. А., управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложено копие на СУМПС на водача, за когото се твърди, че е 3 управлявал автомобила. С оглед изложеното не може да бъде споделено възражението, че с подаването на декларацията е оборена презумпцията по чл. 188 и следващите от ЗДвП.
Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш.
Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика би довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В случая представената нотариално заверена декларация от посоченото в същата лице, не може да замести СУМПС. Предвид изложеното, възраженията на жалбоподателя, че на отразената дата, час и място не е управлявал процесния лек автомобил, не се подкрепят от доказателствата по делото, а напротив. За яснота следва да се отбележи, че Г. в жалбата си излага, че е предоставил л.а. на съсвсем различни лица, от това посочено в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /А. С. Г. и И. И./.