Решение № 1283 от 01.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Перник, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720101381 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Н. В. В., ЕГН **********, ******* за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 907,06 лева - представляващи платена главница на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит № 945215/26.09.2017 г., сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателят Н. В. В. (Договора), ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 134,06 лева представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2017 г. до 31.10.2018 г. и 538,52 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд – 25.08.2021 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5374/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер Приложение 1 от 17.12.2020 г., подписано към индивидуален договор за прехвърляне на вземания от същата дата, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и него. Пояснява, че по силата на договор за поръчителство от 29.12.2016 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и ответника, както и на договор от същата дата, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, „Ай тръст“ ЕООД се е задължило солидарно с кредитополучателя да обезпечи вземането по Договора. Твърди, че поради забава на ответника, „Ай тръст“ ЕООД е погасило задължението по Договора изцяло като в негова полза е възникнало регресно вземане, предмет на договора за цесия.

Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл. Прави изявление за 1 съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва вземанията като погасени по давност, като приема, че същите са периодични и се погасяват с кратка тригодишна такава. Подадено е възражение по чл. 414 ГПК, в което ответникът признава, че е страна по Договора, но оспорва размера на задължението.

В съдебно заседание ищецът не се представлява и изразява писмено становище като поддържа предявените искове.

Ответникът се не се представлява и поддържа защитната си теза с писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а се установява и от представените писмен договор за потребителски кредит № 945215/26.07.2017 г. и Приложение № 1 към него, че между "Кредисимо" ЕАД и ответника в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на ответника потребителски кредит в размер на сумата от 972,56 лева за срок от 13 месеца, при лихвен процент от 26,24%. В Приложение № 1 било посочено, че ГПР по кредита възлизал на 50%.

Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10дневен срок банкова гаранция в полза на "Кредисимо" ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.

Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 13 месечни вноски по 86,76 лв., всяка от които включваща главница и лихва.

От представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него се установява, че между ответника и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 66,82 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение 2 е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.

От представените по делото доказателства се установява, че между "Кредисимо" ЕАД, "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е бил сключен на 17.12.2020 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Видно е от клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират вземанията по процесните договори за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство спрямо ответника.

От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява че договорът, общите условия и погасителния план са с еднакъв по размер шрифт и размер 12.

Еднакъв е шрифта и в договора за поръчителство, но размерът е 10.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че ответникът е финансиран със сумата от 972,56 лева с цел погасяване на задължения по стар заем, дължи 134,06 лева договорна лихва , 201,39 лева мораторна лихва в периода от 01.12.2017 г. до 14.12.2020 г., и 801,84 лева незаплатено възнаграждение по договор за поръчителство.

По зададените от съда въпроси вещото лице е посочило, че ответникът е погасил сума в размер на 154,00 лева, законната лихва върху просрочените месечни вноски за главница от датата следващ падежа им, но не по рано от 17.12.2020 г. до 25.08.2021 г.

(без периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.) е в размер на 62,74 лева.

На вещото лице не са представени първични документи, удостоверяващи плащане от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД на задълженията към "Кредисимо" ЕАД, а са налице единствено прихващания по насрещни разчети между двете дружества, отразени в „Забележка“ към счетоводна справка.

При така установените факти, съдът намира следното от следното от правна страна:

В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, респективно валидна уговорена възможност за обявяване на договора за предсрочно изискуем, настъпване на предпоставките за това и съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство, вкл. изпълнение на неговото задължение по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на вземанията; 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество поръчител и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 7). че дружеството поръчител е заплатило претендираните суми на кредитора.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената доказателствена тежест.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената 3 съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.

По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в чл. 7, ал. 1 от договор за продажба на вземания от 19.05.2017 г. и представеното изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.

След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията от цедента до адреса , посочен от ответника в договора за кредит, което е върнато като непотърсено. Такова изявление е направено и с връчването на препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по делото пълномощно.