Решение № 1876 от 02.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1876 гр. Плевен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430104546 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от М. И. А. - В.

ЕГН ********** с адрес в *** срещу Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за призоваване в село Горни Дъбник иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на следното МПС, а именно: лек автомобил марка ***, модел **** с рег. № ****, рама № TMBPF16Y***, двигател № ASY316065, цвят: *** Твърди се, че по време на й с Й.Ц.В., починал на ***. закупили процесното МПС, което стояло в гаража им. Излага, че след смъртта на съпруга й се изнесла от семейното им жилище в гр. Д. Дъбник и живее в ***.

Сочи, че разбрала, че ответницата без нейното знание е закарала автомобила на друго място – в село Г. Дъбник. Счита, че ответницата следва да върне автомобила в гаража. Твърди, че с ответницата не могат да се поделят доброволно, поради което моли съда да постанови решение, с което да уважи ИМ и да допусне делба при квоти -3/4 идеални части за ищцата и ¼ идеална част за ответницата.

В проведеното по делото о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител моли съда да уважи предявения иск и да допусне до делба процесното МПС при квоти: ¾ за ищцата и ¼ за ответницата.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, както и твърденията на ищцата за „отнемане“ на процесния автомобил, тъй като същия се съхранява с цел неговото опазване. Твърди, че ищцата е тази, която е напуснала семейното жилище с общия им наследодател на 11.10.2024 г. и то с целия си личен багаж и не се е връщала никога след това. Излага, ,че от този момент тя не е живяла 1 със съпруга си, нито се е грижила за него. Сочи и, че тя е подала сигнал на тел.

112, заявявайки, че е изгонена от него, с което фактически е прекъснала всякакви съпружески отношения. Твърди, че през януари 2025 г. наследодателя им Й.Ц.В. подал искова молба за развод с ищцата поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но починал малко след това.

Излага, че това негово действие показва, че самият той е желаел да прекрати брачната им връзка. Сочи, че след като ищцата е напуснала семейното им жилище тя ежедневно се грижила за баща си - за здравословното му състояние, медицински прегледи, храна и всичко необходимо до края на живота му. Твърди и, че ангажирала жена, която посещавала дома му ежедневно в определени часове, за да е сигурна, че се храни и приема лекарствата си в моментите, когато тя не можела да е там.не оспорва факта, че автомобилът е придобит по време на брака, поради което е част от съпружеската имуществена общност. Излага, че ищцата притежава 3/4 ид.

Части, а тя - 1/4 ид. Част, факт който не оспорва. Оспорва като неверни твърдения относно фактическите обстоятелства и "отнемането" на автомобила. Моли съда при необходимост на назначи САТЕ, която да определи действителната пазарна стойност на автомобила. Оспорва и твърдението на ищцата, че не могат да се поделят доброволно. Сочи, че на 13.08.2025 г. изпратила писмена покана чрез частен съдебен изпълнител до ищцата за получаване на съсобствения автомобил, като я уведомила, че ако в 14- дневен срок от получаването тя не се яви, ще приеме, че не желае да упражни правото си на ползване, и ще продължи да съхранява. Автомобила.

Излага, че първоначално било трудно връчването на поканата, но че впоследствие същата е връчена на процесуалния й представител. Твърди, че на 18.03.2025 г. ищцата е дарила своята 1/2 ид. част от семейния имот в гр.

Долни Дъбник, заедно с гаража, на В.Б., като по този начин тя вече не притежавала никакви права върху имота и гаража, поради което и искането й автомобилът да бъде „върнат в гаража“ е напълно неоснователно и недопустимо, тъй като гаражът вече не бил нейна собственост. Счита, че като съсобственик има право да съхранява автомобила на безопасно място и да се грижи за неговото състояние, а единствено съдът може да се произнесе относно бъдещото му разпределение.Излага, че именно тя е платила задължителната застраховка ГО на процесния автомобил. Твърди, че тя е организирала и платила погребението на наследодателя им, а ищцата дори не е присъствала, като я е поканила и да заплати половината от разходите. Не оспорва, че не е плащала годишен технически преглед за автомобила, както и че електронната винетка е издадена на името на баща й на основание намалена работоспособност, като с неговата смърт същата е прекратена и автомобилът не можел да бъде ползван законосъобразно.

В проведеното по делото о.с.з. ответницата чрез процесуалния си представител моли съда да допусне до делба процесното МПС при квотите, заявени в ИМ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки 2 становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представеното по делото Удостоверение за регистрация на МПС от 12.07.2024 г., че Й.Ц.В. е собственик на следното МПС, а именно: лек автомобил марка ***, модел **** с рег. № ****, рама №

TMBPF16Y***, двигател № ASY316065, цвят: ***

От приложеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Й.Ц.В. и М. И. А. са сключили граждански брак на ***. в гр.

Долни Дъбник.

Видно е от приложеното по делото Удостоверение за наследници, че Й.Ц.В. е починал на ***. и е оставил за наследници: М. И. А. – В. и Ж. Й. Ц..

По делото са представени и други доказателства, касаещи втората фаза на делбата, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето решение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За да се яви основателен предявеният иск за делба, следва да се установи, че е налице съсобственост между страните по делото, възникнала на посоченото основание – наследяване и покупко - продажба Не е спорно по делото, че по време на брака си с ищцата наследодателят на страните е придобил процесното МПС.

Страните не спорят и, че като наследници на починалия Й.Ц.В., ищцата притежава ¾ идеални части от процесното МПС, а ответницата ¼ идеална част.

Така установената съсобственост между страните по отношение на заявения имот, мотивира съда да приеме, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде уважен съобразно формираните изводи, като делбата бъде допусната при следните квоти:

От наследството, оставено от Й.Ц.В., починал на ***., бивш жител на град Долни Дъбник, М. И. А. - В. ЕГН ********** получава ¼ идеална част, а Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за призоваване в село Горни Дъбник получава ¼ идеална част. Ищцата от своя страна притежава като съпруга на починалия собственик и ½ идеална част от МПС-то, доколкото същото е закупено по време на брака им.

С оглед на изложеното съдът намира, че делбата следва да се допусне при следните квоти:

- ¾ идеални части за М. И. А. - В. ЕГН ********** и - ¼ идеална част за Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за призоваване в село Горни Дъбник

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следното МПС, а именно: лек автомобил марка ***, модел **** с рег. № ****, рама № TMBPF16Y***, двигател № ASY316065, цвят: жълт между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:

- ¾ идеални части за М. И. А. - В. ЕГН **********

- ¼ идеална част за Ж. Й. Ц. ЕГН ********** с адрес за призоваване в село Горни Дъбник.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4