Определение № 27274 от 17.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27274 гр. София, 17.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20211110158126 по описа за 2021 година

Производството по гр. дело №58126/2021 год. по описа на СРС, I I ГО, 170 с-в, е било образувано по искова молба, обективирана в „жалба“ на Н. О.

Г . от 05.03.2021 год. , подадена пред Административен съд София- град, производството по която било прекратено с влязло в сила определение от 16.06.2021 г. по адм. дело № 3099/2021 г. по описа на АССГ. С определение № 9951/04.10.2021 г. по адм. дело № 8854/2021 г. по описа на Върховния административен съд на Република България е потвърдено горецитираното определение на Административен съд София – град и „жалбата“ на Н. О. Г. от 05.03.2021 г., с която се иска изплащане на парично обезщетение за неизползван отпуск е изпратена по компетентност на Софийския районен съд, въз основа на която е образувано настоящото исково производство.

Производството пред административния съд е било образувано срещу заповед № 369з-1586/20.08.2020 г., с която е наредено изплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на Н. О. Г., като заповедта е била издадена по подадено заявление, съдържащо искане за изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение, считано от 20.05.2015 г. до 11.10.2017 г., както и за 2018 г., 2019 г., и за 2020 г. С уточнителни молби от 04.01.2022 г. и от 10.06.2022 г. пред СРС, IIГО, 170 състав, ищецът по настоящото дело заявява, че за периода на висящност на делото по отмяна на незаконната заповед, с която е било прекратено служебното му правоотношение в 1 структурите на ответника МВР – от 20.05.2015 г. до 10.10.2017 г. ишецът бил лишен както от възможността да полага труд, така и да ползва платен годишен отпуск, поради което претендира от МВР обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период, а именно от 2015 г. до 2017 г., общо 72 дни, или 4 месеца, както следва: за 2015 г. – 23 дни; за 2016 г.

– 40 дни и за 2017 г.-19 дни отпуск. Тъй като служебното му правоотношение с ответника било отново прекратено със заповед №8121К-7521/24.06.2020 г., ищецът моли ответникът - Министерство на вътрешните работи да бъде осъден да му заплати сумата от 9207,36 лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 20.05.2015 г. до 10.10.2017 г. Ищецът е изложил съображения за нарушение на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела С -762/2018 г. и С37/2019, съгласно което ищецът има право на платен годишен отпуск за претендирания период.

Съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо поради следните съображения:

След осъществена служебна проверка, съдът установи, че пред СРС, IIГО, 78 с-в, е било образувано гр. дело №1857/2021 год. по искова молба на Н. О. Г., обективирана в „жалба“ от 26.11.2020 г., с която е била предявена претенция с правно основание чл. 234, ал. 8 ЗМВР, за осъждане на ответника МВР, да заплати на ищеца сумата от 9207,36 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение о т 20.05.2015 г. д о 10.10.2017 г. По делото е постановено решение 16.04.2021 г., с което претенцията е разгледана по същество и е отхвърлена. Посоченото решение е обжалвано от страна на ищеца Н. О. Г., като към настоящия момент не е влязло в законна сила. Видно от изисканите справки по делото, инстанционната проверка на решението не е приключила, тъй като срещу решение № 783 от 07.04.2022 г. по в. гр. дело №7429/2021 г. по описа на СГС, III Б състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр. дело №1857/2021 год. на СРС, II ГО, 78 състав е подадена касационна жалба, която е в процес на администриране.

Съпоставката на исковите претенции по двете дела, дава основание на съда да приеме, че същите са с напълно еднакви страни и предмет – изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, с искане, което 2 касае един и същ период на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Следователно налице е пълна идентичност на двете дела - вид на спора, предмет и страни по тях.

Съгласно императивната разпоредба на чл.126, ал.1 ГПК допустимо се явява производството само на най - рано заведеното дело , в конкретния случай гр.дело №1857/2021 год. по описа на СРС, IIГО, 78 с-в,, а производството по настоящото гражданско дело /което е по-късно образувано/ е недопустимо и следва да бъде служебно прекратено.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. дело №58126/2021 год. по описа на СРС, IIГО, 170 с-в, на основание чл.126, ал.1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3