Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 16.12.2024, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 164/2024
Вид
Решение № 94
Подписан
16.12.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. *******, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20241860200164 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от П. Н. Ш. с ЕГН: **********, гр.*******, бул. „*********“ № 12А, ет.

2 , an. 4, срещу Наказателно постановление № 24-0347-000246 от 08.07.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР *******, РУ *******, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание по чл.179, ал.2, вр.чл.

179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200,00 лв.

В жалбата, жалбоподателят изразява становище относно това, че същия не е извършил посочените в НП нарушения, в съдебно заседание, се явява и заявява становище за основателност на жалбата, ангажира доказателства, не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, заявява становище за неоснователност на жалбата и прекомерност при евентуално заплатено адвокатско възнаграждение, същото становище обективирано в придружително писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на настоящия въззивен състав.

Районна прокуратура-********, ТО-******* не взема становище по жалбата.

Районен съд-*******, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства: Жалба; Заверено копие на НП 24-0347-000246/08.07.2024г.; Заверено копие на АУАН №GA 1302684/23.06.2024г.; Заверен копие на Заповед 8121з-1632/02.12.2021г.; Справка водач/нарушител; Заверено копие от протокол за ПТП №1744917/23.06.2024г.; Заверено копие на сведение от М.Х.; Заверено 1 копие на сведение от П. Ш.; Заверено копие на обясненията на П. Ш., че административнонаказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение, затова, че на на 23.06.2024г. около 11:00ч. в гр. ******* ул ********* в близост до сградата на читалището управлява в посока гр ******* към гр ***** МПС от категория М1 л. а. Мерцедес Ц250 с ДКН СО ********* АН лична собственост като : 1 .Водач на МПС не спира на пешеходна пътека тип Зебра за да пропусне движещият се по нея пешеходец, блъска го и реализира ПТП, е извършил:1. НЕ ПРОПУСКА ПРЕМИНАВАЩИТЕ ПЕШЕХОДЦИ. ПТП, с което виновно е нарушил чл.119 ал. 1 от ЗДвП.

Свидетелят Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение на 23.06.2024г., който е бил подписан от съставителя, свидетеля Г. и от жалбоподателя, който не е отразил в АУАН възражения по същия, като препис от АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание по чл.

179, ал.2,вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП.

От разпита св.Ч.-актосъставител, се установява дословно следното: „Съставил съм АУАН, поддържам констатациите в акта. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Ако на едно кръстовище стане сблъсък между две, три, четири или повече коли и се случи ПТП, въпросът ми е на кой от водачите се взима тест за алкохол, за наркотици и по какъв критерии? СВИДЕТЕЛЯТ Ч.:

ПТП-то не е на кръстовище, но по принцип, ако има такова ПТП, тестваме абсолютно всички. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Съставен ми е протокол за ПТП, участник №1 са моите имена, участник №2 са имената на пешеходката. Аз съм тестван за алкохол и за наркотици, а защо другият участник №2 не е? СВИДЕТЕЛЯТ Ч.: Защото не е водач на МПС.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Аз се движех със скорост не по-голяма от 20км/ч, там на този участък няма кола през деня, която да вдигне повече от 20км/ч. На 150м. са три пешеходни пътеки и една неравност на пътя. 50 метра преди това има пешеходна пътека, аз спрях да пропусна пешеходец и тръгвам. Въпросната пешеходна пътека е на 50м., аз не мога да вдигна повече от 20км/ч. В последния момент аз видях, че отляво няма пешеходци, отдясно на тротоара имаше хора, чоплят семки и си говорят. В последния момент, аз съм на два метра разстояние, жената тръгва и аз моментално спрях. При 20км/ч, за 1 секунда, един автомобил минава 5 метра и половина, един пешеходец минава две крачки също за една секунда, кой ще е този водач, който има кола на два метра разстояние и да прави две крачки.

Трябва да е неадекватен. Нямам повече въпроси към свидетеля.“ От разпита на св.Г., се установява дословно следното: „Аз съм свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта. След сигнал от жената, установихме ПТП.

Взехме обяснения от водача, каквото е констатирал колегата, това е съставил. Отидохме на място, но жалбоподателя беше напуснал ПТП-то и нямаше следи от ПТП. Съдът ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Г. АУАН GA №1302684, находящ се на л.5 от делото.

СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Това е актът, подписът е мой. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Бяхте ли на пешеходната пътека с мен? СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Вие бяхте напуснали ПТП-то, няма как да 2 бъда с вас. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Бяхте ли с мен там да Ви обясня? СВИДЕТЕЛЯТ Г.:

След това се върнахме с Вас на пешеходната пътека. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Свидетелят лъже. Не отговаря на истината това, което е написано в акта. Нямам повече въпроси към свидетелите. Да се освободят разпитаните свидетели от съдебната зала.“ От разпита на св.Н. Ш., син на жалбоподателя, се установява дословно следното:

„Пътувахме на 23-ти преди обяд от гр.******* към гр.*******, аз седях на предната седалка до водача, и на влизане в града, на първата пешеходна пътека спряхме, пропуснахме преминаващи пешеходци и след 30-40м. наближихме втора пешеходна пътека. Когато бяхме на два метра от пътеката внезапно една жена изскочи и се яви на десния фар на колата, подпря се на капака и падна. Предницата на колата беше на средата на пешеходната пътека.

Излязохме от колата, ударът беше страничен, над калника, на десния фар, отдясно-наляво пресичаше жената. На мен ми се случи все едно я пуснаха от небето тази жена, на пешеходната пътека преди да се случи това, нямаше абсолютно никакви пешеходци.

Слязохме да й помогнем, тя стана и на другия тротоар имаше пейка, придвижихме се до там, тя седна, от съседните магазини й дадоха й едно шише с вода. Питахме я как е и тя каза, че е добре и нищо й няма. От съседните магазини жените питаха дали да викнат линейка, но баща ми веднага я закара до Бърза помощ, жената сама се качи и седна в колата. Дотогава колата си седеше още на пешеходната пътека и се получи задръстване. Отидохме до Бърза помощ, жената влезе на преглед и в това време дойдоха органите на КАТ. Мисля, че баща ми като е съобщил за произшествието на Бърза помощ, те са се обадили на полицията. Когато полицията дойде, мен никой не ме е питал нищо, аз седях там, жената излезе и те почнаха да си пишат, с мен никой не разговаря. След това аз не се върнах на местопроизшествието.

Когато се пишеше актът, аз седях през цялото време до тях. Жената излезе от прегледа и си замина. Не знам кога полицаите и баща ми са отишли на местопроизшествието.“ Настоящият въззивен съдебен състав следва да кредитира показанията на свидетеля Н.Ш. относно установената фактическа обстановка, като непротиворечиви и последователни, непосредствено възприети и кореспондиращи със същата, като следва да кредитира показанията на св.св.Ч. и Г., установяващи отразеното в АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени и преценени по-горе гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на постановлението на процесуално основание.

В тази връзка съдът установи, че АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентен орган, нарушението е описано при посочване на всички съставомерни елементи - дата и мястото на извършване, обстоятелства, при които е осъществено, нарушената и санкционната норма.

Деянието е квалифицирано точно, като установените факти правилно са подведени под нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП не е увреждащо, 3 поради което от него няма нито пострадало лице, нито вреди, за да възникне основание за описването им.

На жалбоподателя П. Н. Ш. е вменено, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, като водач на МПС не е пропуснал движещия се (коректната квалификация е преминаващ или стъпил на пешеходната пътека) на пешеходната пътека пешеходец, в нарушение на законовото предписание в нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Спорният въпрос в казуса се свежда до това в момента на приближаването на жалбоподателя към пешеходната пътека имало ли е на нея стъпили, или преминаващи пешеходци. Събраните в хода на съдебното производство доказателства за установяване на този факт са противоречиви, като обосновават две противоположни версии, поради което несъмнен и категоричен извод в същата посока не е възможно да се формира. От една страна, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля по АУАН, които не са присъствали при осъществяване на инициалния удар. В противовес на заявеното от посочените свидетели са показанията на свидетеля Н. Ш. - син на жалбоподателя, който твърди, че е пряк очевидец на ситуацията, като свидетеля е категоричен, че пострадалия пешеходец не е бил на пешеходната пътека.

Явното противоречие в тези доказателствени източници не дава основание да се кредитира едната версия за сметка на другата. Нито един от тримата свидетели по-горе не е безпристрастен, тъй като свид. Ш. се явява заинтересован в утвърждаването на тезата, която излага, но е обяснимо да проявава пристрастност при излагане на релевантните за казуса факти, които, безспорно е възприел пряко и непосредствено. Показанията на незаинтересованите в случая свидетели – Ч. и Г.-актосъставител и сведетел по АУАН. не допринасят за изясняване на спорните факти, тъй като същите не са били очевидци на възникналата пътна ситуация, а същата е изследвана въз основа позициите на двамата участници в нея. Други очевидци не са били установени, за да бъдат разпитани.

За да бъде признато едно физическо лице за виновно в извършване на определено административно нарушение, следва да са събрани преки доказателства, доказващи по несъмнен начин факта на извършеното деяние, участието и вината на санкционираното лице в него, или да е налице система от косвени доказателства, водещи на единствения, несъмнен, непротиворечив и логичен извод, че именно конкретното лице е участвало в извършването му.

В хода на съдебното производство наличното противоречие в свидетелските показания относно обективната страна на нарушението, не е било преодоляно чрез събраните доказателства и извършените процесуални действия. В подкрепа на предявеното административнонаказателно обвинение не са ангажирани неоспорими, убедителни доказателства, които да дадат основание за формиране на несъмнен извод, че П. Ш. е нарушил задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Собствената му версия, поддържана в производството, е различна и същата не е изолирана сред останалите доказателства, доколкото намира убедителна подкрепа в показанията на свид. Н. Ш.. Нещо повече, настоящият съдебен състав намира за изцяло противоречащо на житейската логика същият да е решил да отнема предимство на пешеходец, след като на предходна пешеходна пътека и 4 няколко секунди по-рано сам е осигурил такова на други. В този смисъл съдът приема, че ангажираните от страна на административнонаказващия орган доказателства и събраните служебно от съда такива, не са достатъчни за несъмнен извод, че нарушението е действително извършено. Презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е задължителна за съда, тъй като в съдебното производство доказването на вмененото нарушение е подчинено на правилата и принципите в НПК, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, доказателствената тежест носи административно-наказващият орган, нарушителят не е длъжен да доказва невинността си и не могат да се правят изводи в негова вреда поради това, че не е доказал възраженията си.