Решение № 3413 от 24.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3413 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110101053 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от Ю. И. Д. срещу „А.д.д.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2700 лева, представляваща платена на отпаднало основание сума по договор за изработка и монтаж на врати от 14.04.2022 г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Първо по делото заседание е проведено на 06.10.2023 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

На 14.04.2022 г. между него и ответника „А.д.д.“ ООД бил сключен договор за изработка и монтаж на врати. Ищецът излага, че съгласно договора било уговорено възнаграждение в размер на 2835.60 лева, което следвало да 1 бъде заплатено на две вноски: първа вноска в размер на 1700 лева – платима в срок до три работни дни от датата на сключване на договора и втора вноска в размер на 1135.60 лева – платима преди транспортирането на вратите.

Уговорен бил срок от 45 дни от датата на първата вноска за изработване на вратите. Сочи, че на 14.04.2022 г. заплатила 550 лева, а на 15.04.2022 г. – 1150 лева, като и двете плащания били извършени в брой. След издаване на фактура от страна на ответника заплатила още 1000 лева чрез Revolut.

Въпреки изтичане на уговорения срок по договора и заплащането на дължимите суми от страна на ищцата ответникът не изпълнил задължението си за доставка и монтаж на поръчаните врати. Ищецът заявява, че поради дългото забавяне за него е отпаднал интересът от реализиране предмета на договора, като подадената искова молба следва да се счита за изявление за развалянето му.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявеният иск следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, сторени в исковото производство за държавна такса – 108 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 570 лева.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноски за производството по обезпечаване на бъдещ иск, включващи държавна такса в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 435 лева.

Наред с гореописаните разноски ищецът претендира разноски по изпълнителното дело по налагане на допуснатото обезпечение на предявения иск. Такива в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Тълкуването, дадено с цитираното по-горе тълкувателно решение визира разноските, извършени в съдебното производство по обезпечаване на бъдещ или предявен иск. Що се отнася до разноските, извършени във връзка с налагане на допуснатите обезпечителни мерки, те подлежат на възмездяване в рамките на изпълнителното дело и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – виж напр. Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК.

2

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „А.д.д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Трявна, ***, СУМАТА ОТ 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, представляваща платена на отпаднало основание сума по договор за изработка и монтаж на врати от 14.04.2022 г., развален от ищеца поради неизпълнение, ведно със законната лихва , считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

О С Ъ Ж Д А „А.д.д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Трявна, ***, СУМАТА ОТ 678 /шестстотин седемдесет и осем/ лева, представляваща разноски, извършени в настоящото производство, както и СУМАТА ОТ 475 /четиристотин седемдесет и пет/лева, представляваща разноски, извършени в производството по обезпечаване на бъдещ иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника „А.д.д.“ ООД, ЕИК *** , че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Ю. И. Д., ЕГН **********, по банкова сметка с IBAN ...................

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3