Определение № 1775 от 09.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1775 гр. Варна, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100502034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 2 48 от ГПК.

Образувано е по молба по чл.248, ал.1 ГПК от С. И. К., ЕГН ********** срещу Решение № 255 от 11.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 2034/2024г. на Окръжен съд Варна, в частта му за разноските. Молителят излага оплаквания, че съдът не е съобразил своевременно релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Искането е за отмяна на решението в частта за разноските, като се намалят присъдените разноски в полза на въззиваемия и се увеличат тези по чл.38 ЗАдв. на процесуалния представител на въззивника.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на молбата от „Грийн Марк“ ООД, ЕИК 148097661.

С Решение № 255 от 11.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 2034/2024г. на Окръжен съд Варна, е обезсилено Решение № 2116/07.06.2024г. по гр.д. № 11574/2023г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен иск по чл.200 КТ, предявен от С. И. К., ЕГН ********** срещу „Грийн Марк“ ООД, ЕИК 148097661, за осъждане на „Грийн Марк“ ООД да заплати на С. И. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука на 14.08.2023г., изразяващи се в претърпени физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и 1 самостоятелно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане, за разликата над 41 000 лева до 42 280 лева, като производството по в.гр.д. № 2034/2024г. по описа на ВОС и производството по гр.д. № 11574/2023г. по описа на ВРС са прекратени. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е уважен искът по чл.200 КТ, предявен от С. И. К., ЕГН ********** срещу „Грийн Марк“ ООД, ЕИК 148097661 за разликата над 10 000 лева до присъдените 22 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за размера над 10 000 лева до претендираните 41 000 лева. Решението на районния съд е потвърдено в частта, с която предявеният от С. И. К. срещу „Грийн Марк“ ООД иск е уважен за размера от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното й заплащане. Молителят С. И. К. е осъден да заплати на „Грийн Марк„ ООД, сумата от 6 111 лева, представляваща разноски по делото за двете инстанции. „Грийн Марк“ ООД е осъдено да заплати на адвокат И. А. В. от АК Варна със съдебен адрес гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 26, ет.2, ап.20 адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за двете инстанции в размер от общо 1 083,04 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Варненски окръжен съд, като прецени данните по делото, намира депозираната молба по чл.248 ГПК за основателна.

Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейск ите общности по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.

В горецитираното решение е прието най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във 2 вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.

Както бе посочено по-горе, основната легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждения (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а е приложен единствено и само критерият - цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция, не са необходими за постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.

Като взе предвид легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл. 3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително размерът на обжалваемия материален интерес, съдът намира, че е налице основание за изменение на постановено решение в частта относно разноските.

Доколкото по делото са постъпили въззивна и насрещна въззивна жалба, минималният размер на адвокатските възнаграждения попада в обхвата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. По отношение на претендирания от „Грийн Марк“ ООД адвокатски хонорар в размер от 4 100 лв. за въззивното производство и 4 100 лв. за първоинстанционното производство, съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност от насрещната страна. Ето защо в полза на „Грийн Марк“ ООД следва да се присъдят разноски в общ размер от 5 280 лева, от които: 2 500 лева – за първоинстанционно производство и 2 780 лева – за въззивно производство.

Настоящата инстанция констатира, че определеното с Решение № 255 от 11.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 2034/2024г. на Окръжен съд Варна адвокатско възнаграждение в полза на адв.В., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. е съобразено с уважената част от исковата претенция, поради което същото не следва да бъде завишавано.

При това положение Решение № 255 от 11.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 2034/2024г. на Окръжен съд Варна, следва да бъде отменено в частта за разноските, като С. И. К. бъде осъден да заплати на „Грийн Марк“ ООД сумата от 5 280 лева, представляваща разноски по делото за двете инстанции, 3 на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Така мотивиран, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 255 от 11.03.2025г. п о в.гр.д. № 2034/2024г. на Окръжен съд Варна в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН ********** да заплати на „Грийн Марк„ ООД, ЕИК 148097661 сумата от 5 280 лева, представляваща разноски по делото за двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4