Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3460 от 11.06.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13489/2019
Вид
Решение № 3460
Подписан
11.06.2020
В сила
11.06.2020
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………… гр. София, 11.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,

ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №13489 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 107320 от 07.05.2019 г., СРС,

141-ви състав, постановено по гр.дело №75746/2017 г. е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** N 23Б, срещу Г.И.С., ЕГН **********, че Г.И.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. № 37368/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:

- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 1774.21 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия, и сумата 30.85 лв.. представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. №

77, находящ се в гр.София, ж.к. „*******. В, с партида при ищеца с аб. № 286498, дължими за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 07.06.2017 г. до изплащане на вземанията, като е отхвърлен иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата 30.85 лв. до сумата 37.65 лв. - относно главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 361.14 лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, и за сумата 8.42 лв.. претендирала като мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете претенции за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г. срещу: И.Г.С.,

ЕГН **********, че И.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. № 37368/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:

- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 443.55 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия, и сумата 7.71 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. № 77, находящ се в гр.София, ж.к. „*******. В, с партида при ищеца с аб. № 286498, дължими за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 07.06.2017 г. до изплащане на вземанията, като е отхвърлен иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата 7.71 лв. до сумата 9.41 лв. - относно главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 90.29 лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, и за сумата 2.10 лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете претенции за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г. срещу С.Г.С.,

ЕГН **********, че С.Г.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.06.2017г. по ч.гр.д. № 37368/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:

- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 443.55 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия, и сумата 7.71 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. № 77, находящ се в гр.София, ж.к. „*******. В, с партида при ищеца с аб. № 286498, дължими за периода от 01.05.2013г. до

30.04.2016г., ведно със законната лихва от 07.06.2017 г. до изплащане на вземанията, като отхвърля иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за разликата над 7.71 лв. до 9.41 лв. - относно главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 90.28 лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, и за сумата 2.11 лв.. претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете претенции за периода от 15.08.2014г. до 29.05.2017г.

С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, е осъден Г.И.С. да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 158.52 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, определени по компенсация, и сумата 63.68 лв. - сторени разноски в заповедното производство; осъден е И.Г.С. да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 39.63 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, определени по компенсация, и сумата 15.92 лв. — сторени разноски в заповедното производство; осъден е С.Г.С. да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 39.63 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, определени по компенсация, и сумата 15.92 лв. - сторени разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца „Т.С.“ ЕАД с въззивна жалба, с основни доводи, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно.

Изложено е становище, че първоинстанционният съд не е съобразил при разрешаване на спора, че според посоченото в чл.32, ал.1, раздел VII от ОУ от 2008 г., реда и срока за заплащане на месечните дължими суми от купувачите на ТЕ е 30 дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съответно – според посоченото в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период.

Според указаното в чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. клиентите не заплащат обезщетение за забава до изравняване на отчетния период.

С оглед тези клаузи от ОУ според въззивника, неправилно СРС е възприел, че е необходима отправена покана до ответниците за заплащане на задълженията им за потребена топлоенергия в имота, след което същите изпадат в забава и дължат мораторна лихва.

Моли, да се отмени постановеното решение в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са правни и фактически доводи, че съдът се е произнесъл правилно и законосъобразно с постановеното решение в частта, с която исковете са отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответниците са собственици на процесния имот-ап. № 77. находяш се в ж.к. ..Дружба 2“. бл. 319. вх.

В, поради което същите се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр.

74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови клиенти по смисъла на § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /обн.

ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В производството е доказано и страните не спорят, че в сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответниците е въведена услугата дялово разпределение, която е извършвана от „Т.С.“ ЕООД.

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.

61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – документи за главен отчет, индивидуални справки за отопление и топла вода, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата 2661.31 лв. разпределена между ответниците съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността - 4/6 идеални части за Г.С. и по 1/6 идеална част за И. и С.С..

Правилни и законосъобразни са изводите на

СРС, че към тази сума следва да се добавят дължимите на основание чл. 36 от ОУ, чл.61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 46,28 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.