Решение № 3651 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3651 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100501814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 113118/18.11.2022 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 42121/2021 г. е отхвърлил предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД срещу С. Е. С. като баща и законен представител на малолетния К. С. С. и срещу Н. С. С. осъдителни искове заплащане от всеки от ответниците на следните суми: сумата от по 1 043,54 лв., представляваща главница за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. **** с абонатен № 55914 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от по 145,60 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г.- 02.03.2021 г., сумата от по 19,53 лв., представляваща цена за дялово разпределение и сумата от по 3,28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.03.2018 г.- 02.03.2021 г., като неоснователни.Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД , като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Топлофикация София“ ЕАД с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Поддържа, че по делото е установено, че 1 ответниците са били собственици на процесния имот и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице облигационна връзка между тях и ищеца.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

Ответниците по въззивната жалба- К. С. С., действащ със съгласието на своя баща и законен попечител С. Е. С. и Н. С. С. не изразяват становище по същата.

Третото лице-помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.415, ал.3 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„ТоплофикацияСофия” ЕАД твърди, че на 10.03.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 23018390 срещу К. С. С., действащ чрез своя баща и законен представител С. Е. С. и Н. С. С. за сумата от 2 087,09 лв., представляваща главница за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. **** с абонатен № 55914 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от 291,20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г.- 02.03.2021 г., сумата от 39,07 лв., представляваща цена за дялово разпределение и сумата от 6,56 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.03.2018 г.- 02.03.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.С разпореждане по гр.д.

№ 14121/2021 г. СРС, 165 с-в не е уважено искането му и не е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, като със съобщение, получено на 07.07.2021 г. на ищеца е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк **** за процесния период.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се 2 одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.В чл.31, ал.1 от ОУ от 2016 г. са определени редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.Ищецът твърди, че за процесния период същите са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са заплатили задължението си.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците при условията на разделна отговорност при равни квоти да му заплатят всеки от тях следните суми: по 1 043,54 лв.представляваща главница за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.

**** с абонатен № 55914 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., сума от по 145,60 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 15.09.2018 г.02.03.2021 г., сумата от по 19,53 лв., представляваща цена за дялово разпределение и сумата от по 3,28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 31.03.2018 г.- 02.03.2021 г.

Ответниците- К. С. С., действащ със съгласието на своя баща и законен попечител С. Е. С. и Н. С. С. не са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

С разпореждане от 24.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 14121/2021 г. СРС, 165 с-в е оставил без уважение искането на „Топлофикация София“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Е. С. като баща и законен представител на К. С. С. и Н. С. С. за процесните суми.

На 07.07.2021 г. ищецът е получил съобщението за възможността за предявяване на осъдителен иск в 1-месечен срок.Исковата молба е подадена на 19.07.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 16.04.2002 г. ОС на ЕС на етажните собственици от гр.София, жк ****, е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Техем сървисис“ ЕООД.

3

На 23.04.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, жк **** и „Техем сървисис“ ЕООД за услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 81 по н.д.№ 263/2006 г. „Българска пощенска банка“ АД е предоставила на Ц.Б.К. кредит в размер на 66 000 лв., за обезпечаване на който е учредена в полза на кредитора договорна ипотека върху апартамент *** в гр.София, жк ****.

Представени са и съобщения към фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода и протоколи за неосигурен достъп.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Л.Н. е установено, че през исковия период ФДР е извършила крайния отчет за процесния имот в съответствие с нормативната уредба.В протокола за посещение е отбелязано, че не е бил осигурен достъп в процесния имот за визуално отчитане.Размерът на потребената топлинна енергия възлиза на 2 061,45 лв. с ДДС.Сумите са начислявани в съответствие с нормативната уредба.От отчетеното количество топлинна енергия са приспадани технологичните разходи за сметка на ищеца.Монтираните в сградата два общи топломера са преминали метрологични проверки на 08.09.2016 г. и на 31.08.2018 г.

От заключението на ССчЕ на вещото лице Е.М. е установено, че липсват данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период.Законната лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на 297,61 лв. за периода от датата на изпадане на ответниците в забава до 02.03.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за приемане на наследството от ответницата Н. С., а ответникът К. С. попада под защитния характер на разпоредбите на ЗН и към момента на сезирането на съда установяването от ищеца на изпълнението на специалните изисквания за наследствено правоприемство спрямо него в специалното производство по чл.51 ЗН не е налице, поради което същите не са клиенти на топлинна енергия и не следва да отговарят за задълженията за топлинна енергия, потребена в процесния имот.

4

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Според разпоредбата на чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

От събраните по делото доказателства не се установи ответниците да са собственици на процесния имот.По делото е представен документ-нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имота от ипотекарен длъжникЦ.Б.К..Липсва представено удостоверение за наследници, от което да е видно дали ответниците са наследници по закон на посоченото лице, респ. доказателства за извършени разпоредителни действия с имота в тяхна полза.Не са представени и документи за главен отчет, подписани от тях доколкото топлинната енергия е начислена при неосигурен достъп, нито е направено и признание за принадлежност на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху имота от страна на ответниците.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не е провел пълно доказване на обстоятелството, че се намира в облигационно правоотношение с ответниците по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, поради което предявените искове се явяват неоснователни.

Други мотивирани оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а 5 съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди, макар и по различни мотиви.

С оглед изхода на спора разноски в полза на въззивника не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13118/18.11.2022 г. на СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 42121/2021 г.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6