Решение № 424 от 21.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Р., 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил П. при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500708 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„Неткредит“ООД със седалище и адрес на управление гр.София обжалва Решение № 302 от 08.03.2024г, постановено по гр.д.№ 4046/23 по описа на РРС, с което договор за кредит № ****************** от 04.02.2023г,сключен между страните по делото, е обявен за нищожен. Считат, че решението е недопустимо, тъй като съдът е сезиран с иск, с които се претендира нищожност на чл.4 от този договор. Съдът е посочил същото и в Определение № 4480 от 13.11.2023г. В диспозитива на постановеното решение обаче съдът се е произнесъл като е прогласил нищожността на договора за потребителски кредит, въпреки че такова искане няма от ищеца. Не става въпрос за техническа грешка, тъй като съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на решението си да прогласи недействителността на договора. Съдът се е произнесъл по иск, с които не е бил сезиран, като същевременно не се е произнесъл по твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл.4 от договора. Искат от въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили обжалваното решение като недопустимо и делото да бъде върнато на друг състав на съда. Претендират се разноските по делото, в това числа юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Въззиваемият А. П. П. счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Въззиваемият „ Кредит гарант БГ“ООД със седалище и адрес на управление гр.София не е взело становище по основателността на въззивната 1 жалба.

„ Кредит гарант БГ“ООД със седалище и адрес на управление гр.София обжалва Определение **93 от 16.04.2024г, постановено по гр.д.№ 4046/23 по описа на РРС по реда на чл.248 ГПК. Счита същото за неправилно и иска да бъде отменено и делото да бъда върнато за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 ГПК.

А. П. П. счита, че частната жалба е неоснователна, а постановеното определение правилно. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна правна помощ от адв.П. И. П. от АК-Х..

„Неткредит“ООД не е взел становище по основателността на частната жалба.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, както и в частната жалба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

На 04.02.2023 г. между Неткредит ООД , в качеството на кредитор, и А.

П. П., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ******************. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал.

1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 1000.00 лева. Съгласно чл. 2 от договор за кредит длъжникът е следвало да върне върне заемната сума, ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни вноски, всяка в размер на 103.00 лева, обхващащи периода от 05.03.2023 г. до 05.02.2024 година. Към 12.09.2023 А. П. е направил само едно плащане от 13.04.2023 г.в размер на 100.00 лева.

Сключеният между страните договор е договор за потребителски кредит съдът е задължен да следи служебно за спазването на императивните изисквания, въведени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПП, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В конкретният договор за потребителски кредит не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от същия закон, той е недействителен. Отпуснатият кредит е в размер на 1000.00 лева, липсва яснота относно компонентите, които съдържа ГПР, като съдът приема, че в него не е включена неустойката по чл. 6, ал. 1, която е в размер на 1080.00 лева, т.е. в размер, по- висок от главницата. Ответникът отрича длъжникът да е предоставял някое от предвидените обезпечения. Неустойката е предвидена в случай, че в срок до края на следващия ден след сключването на договора за кредит длъжникът не представи посочените в Раздел 3, т. 3.2 на Общите условия обезпечения- двама поръчители, гаранция, издадена от небанкова финансова институция или банкова гаранция. Важно е да се отбележи, че неустойката ще се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 2 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен. Договорът за потребителски кредит е недействителен и на още едно основание: в договора не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 49.72 %.

Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложението е неясно и неразбираемо за потребителя. Не би могла да се приложи в случая и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожността на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на годишния процент на разходите да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не e включена тази клауза, като се изходи от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. В случая следва да бъде взета предвид нормата на чл. 22 от ЗПК, според която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК- за определяне на годишен процент на разходите. По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посочените основания, договорът за потребителски кредит е недействителен до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. Същият обаче е сезиран само с иск за прогласяване на нищожност на чл.4 от процесния потребитески кредит и независимо, че в мотивите си е извършил служебна проверка относно нищожността не само на чл.4 от договора, но и на целия договор за потребителски кредит, с решението си с оглед предявеният иск, с което е сезиран, следва да уважи иска за прогласяване нищожността на чл.4 от договора за потребителски кредит, но не може да прогласи нищожността на целия договор за кредит. В този смисъл решението в частта, в която е прогласена нищожността на чл.4 от договора за потребителски кредит, сключен на 04.02.2023г, е правилно и следва да се потвърди. Решението обаче в частта, в която съдът е прогласил нищожност на целия договор за потребителски кредит, извън чл.4 от него, е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск и в тази част решението следва да се обезсили.

Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът не се е произнесъл по предявеният иск- за нищожност на чл.4 от договора за потребитески кредит. Такова произнасяне е налице и в мотивите и в диспозитива на съдебното решение. Неоснователно е искането след обезсилване на решението делото да се върне на РРС за разглеждане от друг състав. Решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл свръх петитум, а в останалата част досежно произнасяне по предявения иск за нищожност на чл.4 от договора, решението е правилно, поради което не е налице основание за връщане на делото на първоинстанционния съд. Въпреки, че в жалбата се иска обезсилване на постановеното от районния съд решение и не се прави разграничение по отделните искове, доводите на жалбоподателя касаят само 3 иска за нищожност на договора, респективно нищожност на чл.4 от договора, но не и останалите искове, поради което въззивният съд намира, че в останалата част, в която съдът е уважил иска за недължимост на сумата от 1032лв, представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.4 от договора за кредит и т.3.2 от общите условия към него, както и в частта, в която съдът е отхвърлил иска на А. П. П., да бъде прогласена нищожността на чл. 1, т. 2 от Договор за гаранция от 04.02.2023 г., сключен с Кредит Гарант ООД, както и в частта за държавната такса, като необжалвано решението е влязло в сила. Като необжалвано е влязло в сила и Определение **92 от 16.04.2024г, постановено по реда на чл.248 ГПК.

Във връзка с частна жалба на „Кредит гарант БГ“ООД със седалище и адрес на управление гр.София срещу Определение **93 от 16.04.2024г, постановено по чл.248 ГПК, с което е оставено без разглеждане искането на това дружество ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, въззивният съд намира, че същата е основателна.

За да остави без разглеждане искането на „Кредит гарант БГ“ООД за допълване на решението в частта за разноските съдът е приел, че този ответник не е представил списък за разноски, поради което не може да направи такова искане. Видно от депозираният от дружеството отговор в същият изрично е направено искане за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100лв. Това писмено изявление представлява списък за разноски. Освен това за присъждането на юрисконсултско възнаграждение е необходимо само искане за присъждането му, но не и посочване на размера му, тъй като съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя възнаграждението на същото по правилата на чл.37 ЗПП. По изложените съображения Определение **93 от 16.04.2024г, постановено по чл.248 ГПК, като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което в полза на ответника „Кредит гарант БГ“ООД се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция в полза на жалбоподателя „Неткредит“ООД е юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв/ с оглед частичната основателност на въззивната жалба/.

В полза на адв. П. И. П., пълномощник на въззиваемия А. П. при условията на чл.38 ЗА се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100лв отново с оглед частичната основателност на въззивната жалба и с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че по същото дело адв.П. е депозирал бланкетен отгоговор на въззивната жалба, разпростиращ се върху една страница. Съдът при оказване на правна помощ по чл.38 ГПК сам определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение и не е обвързан с посоченият от адвоката размер в искането или в списък за разноски.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 302 от 08.03.2024г, постановено по гр.д.№ 4046/23 по описа на РРС в частта, в която е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ****************** от 04.02.2023 г., 4 извън произнасянето на съда относно нищожността на клаузата на чл. 4 от договора, сключен между А. П. П. и „Неткредит „ООД-София като произнасяне по непредявен иск.