Решение № 4907 от 15.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4907 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20251100105237 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявен от М. П. С. срещу П. П. С. иск за прогласяване на нищожно на саморъчно завещание от 30.03.2023 г. на Р.А. С. до размера на наследствената й квота /1/2/.

Ищцата твърди, че заедно с ответника са наследници по закон на Р.А. С., починала на 26.11.2023 г. При нотариус П.А.Д. било депозирано, а впоследствие обявено саморъчно завещание от 30.03.2023 г. от Р.А. С. в полза на ответника. В същото било посочено, че Р.А.

С. завещава цялото си имущество на П. П. С.. Твърди, че предмет на завещанието се явяват следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с принадлежащите му мазе 1, таван 1 и земя 12.80 % ид. части от поземлен имот с идентификатор ***; 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и ½ идеална част от магазин в гр. София, ул.

Антим I, бл. 2, вх. Б, с площ от 18.520 кв. м., както и парични суми по банкови сметки в Юробанк България АД в общ размер на 70 848.21 лв. Завещанието не било написано и подписано от Р.А. С.. Съобразно диспозитивното начало /уточнителна молба с вх. № от 25.08.2025 г./ иска завещателното разпореждане да бъде обявено за нищожно до размера на наследствената й квота, т. е. до ½ от имуществото на наследодателката. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Искът бил допустим, но неоснователен. Не оспорва, че заедно с ищцата са единствени наследници по закон на Р.

С.. Не оспорва наличието на съставено завещание на 30.03.2023 г., депозирано под № 1

3142/06.04.2023 г. в регистър на саморъчните завещания /дело № 7/ при нотариус П. Д..

Оспорват се доводите за нищожност на завещанието. Липсвала нищожност. Завещанието било изпълнено ръкописно и подписано от завещателя. Налице били и трите елемента в чл.

25, ал. 1 ЗН относно действителността на завещанието. Заявява, че ще се ползва от завещанието. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:

С определение от 23.01.2026 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че същите са наследници по закон на Р.А. С., починала на 26.11.2023 г., както и, че при нотариус П.А.Д. било депозирано, а впоследствие обявено саморъчно завещание от 30.03.2023 г. от Р.А. С. в полза на ответника.

И от удостоверение за наследници с изх. № 6674/10.06.2025 г. се установява, че Р.А. С. е починала на 26.11.2023 г. и е оставила за свои наследници по закон М. П. С. и П. П. С..

С протокол от 30.11.2023 г. на Т.А. помощник нотариус по заместване на нотариус П.

Д., рег. № 711 на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, е обявено саморъчно завещание от името на Р.А. С. в полза на ответника П. П. С., като същото е вписано в имотния регистър на 26.03.2024 г.

Установява се от саморъчното завещание, че е съставен акт с посочен автор Р.А. С., представляващ саморъчно завещание, с посочена дата – 30.03.2023 г., с което Р.А. С. завещава на ответника П. П. С. цялото си имущество и пари. В документа е посочена дата и място на съставянето му – 30.03.2023 г. в гр. София и се съдържа подпис, положен след завещателните разпореждания и означението на датата. В документа отсъстват поправки, добавки и съкращения.

Ищцата твърди, че завещанието не било написано и подписано от Р.А. С.. В тежест на ответницата, която се ползва от завещанието, е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че завещанието е написано и подписано от завещателя.

За проверка истинността на процесното саморъчно завещание по делото са допуснати, изготвени, изслушани и приети две съдебно-графическа експертиза. Като обект на експертизата вещите лица са изследвали оригинала на саморъчното завещание, който се съхранява под № 3142/06.04.2023 г. в регистър за саморъчни завещания при нотариус П. Д..

Първоначалната съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещо лице Г. М. приема, че ръкописният текст в саморъчното завещание от името на Р.А. С. е написан и подписа за „завещател“ е положен от Р.А. С..

Повторната съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещо лице Л. Г. приема, че подписът за завещател в саморъчното завещание от името на Р.А. С. от 30.03.2023 г. е положен от Р.А. С. и ръкописният текст в саморъчното завещание от името на Р.А. С. от 2

30.03.2023 г. е написан от Р.А. С..

Двете заключение не си противоречат, същите са детайлни, професионално изготвени, поради което се кредитират от съда.

Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата /виж решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 60 от 25.03.2013 г. по търг. д. № 475/2012 г., II т. о. на ВКС/. Като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с останалите доказателства, така както е предвидено с чл.202 ГПК /виж решение №91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на II г. о. на ВКС и решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г., І г. о. на ВКС/. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.

Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. /виж решение № 107/27.07.2015 год., по т. д. № 4680/2013 г. на I т. о. на ВКС, решение № 553 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г., III г. о. на ВКС /.

За криминалистическата идентификация на лице по неговия подпис /почерк/ са важни частните признаци, а не сходствата в общите признаци. При изследването на подписа и на почерка и двете вещи лица акцентират на съвпаденията с образците относно похарактерните частни признаци. Относно ръкописния текст и двете вещи лица констатират специфични особености при оформянето на буквите „а“ и „о“, свързаността на буквите, изписването на буквата „р“ и други. Относно анализа на подписа, двете вещи лица разглеждат спецификите по отношение структурата на буквите „Р“, „С“ и „к“. Експертите стигат до извод, че вторият елемент на буква „к“ се изписва с характерно движение отдолунагоре, че буква „а“ се изписва с опростена сложност на движението, често чрез еднократно овално движение, че парафът има подчертана вертикална насоченост и е разположен относително по-високо спрямо останалата част от подписа и др.

В съдебно заседание вещото лице М. сочи, че няма изискване образците да са в оригинал, тъй като те се използват единствено в процеса на сравнителното изследване.

Представените образци в копие били годни за сравнителен материал, четливи, с ясно видими щрихи и елементи. Вещото лице сочи, че е налице естествена вариантност при графическото изразяване на елементи при писане на текстове и полагане на подписи през различно време. В графическите признаци и по-специално в частните признаци има вариантност на признаците, което било присъщо за всяко едно лице. Движенията в подписа, обект на изследването, както и в почерка на завещанието, имали една динамика, нормална динамика, присъща за това лице, нямало наличие на необосновани спирания, прекъсвания, дописвания или забавен темп на движенията. Различните размери на буквите представлявали изборност на лицето по какъв начин да изписва отделните букви и елементи.

В образците също имало различни размери на буквите, което представлявало вариантност, не можело едно лице да изпише два текста по идентичен начин с един и същ размер на 3 буквите. Различия в частните признаци, които индивидуализират конкретното лице и, чието присъствие няма обяснение, вещото лице не било установило.

Вещото лице Г. в съдебно заседание разяснява също, че няма изисквания за изследване на оригиналите относно сравнителни образци. Когато се оспорват самите документи, тогава се изследват оригинали. Когато копията са в добро качество се изследва графиката на самия подпис и писмени знаци и няма нужда от оригинала. Според вещото лице имало нормална вариантност в изследвания материал. Това означавало, че тези варианти се срещат във всички образци. Най-характерна била вариантността при буква „а“.

Тя навсякъде се изписвала по три различни начина, и то много характерни, което се срещало рядко. В самото завещание ги имало и трите. За тази вариантност на подписа, която според вещото лице е силен частен признак, нямало никакво значение какъв вид документ се използва за изследване – копие или оригинал. Не се наблюдавали съществени изменения в почерка на лицето С., които да отразяват възрастови, болестови изменения и други състояния.

От съвкупния анализ на двете графически експертизи се установява, че индивидуалните характеристики на почерка и подписа на Р. С. са се запазили устойчиви във времето, независимо от разликата в годините между образците и процесното завещание.

Експертите разглеждат наличието на различия в размера и начина на изписване на някои букви не като белег за различен автор, а като „естествена вариантност“, която е присъща за всяко лице. И двете вещи лице подчертават отсъствието на „необосновани спирания, прекъсвания или забавен темп“, които са типични за имитацията или прекопирането на чужд подпис. И двамата експерти категорично изключват възможността за „техническа подправка“, „прехвърляне на подпис“, базирайки се на микроскопския анализ на щрихите и натиска. Констатирана е „нормална динамика“ при полагането на подписа, с изтъняване и удебеляване на щрихите при промяна на посоката, което е белег за свободна и естествена пишеща ръка. Изводите са последователни по отношение на целия документ – както ръкописният текст, така и подписът за „Завещател“ показват едни и същи идентични писмено-двигателни навици. Вещите лица заявяват, че са анализирали всички графически елементи и не са открили различия, чието присъствие няма обяснение, което затвърждава тяхното заключение за наличие на тъждество. Вещото лице Г. изрично сочи като един от най-характерните частни признаци специфичната вариантност при изписване на буква „а“ по три различни начина, които се срещат и в завещанието, и в сравнителните образци.

При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват т. нар.

„свободни” сравнителни образци – такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. Няма изискване сравнителният материал да е от официален документ /решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на I г. о. на ВКС/ или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е автентичен /решение № 137 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на I г. о. на ВКС/. Дори тези документи да са представени в копие, щом няма оспорване от страните на тяхното 4 авторство и вещото лице ги е счело за годни за изследване, те могат да бъдат използвани като сравнителен материал при изготвянето на експертизата /решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2137/2017 г. на I г. о. на ВКС/. Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци – обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. /решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д.