Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 185 от 16.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2069/2023
Вид
Определение № 185
Подписан
16.01.2024
В сила
16.01.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 16.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502069 по описа за 2023 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 28047/16.11.2023 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., с искане за изменение в частта за разноските на определение № 3943/16.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2069/2023 г. по описа на ВОС. Молителят претендира присъждане на разноски, направени пред заповедния съд по повод депозиране на възражение по чл. 414 а от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от адв. Н. К., като пълномощник на А. А. О., в който е изразено становище за неоснователност на молбата. Моли съда да остави молбата без уважение. В условията на евентуалност възразява, че претендираното възнграждение е прекомерно.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата е депозирана в законовия срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна против разпореждане № 33152/31.08.2023 г. по ч. гр. дело №7652/2023 г. по описа на ВРС в частта, с която не е прието възражението му по чл. 414а ГПК в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.а 2 от ЗАдв и държавна такса по заповедното производство.

С определение № 3943/16.10.2023 г. актът на ВРС в обжалваната част е отменен и 1 вместо него е постановено, че се приема възражението на „Енерго – Про Продажби“ АД по чл. 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 425 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и 400 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв., определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 3543/15.06.2023 г. А. А. О. е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 495 лева, представляваща направени във въззивното производство съдебно-деловодните разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

Отговорността за разноски по правилата на чл. 78 от ГПК се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна.

В случая се касае за преценка на първоинстанционния съд дали да приеме възражение по чл.

414а от ГПК, поради което и законодателят не предвижда присъждане на разноски в тежест на насрещната страна. Още повече, че с възражението по чл. 414а от ГПК акционерното дружество - длъжник признава дължимостта на главницата по издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и представя доказателства за погасяването й.

Нелогично е в процедура предвидена от законодателя изцяло в интерес на длъжника с оглед избягване на водене на исково производство по чл. 422 от ГПК спрямо него или образуване на изпълнително такова да се възлагат разноски в тежест на кредитора.

С оглед изложеното, съставът намира, че не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските, като молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28047/16.11.2023 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., с искане за изменение в частта за разноските на определение № 3943/16.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2069/2023 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3