Решение № 994 от 03.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100506106 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 13.10.2020г. по гр. д. № 40930/2019г. Софийски районен съд, ГО, 30 състав, са уважени предявените от А.В. Г.-А. срещу “Т.А.-Т.Х.Й.” АД обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 425, 92 евро – имуществени вреди, представляващи стойността на заплатените и неизползвани самолетни билети /3 244 евро/ и заплатени билети за връщане до първоначален пункт на излитане /2 180, 92 евро/ и за сумата от 4 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на задължение на ответното дружество по договор за самолетен превоз. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния предявен размер от 9 698 лева.

Решението, в частта, в която са уважени предявени искове, се обжалва от ответника “Т.А.-Т.Х.Й.” АД с оплакване, че е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановения съдебен акт. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд не се е 1 произнесъл по релевирани възражения на дружеството, включително и по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорват се изводите, че предложеното на ищцата премаршрутиране е било обективно неосъществимо, съответно, че авиопревозвачът не е изпълнил задължението си по договора да осъществи процесния превоз. Навеждат се доводи, че пътникът е разполагал с достатъчно време да осъществи прекачване на полета от Дубай до Сейшелите. Позовава се на заключението на приетата съдебнотехническа експертиза, съобразно което времето за прекачване между терминалите на летища Дубай е 1 час и 15 минути. Оспорват се констатациите на първоинстанционния съд, че времето за „прекачване“ се приравнява на време за „придвижване“, доколкото прекачването включва освен придвижването на терминала и всякакви други фактори, които се отразяват на нужното време за осъществяване на прекачване от един полет на друг, включително и преминаване на паспортен контрол, часове за явяване на борда на самолета и др. В този смисъл счита, че времето за прекачване представлява времето от момента на кацане на предходния полет до момента на излитане на следващия полет. Счита за необосновани изводите на съда, че след кацане на самолета в 01, 09 часа, същият е продължил да рулира, доколкото времето на кацане е момента, в който се отваря поне една от вратите на самолета и в този момент на пътниците е позволено да напуснат машината /така решение на СЕС по дело С-452/2013/. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, че времето, което е следвало да се предостави на пътника за прекачване, следва да се изчисли до момента, в който е трябвало да се яви на борда за полета от Дубай до Сейшелите, т.е. до 2:00 часа. С оглед изложено счита, че Турски авиолинии е осигурило осъществимо прекачване и премаршрутиране и не е налице неизпълнение на договорните задължения. На следващо място са изложени аргументи за липса на причинно-следствена връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и пропускането на полета от Дубай до Сейшелите.

Поддържа, че закупуването на обратен билет до София се дължи изцяло на субективния избор на ищцата и по никакъв начин не е пряка последица от поведението на Турски авиолинии. Счита за недоказано и приетото от първоинстанционния съд, че първоначалният полет е изгубил предназначението си за ищцата, доколкото тя е изгубила незначителна част от своята почивка /един, евентуално два дни/ от предвидените общо 10 дни. Ето 2 защо счита, че ответното дружество не дължи връщане на сумата за закупените първоначални билети, доколкото тяхното неизползване е продиктувано изцяло от субективния избор на ищцата. Оспорва се и настъпването на претендираните неимуществени вреди, причинноследствената връзка между тях и поведението на ответника, както и заявеният за репариране размер. В тази връзка жалбоподателят обръща внимание, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла инцидент – счупване на китката, по време на придвижването между терминалите на летище Дубай.

Счита за недоказано и твърдението, че пътникът се е свързал с представители на ответното дружество и че е направил повторно искане за премаршрутиране и преиздаване на нови билети до крайната дестинация. Поддържа се и възражението за съпричиняване. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна А.В. Г.-А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Навежда доводи, че правоотношенията между страните са били прекратени в момента, в който представители на ответното дружество не са приели възраженията на ищцата и не са предложили ново премаршрутиране и издаване на нови билети с цел достигане до крайната точка на пътуване. По този начин авиопревозвачът е отказал по-нататъшно реално изпълнение на договорните задължения, съответно – за пътника не са бини налице задължения за определено поведение, охраняващо правната сфера на ответната компания. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 8, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 3

261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и иск с правно основание чл. 79, вр. чл.

82 от ЗЗД, вр. чл. 19 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Посоченият Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. е приложим в процесния случай на основание чл. 3, т.

1, б. „а“, съобразно който той се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която договорът се прилага. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз.

Ишцата претендира заплащане на имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляваща стойността на закупения двупосочен билет за въздушен превоз от гр. София до остров Мае, както и стойността на билета за обратния полет от Дубай до гр. София, с междинно кацане в Истанбул.

Ангажирането на отговорността по чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро то ЗЗД, вр. чл.

82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение е свързана с установяване на няколко кумулативни предпоставки: 1/ наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 от ЗЗД.

4

Между страните по делото не е спорно съществуването на договор за превоз на пътници и багаж, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищцата по маршрут гр. София, България – до остров Мае, Сейшели и от остров Мае, Сейшели до гр. София, България, срещу заплащане на цена от 3 244 евро. Превозът в едната посока е следвало да се извърши на два етапа, както следва: първи полет от гр. София до Истанбул и втори полет - от Истанбул до остров Мае. Установено е също, че полет ТК 1030 от гр. София до гр. Истанбул, формиращ първия етап от превоза, е бил обявен за 12.03.2019г. от 21, 20 часа, но същият е закъснял с около два часа при излитане. В резултат от закъснението ищцата пропуснала полет ТК 748 от гр.

Истанбул до остров Мае, Сейшели, поради което Турски авиолинии предложили, а пътникът приел, премаршрутиране до крайната дестинация чрез свързани полети на ответното дружество – ТК 0760, от гр. Истанбул до Дубай, обявен за излитане по разписание в 19, 35 часа на 13.03.2019г. и полет ЕК 0705 на Авиолиния Емирейтс, от Дубай до остров Мае, Сейшели, обявен за излитане по разписание в 02, 30 часа на 14.03.2019г.

От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че предвиденият час за кацане на самолета в Дубай е 01:05 часа, като в конкретния случай самолетът е кацнал на летището с 4 минути закъснение, т.е. в 01:09 часа. Видно от представения електронен билет пътниците имали задължения да се явят на борда на самолета, изпълняващ свързващия полет Дубай-остров Мае, до 02:00 часа. Не е спорно, че ищцата не се е явила навреме, т.е. до 02:00 часа, поради което не е успяла да осъществи прекачването от полет ТК 0760 на Турски авиолинии от гр. Истанбул до Дубай на полет ЕК 0705 на Авиолиния Емирейтс, от Дубай до остров Мае, Сейшели, обявен за излитане по разписание в 02, 30 часа на 14.03.2019г. На 14.03.2019г. ищцата закупила за своя сметка билет за обратен полет в 08, 30 часа на 14.03.2019г. от Дубай до гр. София, през Истанбул, на стойност от 2 180, 92 евро.

Не е спорно обстоятелството, че целта на пътуването на ищцата е почивка на остров Мае, за която е имала резервация в хотел в периода от 13.03. – 23.03.2019г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на 5 свид. Харалампи А. – съпруг на ищцата, чиито показания съдът следва да кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. В практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на изложеното, дори и да се приеме, че свидетелят А. е заинтересован от изхода на спора, то при преценка на неговите показания по реда на чл. 172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти. От показанията на свид. А. се установи, че при пристигането си на летището в Дубай той и съпругата му се чувствали преуморени и изтощени от преживяното от тях предишния ден.

Тогава имало закъснение при излитане на техния самолет от София до Истанбул. Като пристигнали с огромно закъснение в Истанбул, те установили, че са пропуснали връзката си със самолета за Сейшелите.