Решение № 11075 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11075 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №

20211110167393 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Предявени са от Д. Г. Д. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с правоприемник „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/ конститутивни искове за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № СВ-ORD-96/12.10.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „отчетник измерване на уреди” – чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 6422,61 лв. /допуснато по реда на чл. 214 вр. с чл. 232 ГПК изменение в размера на иска в о.с.з. от 28.09.2022г./ за периода от 16.10.2021г. до 16.04.2022г. - чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и с разноските за производството.

Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № 7-1544/30.11.2016г. е заемал длъжността „отчетник измерване на уреди”, като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № СВ-ORD-96/12.10.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Поддържа, че заповедта не съдържа реквизитите по чл. 195 КТ и е немотивирана, не е връчена по законоустановения ред по чл. 195, ал. 2 КТ, не са спазени сроковете, предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ, за налагане на дисциплинарно наказание, не са спазени критериите по реда на чл. 189 КТ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че заповедта е законосъобразна, като ищеца е допуснал описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ и неизпълнение на задълженията по смисъла на чл. 126, т.4, т.5, т.7, т.9 и т.10 от КТ, за което излага подробни аргументи. Поддържа, че са спазени законовите изисквания по чл.

193-чл.195 от КТ относно дисциплинарната процедура. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по време на налагане на процесното дисциплинарно наказание ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор, като е заемал длъжността „отчетник измерване на уреди”.

Със Заповед № CB-ORD- 96/12.10.2021 г. н а двама члена на Управителния съвет на ответника, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ / неизпълнение на възложената работа и законните нареждания на работодателя/, чл. 187, ал. 1, т. 8, изр. 1 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ и чл. 187, ал. 1, т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/. В заповедта са изброени нарушения, които могат да бъдат обобщени в три основни групи: 1/.

Изключване на GPS агента на своето мобилно терминално устройство при отчитане на показанията на клиентите в период от 03.02.2021 г. до 21.06.2021г.; 2/. осъществяване на неправилни отчети за консумиране електрическа енергия и въвеждане в мобилния терминал неточни показания за дневна и нощна тарифа в периода от 02.02.2021 г. до 10.08.2021 г. и извършване на това от разстояние, а не на място; 3/. шофиране на посочения в заповедта служебен автомобил с превишена скорост на 05.06.2021 г. и на 07.06.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. В случая върху заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е направено удостоверяване от двама служители на работодателя – О. К. и А.Ч., че същата е връчена при отказ на 15.10.2021 г. Тези лица са разпитани по делото, това удостоверяване кореспондира и с изложените фактически твърдения от ищеца в уточнителна молба от 11.02.2022г. във връзка с периода на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, че заповедта му е връчена от при отказ в присъствието на свидетели, а след писмена молба му е предоставен заверен препис по куриер на 27.10.2021г. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е връчена на удостовераната в нея дата – 15.10.2021 г. Моментът на връчването на заповедта е и моментът на налагането на дисциплинарното наказание. Следва да се има предвид, че изискванията на чл. 195, ал. 2 КТ и спазването им, имат отношение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение като последица от заповедта и давностния срок за предявяване на трудовия спор, но при иск по чл. 344, т. 1 КТ , приет за предявен в срока по чл. 358, т. 2 КТ и разгледан по същество, момента на връчването не е от значение, защото настъпилите прекратителни последици са заявени с предявяването на иска за отмяна на уволнението от самия ищец /така определение № 1064 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 731/2010 г., III г. о., ГК/.

В заповедта е отразено, че от служителя са изискани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ по повод констатираните нарушения с писмо изх. № СВ-DOC-2968(1)/31.08.2021г., които са представени с писмо вх. № СВ-DOC-2968(3)/10.09.2021г.

С атакуваната заповед ответникът е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил 2 на ищеца най-тежкото дисциплинирано наказание “уволнение”.

В тежест на работодателя е да установи спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването на които е необходимо за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание.

По наведените твърдения на ищеца за незакон осъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание решаващият съд намира следното:

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

Следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ , са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред – като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.

Решаващият съд намира, че процесната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – уволнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.

195, ал. 1 КТ. В нея е посочен периодът /в т. ч. и конкретни дати/, през който работодателя твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в какво се изразяват същите. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаните нарушения – чл. 187, ал. 1, т.т. 3, 7, 8 и 10 КТ.

Следва да се има предвид и, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от 3 значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК/.

На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение работодателят следва да покани служителя да даде такива обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.

В частност е несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищеца преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.

Ищецът се е възползвал от правото си на защита и в рамките на определения му срок е депозирал писмени обяснения, с които е оспорил извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения, /противно на твърденията в писмения отговор, че нарушенията се признават от ищеца/. Доколкото работодателя е приел тези писмени обяснения, то съдът приема, че това е достатъчно за извода, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено /изслушването на работника или служителя и приемането на писмените му обяснения са алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.

Спазен е и срокът относно налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушенията и в едногодишния срок от извършването на всяко едно от тях. Според установената съдебна практика /решение № 256/18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 266/2011 по гр. д № 311/2011 ВКС, ІV г. о, решение № 1686/2005 гр. д 3106/2003 ВКС, ІІІ г.о/ двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание тече от датата, на която субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършеното нарушение. От данните по делото е видно, че служителите на ответника са констатирали нарушенията на трудовата дисциплина /неясно кога, доколкото представените доклади л.67-л.74 не носят изх. № и дата/, но работодателят е уведомен за това с доклад № CBDOC-2968/31.08.2021 г. на директора на дирекция „Мерене и управление на данните“, в който са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина и настъпилите неблагоприятни последици за дружеството, за които на ищеца е искано писмено обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно цитираното решение № 256/18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, IV г. о., „откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ , означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. В случая, дисциплинарните нарушения са установени от 4 служители на работодателя, които не могат да упражнят дисциплинарна власт, независимо от заеманата от тях длъжност в предприятието, поради което дисциплинарно-наказващият орган е узнал за нарушаване на трудовата дисциплина с доклада до Управителния съвет на дружеството от 31.08.2021г., поради което следва да се приеме, че работодателя е наложил дисциплинарното наказание в двумесечния срок. Същевременно към датата на налагане на дисциплинарното наказание не е бил изтекъл и едногодишния срок от извършването на констатираните нарушения.