Решение № 18 от 24.02.2022, Административен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………..

24.02.2021г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Шуменският административен съд, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Административен съдия: Маргарита Стергиовска при секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на от „М.т.“

ООД, ***, представлявано от управителя Р.Т.М., чрез адв. Г. Г. от ШАК, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 181-ФК/10.11.2021 г. на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-219/24.11.2021 г. на Директор на Дирекция «Оперативни дейности» при ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.

В жалбата се изразява несъгласие с така издадената заповед, като се твърди, че същата е незаконосъобразна и е отправено искане до съда за отмяната й.

Оспорващият сочи, че във връзка с покупка на стойност 23 лв. от електронния магазин, е била извършена пратка чрез куриерско бюро „Еконт“ на дата 29.10.2021г., като поради прекъсване на ел. захранването в обекта, пратката не е била придружена от фискален касов бон.

Независимо от това на следващата дата 30.10.2021 г. за всички стоки и доставки с дата 29.10., такива документи са били издадени, поради което и извода на контролните органи, че не били издадени тези финансови документи за извършена продажба, несъответстват на истината.

Оспорващият сочи, че действително към датата на предаване 04.11.2021 г. е било установено, че към стоката липсва приложен касов бон, но това както е посочил не означава, че не е издаден.

Отправено е искане до съда да приеме на база събраните доказателства, че липсва нарушение по чл. 118 и чл. 185, ал.

1 от ЗДДС, а оттам и на основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

На следващо място е посочено, че заповедта не е мотивирана и относно размера на срока за запечатване на търговския обект, оспорващият счита, че са изложени общи съображения, които не удовлетворяват изискванията на закона. Отправено е искане за отмяна на оспорената ПАМ, като издадена в противоречие със закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г. Г., ШАК, който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения досежно неоснователността на депозираната жалба, поради издаване на обжалваната заповед за ПАМ от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при наличие на всички материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно Протоколи за извършени проверки № 1442951/28.10.2021 г. и №1442952 и №1442953/04.11.2021 г. на „М.т.“ ООД е установено, че търговецът има регистриран сайт за интернет за търговия на дребно и регистриран електронен магазин, като дейността е извършвана чрез рекламиране на собствен домейн адрес:https://mitevbg.com.

На 28.10.2021 г. орган по приходите направил поръчка на сайта на стойност 23.00 лв., като заплащането следвало да се извърши с наложен платеж при доставката, чрез куриерски фирми „Спиди“ и „Еконт“, като наличната стока се съхранявала в две помещения, собственост на търговеца на ул. „Индустриална“ №9, гр. Шумен.

При извършена проверка на 04.11.2021 г. в склада на дружеството е установен ЕКАФП, регистриран в НАП с № 4384658 на ФУ в НАП.

Доставката била извършена на

04.11.2021 г., като при получаване и заплащане от орган по приходите било установено отсъствие на ФКБ от ЕКАФП, придружаващ доставката, за направената поръчка на дата 28.10.2021 г.

Изготвен бил Протокол за проверка, съставен на осн. чл. 110 ал.4 във вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК серия АА № 0436525/04.11.2021 г.

Било констатирано, че дружеството, е осъществило състав на нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Извършеното нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС. Със Заповед №181- ФК/10.11.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- запечатване на търговски обект- представляващ две помещения, собственост на търговеца на ул. „Индустриална“ №9, гр. Шумен и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Заповедта постановява запечатването да се извърши в срок до 3 дни след влизане в сила на заповедта. При връчването на заповедта на търговеца на 19.11.2021 г. е определена дата и час на извършване на фактическите действия по запечатване на обекта- 04.12.2021 г. в 15.00ч. Със заповедта е указано на търговеца, че изпълнението на наложената ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Несъгласен с постановената заповед за налагане на ПАМ, на 23.11.2021 г. адресатът на заповедта депозирал възражение №11004 от същата дата до Директора на ГД ФК ЦУ НАП-София, ведно с приложен издаден фискален касов бон от 30.10.2021 г. на стойност 23.00 лв., с пояснение, че в деня на изпращането на пратката 29.10.2021 г. е нямало ел. захранване, за което представя доказателства, поради което ФКБ бил издаден на следващият ден-30.10.2021 г. и след връщането на пратката на 05.11.2021 г. е извършено сторно операция на ФКБ от 30.10.2021 г. с № 02831305 на стойност 23.00 лв.

С решение № ГДФК-219/24.11.2021 г. на Директор на Дирекция «Оперативни дейности» при ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП оставил без уважение възражение/жалба на от „М.т.“ ООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 181-ФК/10.11.2021 г. на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.

Решението било съобщено на адресата на 09.12.2021 г., който недоволен го оспорил пред ШАС с жалба, депозирана на 23.12.2021 г.

При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна- адресат на заповедта за налагане на ПАМ- запечатване на търговски обект, породило неблагоприятни правни последици за оспорващия. Обжалването на административния акт е извършено при наличие на правен интерес, поради което е допустимо за разглеждане.

Съдът приема жалбата за основателна, предвид следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите, а в т. 3 от същата разпоредба като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.

Същият е издаден в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези, относими към преценката за нейната продължителност.

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съобразно констатациите от извършената проверка, отразени като фактически основания за издаване на обжалваната заповед, за извършената доставка във връзка с онлайн покупка на стока на стойност 23,00 лв., заплащането на която се извършва с наложен платеж, не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта и в работещ режим фискално устройство.

Относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема, че макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, тя е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Възражението на жалбоподателя в този смисъл се споделя и от съдебния състав.

Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством запечатването на обекта. По тези съображения, в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи на законоустановената цел на принудителната административна мярка и съставлява превратно упражняване на власт.

По отношение на определената от административния орган продължителност на наложената мярка, съдът намира, че органът действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените обстоятелства обаче са общи, абстрактни, откъснати от конкретиката на казуса и не кореспондират с направените от него правни изводи. Посочено е, че срокът на наложена ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

Административният орган е посочил, че са налице „съществени пропуски в отчетността на търговеца, респ. данъчни нарушения“.

От доказателствата по делото обаче не се установява търговецът да е извършвал и друг път нарушение на данъчното законодателство, а още по-малко от същия вид, поради което за съда остава неясно на какво се базира изводът му. В този смисъл, необоснована е преценката, че "ако не бъде приложена ПАМ то съществува възможност от извършване на ново нарушение“.

Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a5df520-93d2-446d-ac4f-a866c587a58e