Решение № 2909 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2909 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100507667 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. С. К., чрез назначения особен представител адв. М. В. срещу постановеното първоинстанционно решение № 8159/07.05.2025 г. по гр. д. № 28949/2024 г. по описа на СРС, което се атакува в уважителната част като неправилно и необосновано.

Въззивникът навежда доводи, че не е налице облигационна връзка с ответното дружество и няма качество на потребител.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не постъпил отговор от въззиваемата страна „Софийска вода“ АД.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение, районният съд е признал за установено, че Д. С. К. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 874,11 лева, неплатена цена на доставена и потребена вода за периода от 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56565/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав и е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 37,91 лева, представляваща обезщетение за забава периода от 09.06.2022 г. до 07.05.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56565/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Ответникът по делото не е оспорил, а и от събраните по делото 2 доказателства се установява, че Д. С. К. е собственик на недвижим имот в гр.

София, ж.к ******** по силата на договор за покупко-продажба, вписан в Агенция по вписванията. /Справка от Агенция по вписванията – гр. София/.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото се установява, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, въз основа на представената по делото справка от базата данни на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. София. Същата е достатъчна с оглед целите на доказване на релевантните за спора обстоятелства, тъй като тя установява, че в исковия период ответникът е бил собственик на водоснабдения имот, доколкото не са налице други вписвания след придобиване на имота през 1999 г.

По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния 3 период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се 3 извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва 4 съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 25, ал. 4 и чл. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).

От приетото по делото заключение на комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза се установява, че процесният имот се намира в сграда, която е водоснабдена и канализационно оборудвана и в която съществува изградена ВиК инсталация, като самият той е водоснабден. Констатирано е, че за периода от 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г. количеството на доставените ВиК услуги е определяно на база брой живущи – двама, поради повреден водомер, като обемът на ВиК услуги, доставени до имота, е общо 297,777 куб.м. като стойността на доставените количества е определена в съответствие с утвърдените за периода цени от КЕВР. Установено е, че стойността на предоставените ВиК услуги възлиза на 874,11 лв. за периода 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г. Поради това, в полза на ищеца е възникнало вземане за посочения размер.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, въззиваемият има право на разноски за особен представител в размер на 102,26 евро /с равностойност 200 лева/.

Предвид постановките на т. 7 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса за възиввно обжалване в размер на 12,78 евро /с равностойност 25 лева/.

Така мотивиран Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8159/07.05.2025 г. по гр. д. № 28949/2024 г. по описа на СРС.

5

ОСЪЖДА Д. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к ******** да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк София №1, сграда 2А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 102,26 евро– разноски за особен представител.

ОСЪЖДА Д. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к ******** да заплати на Софийски градски съд с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 12,78 евро – разноски за държавна такса за въззивно обжалване.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6