Решение № 14 от 08.01.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. *****, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100439 по описа за 2025 година

Производството е с правно чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

Постъпила е искова молба от З. Г. П. ЕГН **********, с постоянен адрес ****** и И.

Г. П. ЕГН **********, с постоянен адрес ******, и двамата чрез адв.М.Д. против ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на Област с административен център гр. Сливен, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.Сливен, ул. „Д.Добрович” №3, с правно основание по чл.124, ал.1 вр. с чл.79 ЗС.

Ищците твърдят, че са получили по наследство от баща си Г. Д. П., б..ж. на с.***, починал през 2016 г., който е получил по наследство от неговия баща Д.П.К., б.ж. на с.***, следните недвижими имоти, находящи се в с.******, а именно:

1.ДВОРНО място с площ от 1315 кв.м., съставляващо част от поземлен имот №44, за който имот е отреден урегулиран поземлен имот ХШ-44,с площ по скица от 1350 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 0 кв.м. и за 8 5 кв.м.,в квартал 5 7 по подробния устройствен план на с. ***, отреден за жилищни нужди, при граници на дворното място:УПИ УИ-43,УПИ VI-45, улица, УПИ XIV-45, УПИ П-45,УПИ Ш- 45 и УПИ ХП-44, и 2. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1320 кв.м., съставляващо част от поземлен имот № 44, за който имот е отреден урегулиран поземлен имот ХII-44,с площ по скица от 1350 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 30 кв.м.,в квартал 57 по подробния устройствен план на с. ***, отреден за жилищни нужди, при граници на дворното място:УПИ VII-43, улица, УПИ ХШ-44, УПИ II- 43,УПИ XI-43 и УПИ VIII-43.

Тези недвижими имоти дядото/наследодател/ на ищците получил при делба по гр.д.№ 216/1936 г. на НЗРС. Оттогава тези имоти се владеели и ползвали от дядото и бащата, и от самите ищци като тяхна собственост и необезпокоявани от никого. Имотите не били предмет на одържавяване, отчуждаване или фактическо отнемане от страна на държавата, общината, ТКЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации, съответно за тях не са 1 заявявани реституционни претенции, вкл. по реда на ЗСПЗЗ. През 2023 г. ищците пожелали да се снабдят с документ за право на собственост върху тези имоти, но в хода на процедурата Областнат администрация Сливен им били издадени 2 бр. удостоверения, в които се заявявало,че държавата счита имотите на ищците за държавна собственост..

С оглед на това, че ищците не можели пълноценно да упражняват правото си на собственост /в това число и да се снабдят с документ за собственост върху имотите/ , което обосновавало правния им интерес от воденето на настоящото дело.

Молят да се постанови решение,с което да се признае за установено в отношенията между страните, че държавата не е собственик на посочените недвижими имоти.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван по пълномощие от Областния управител на Област Сливен-Ч.Б., представляван по пълномощие от старши юрисконсулт И.

И..

Ответната страна счита предявения иск за недопустим и неоснователен. В процесните 2 бр.удостоверения на Областната управа било изразено предположение, но не и категоричен извод, че имотите може да са държавна собственост. Неправилно ищците, съответно нотариусът в хода на нотариалното производство били тълкували написаното в този абзац в смисъл, че държавата счита имота за собствен. Формалният запис в разписния лист към плана на с. ****** от 1985 г. на двата имота като „Нива АПК“ (съгласно скица № КР-08-847/28.08.2023 г., издадена Община *****) и др. документи не означава, че те са държавни, нито е правилно да се извежда от написаното подобен извод в тази насока, което води до извода за липса на правен интерес от завеждането на иска. Алтернативно, дори да се приемело, че двата имота в с. ******, общ. ***** са държавна собственост, опирайки се на констатациите в удостоверенията, то отново искът щял да бъде процесуално недопустим като предявен срещу ненадлежна страна, защото съгласно данните от приложената по делото скица № КР-08-847/28.08.2023 г., издадена Община *****, УПИ XII-44 и УПИ ХШ44, кв. 57 по ПУП на селото били отредени за жилищни нужди или казано по друг начин за жилищно строителство. Предвид конкретното им предназначение по действащия план на селото, одобрен със Заповед № 167/16.07.1985 г., би следвало, че на основание чл. 2, ал. 1, т.

2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, същите са станали общинска собственост, което водело до липса на пасивна процесуална легитимация на Държавата.

Счита че, искът е неоснователен, поради това че, нито за наследодателите на ишците, нито за тях самите е изтекла придобивната давност. Излага подробни съображения, относно действащите правни норми, регулиращи института на придобивната давност от 1936г. до сега.

Моли да се остави без разглеждане като недопустим отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен ищците против Държавата, за признаване за установено между страните, че тя не е собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в с. ******, общ. *****, евентуално, ако съдът допусне за разглеждане предявения иск, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

2

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че ищците са наследници по закон на баща си - Г. Д. П., б.ж. на с.******, Общ.*****. Твърденията на ищците са в посока, че по силата на наследствено правоприемство, те са наследници по закон и на Д.П.К., техен дядо, който съгласно Протокол за делба по г.д.№ 216/1036г. на Новозагорския околийски съд, е получил в дял описаните в исковата молба недвижими имоти. Във връзка с инициирано от тях производство по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти, същите се снабдили с 2 бр. удостоверения, издадени от Областен управител на Област Сливен, в които било записано: „Видно от представена скица № КР-08-847/ 28.08.2025г., издадена от Община *****, отдел „КРВП“, съгласно разписния лист имотът съставлява „Нива на АРК“. В случай, че имотът е образуван от имот включен в имуществото на бивша организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, да се счита за държавна собственост.“. Това обстоятелство се явявало пречка за по нататъшното развитие на нотариалното производство, поради което и ищците подали настоящият иск, отрицателен установителен по своя характер, с който искат да бъде установено, че Държавата не е собственик на процесните имоти.

По делото са събрани множество писмени доказателства: Удостоверение за наследници №19/03.02.2025 год. на Кметство с.******, общ.*****; Протокол от гр.д.

№216/1936 г. на НЗРС; Удостоверения № 448 и № 449/03.10.2023 год. на Областна администрация Сливен; заверено копие от писмо изх. № РД-12-02-939-2/11.06.2025 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Сливен; заверено копие от писмо изх. № РД-12-02-9771/13.06.2025 г. на Началника на Общинска служба по земеделие - *****.

Изслушани са свидетелски показания, както следва:

Св. С.К. споделя, че познавала бащата на ищците. Същият обработвал спорните имоти поне от 1980г. След смъртта на баща си преди около 5-10 г., ищците продължили да владеят и обработват имотите.

Св.К.З. твърди, че познава бащата на ищците, който докато бил жив стопанисвал имотите. Не помни някой да е оспорвал правото на собственост на баща им и на тях самите.

Според него този имот принадлежал на бащата на ищците поне от 60 г., като никога не е било стопанисвано от АПК/ТКЗС.

От така събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е иск е с правна квалификация по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от Закона за собствеността.

Съдът намира така предявения искът за основателен и доказан, по следните съображения:

При предявен отрицателен установителен иск за право на собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника (т.1 от TP № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС).

При отрицателния установителен иск за собственост предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ответника. Ответникът е този, който съгласно разпределението на доказателствената тежест следва да установи това свое право - да 3 докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост - фактите, от които произтича правото му.

В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес от предявяването на иска с твърденията, че като наследници на своя баща Г. Д. П., б.ж. на с.******, са собственици по наследство на процесните недвижими имоти, а ответникът в настоящото производство оспорва правото им на собственост върху тях. Следователно съществува спор за материално право между страните, който засяга твърдяното от ищците право на собственост върху процесните имоти и обуславя правния им интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за решаването му по съдебен ред.

По изложените съображения съдът приема иска за допустим и дължи произнасяне по неговата основателност.

С оглед твърдението на ответника Държавата, че ищците и съответно техните праводатели не са били собственици на имотите, предвид законовите разпоредби, действали през различни периоди от време, в тежест на ищците, които оспорват това твърдение е да установят, че имотите са били собствени на техните наследодатели, респ. на тях самите, по силата на настъпило наследствено правоприемство и давностно владение.

С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При предявен ОУИ за право на собственост или ограничено вещно право, ответникът е длъжен да изчерпи всички възможни придобивни основания по смисъла на чл.77 от ЗС. В този смисъл, в правната теория се поддържа че доказателствената тежест е обърната: ищецът следва да докаже наличието на правен интерес от предявяването на иска, докато ответникът следва по правилата на пълното главно доказване да установи съществуването на правото, което ищецът с предявяването на иска се стреми да отрече.

Следва да се има предвид, че предмет на отрицателния установителен иск/ОУИ/ е отричаното право на собственост. Доказването на притежаваното, респ. претендираното от ищеца право е необходимо с цел установяване наличието на правен интерес от предявяване на ОУИ, макар в някои случаи съдът да се произнася по правата на ищеца по съществото на правния спор. И в тези случаи обаче, правото на ищеца не е предмет на предявения иск, макар при недоказването на това право искът да се отхвърля, без съдът да се произнася по правата на ответника. С предявяването на ОУИ се отрича възможността ответникът да притежава оспорваното право на всяко едно от предвидените в закона основания. Основният предмет на спора, а оттук и предмет на доказване е притежаваното от ответника право, което се отрича с предявяването на иска.

В случая, ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху процесните имоти по наследство от техния наследодател Г. Д. П., поради което съдът изследва наличието на това придобивно основание.

В тази връзка, спорно по делото е обстоятелството дали дядото на наследодателите – Д.К. е бил собственик на процесните имоти, доколкото съгласно представения Протокол за делба от 1936 г., той е станал собственик на 3 бр.ниви и 1 бр.Дворно място, които имоти 4 обаче, по индивидуализиращите им белези не могат да бъдат обвързани с въведените като предмет на настоящия спор имоти. Също така не става ясно дали Д.К. е наследодател на бащата на ищците – Г. Д. П., предвид факта че по делото не е представено удостоверение за наследници или удостоверение за родствени връзки на Д.К., от което да се направи извод за настъпило наследствено правоприемство между последния и настоящите ищци.