Решение № 18983 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18983 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110157149 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ищеца А. С. П., заместен в производството от своя наследник по закон С. А. П., против ответниците И. К. С., В. И. Д., П. К. С., К. И. Д. /заместен след смъртта си в хода на производството от своите наследници по закон – Ж. И. Д., К. Д. и П. К. Д./, и В. Д. П. /заместен, след смъртта си в хода на производството от своите наследници по закон – И. В. П., Д. В. Д., А. В. Д. и И. С. Д./, иск с правно основание чл.34 от ЗС вр. чл.69 от ЗН, с искане да бъде допусната делба между страните на следния съсобствен между тях недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град София, ул. "***", старо име "***" в жилищен блок№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 53,46кв.м. с прилежащо избено помещение с полезна площ 5,36кв.м. с 8,645% ид. ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху терена при граници за жилището: на изток зелена площ, на запад-ап.№ ***, на северапартамент № ***, на юг-улица, отгоре-покрив, отдолу- апартамент на семейство Д., и при граници за избеното помещение: на изток стълбище, на запад-коридор, на север-избено помещение на сем. С., на юг-коридор, съгл. Н.А.№ ***, издаден от нотариус Е. И.а с р-н на действие РС-София, а съгласно кадастрална схема №***/11.04.13г. е със следното описаниесамостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***/02.11.11г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, общ. ***, област София, кв. "***", ул. "***"№ ***, бл.№ ***, ет. ***, ап. ***, находящ се в сграда№ 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво с площ по документ 53,46 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж ***.1.11; ***.1.9 под обекта-***.1.6; над обекта- няма, прилежащи части: избено помещение 5,36 кв.м. и 8,645 % ид.ч. от сградата, съгласно схемата, при квоти от 5/6 ид. части за ищеца А. П. /след смъртта му С. П./, и 1/6 ид. част общо за ответниците или по 1/30 ид.ч. за всеки от първоначалните петима 1 ответника: В. И. Д. - 1/30 ид.ч.; за К. И. Д. - 1/30ид.ч.; за П. К. С. – 1/30 ид.ч.; за И. К. С. 1/30 ид.ч. и за В. Д. П. – 1/30 ид.ч.

В исковата молба ищецът А. П. твърди, че на 19.01.2011г. е починал П. Д. П., съпруг на леля му В. Б. П.. Сочи, че по време на брака си, леля му В. и съпруга й П., на 15.07.1991г., са придобили в режим на СИО описания по-горе недвижим имот, чиято делба се иска.Твърди също, че тъй като двамата нямали деца от брака си, към наследяване били призовани освен преживялата съпруга – В. П., още братята, сестрите, и техните низходящи, на починалия П. П., а именно: низходящите наследници на брат му И. Д. П. – В. И. Д. и К.

И. Д.; низходящите на сестра му Т. Д. Н. - П. К. С. и И. К. С., както и брат му В. Д. П..

С исковата молба ищецът поддържа, че през същата 2011 година, на 23.11.2011 г., леля му В. го дарила със собствените си 5/6 идеални части от горепосочения недвижим имот.

Ищецът твърди, че са водени разговори с ответниците, но до момента не са постигнали съгласие за доброволно, извънсъдебно прекратяване на съсобствеността върху недвижимия имот, поради което за него е налице правен интерес от търсената съдебна делба.

По делото е постъпил отговор от ответника В. Д. П. в срока по чл. 131 от ГПК, поддържан от наследниците му, конституирани в производството след неговата смърт, с който по същество се оспорва предявения иск за делба, в частта относно квотите на съделителите. Твърди, че между В. Б. П. и П. Д. П. не е имало сключен законен граждански брак, поради което и В. П. не е била собственик на 5/6 ид. ч. от процесния имот, с колкото се е разпоредила в полза на ищеца по делото, посредством извършеното в негова полза, дарение. Оспорва дарението, обективирано в представения към исковата молба нотариален акт, с доводи, че същото не е прехвърлило права в посочения в исковата молба, обем от 5/6 ид.ч., в полза на ищеца П..

В депозирания по делото писмен отговор от ответника И. К. С. последният оспорва посочените от ищеца квоти в съсобствеността с идентични като ответника В. П. възражения, а именно, че между неговия праводател П. П. и наследодателката на ищеца - В. П., е нямало сключен законен граждански брак, поради което и придобития от тях недвижим имот през 1991 г., е бил в обикновена съсобственост, при равни дялове от по ½ ид.ч. за всеки от купувачите.

Ответниците К. И. Д. и П. К. С., в указания срок не подават отговор на исковата молба и не вземат становище по иска. Конституираните в хода на настоящото производство, на мястото на починалия К. Д., негови наследници – Ж. Д., К. Д. и П. Д., чрез пълномощника си адв. П., призовани редовно за участие в открито съдебно заседание, в хода по същество не изразяват становище по допускане на делбата.

Ответникът В. И. Д., чрез назначения му по реда на чл. 48, ал.2, ГПК особен представител - адв. Г. С., в депозиран по делото отговор изразява становище, че между страните следва да се допусне делбата на процесния имот, но при квоти по закон и при съблюдаване режим на разделност между П. П. и В. П., съобразно доказателствата по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетия по делото като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.07.1991 г. /приложен на л.3 от ГД № 21918/2013 г. по описа на СРС/ П. Д. П. и В. Б. П. са закупили процесния АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в жилищна сграда – блок ***, вход ***, ет. *** построен върху държавна земя и състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със ЗП от 53,46 кв.м. и прилежащото му избено помещение с полезна площ от 5,36 кв.м. и 8,645 % идеални части от общите части на сградата и също толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавната земя, върху която е построена сградата.

2

През 2011 г., на 19.01. починал П. Д. П., като за негови наследници по закон, видно от удостоверение за наследници /на л.6/ били посочени В. Б. П., като преживяла съпруга, В. Д.

П. – брат, и низходящите на починалия брат И. Д. П. - В. И. Д. и К. И. Д., както и низходящите на починалата му сестра Т. Д. Н. – П. К. С. и И. К. С..

На 23.11.2011 г., В. П., дарила на своя племенник А. С. П. /първоначалния ищец в производството/ 5/6 ид.ч. от процесния апартамент № ***, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № ***/23.11.2011 г. /приложен на л.4 от делото/.

Във връзка с правилно определяне квотите на съделителите и заявените от ответниците възражения, по делото е прието като доказателство свидетелство за венчание *** от 19.05.1946 г., издадено от *** /приложено на л.128 от делото/, съгласно което П. П. и В. Б.

В., са бил венчани от свещеник К.П., в *** в гр. ***. В представеното свидетелство, не се съдържат данни за извършен преди това граждански брак между лицата. По делото не са събрани други доказателства, установяващи сключване на граждански брак между П. П. и В.

Б. П.. По делото не са събрани доказателства и откога и по какъв ред, В. В. /имена при венчавката през 1946 г./ е започнала да се именува с фамилно име „П.“.

По делото е прието Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено от Столична община, район „***“ /на л.129/ съгласно което П. Д. П. към датата на смъртта си е бил женен за В. Б. П., посочена като негова съпруга. Няма данни, въз основа на вписванията от кои Регистри за населението, е било издадено посоченото удостоверение.

Същевременно, от приложеното към ОИМ на В. П., писмо от Община *** /прието на л.45 от делото/ се установява, че в Регистрите за гражданските бракове, водени от Община ***, няма данни за сключен такъв през 1946 г. между лицата П. Д. П. и В. Б. В..

В хода на производството, на мястото на починалия ответник В. Д. П. е бил конституиран пред СГС, неговия внук И. С. Д., по право на заместване на починалия преди наследодателя негов пряк наследник С. В. Д.. Видно от приетото пред СГС съдебно удостоверение от Районен съд – *** /на л.67/И. С. Д. се е отказал от наследството на своя баща С. В. Д., който отказ е бил вписан в Особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН, водена от РС-***. Този отказ, съгласно дадените указания от въззивния съд в решение № 263532/31.05.2021 г., по в.гр.д. № 5376/2019 г. по описа на СГС, следва да се съобрази от СРС, при постановяване на решението по допускане на делбата, в хода на настоящото производство.

Други относими към релевантните в тази фаза на производството въпроси относно между кои лица, при какви квоти и за кои имоти е налице съсобственост, която подлежи на прекратяване, по делото не са събрани.

При тази установеност от фактическа страна, съдът достигна до следите правни изводи:

Основния спорен между страните въпрос по делото касае квотите на съделителите, като същия е повдигнат от ответниците в производството, с възражението, че между техния наследодател П. П. и наследодателката на ищеца В. П., не е имало сключен граждански брак, въпреки че към 1946 г. е била в сила вече Наредбата-закон за гражданския брак / Обн., ДВ, бр. 108 от 12.05.1945 г., в сила от 28.05.1945 г., попр., бр. 111 от 16.05.1945 г., отм., бр. 182 от 9.08.1949 г., в сила от единствено граждански брак във валиден източник на правата и задълженията, които законите свързват с брака, включително законовият режим на общност по отношение на имуществените отношения, в какъвто се твърди от ищеца да е придобит процесния недвижим имот при закупуването му през 1991 г.

10.09.1949 г./ въздигаща

В производството не се събраха доказателства, които да сочат, че между съпрузите П.

3

П. и В. П. действително е имало сключен освен църковен брак и граждански такъв. Няма спор, че от 28.05.1945 г., т.е. преди датата на църковния брак, сключен между П. П. и В. В., в България е налице нормативна уредба, съгласно която /виж чл.1 от Наредба-закон за гражданския брак/ „само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този закон, поражда правата и задълженията, които законите свързват с брака“.

Съгласно чл.15 от Наредбата-закон за гражданския брак „при съставянето на акта за женитба жената заявява, ще запази ли и след брака своето име, ще носи ли името на мъжа си, или пък ще прибавя последното към своето име“. Въпреки, че както бе посочено по-горе по делото са налице множество документи, приети като доказателства, че до смъртта си В. Б. В. /по рождение/ се е именувала с фамилното име „П.“ на мъжа си, което е индиция, че евентуално е имало сключен и граждански брак помежду им, освен църковния, в производството не се събраха преки доказателства за сключен такъв граждански брак между П. П. и В. П..

Съдът намира, че единствено актът за сключен граждански брак, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му, като официален свидетелстващ документ, се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него обстоятелства по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК.

Представените по делото удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки, с посочване в тях като наследник на П. П. на лицето В. Б., в качеството й на „преживяла съпруга“ не водят до извод, че същите са се намирали в законен брак към датата на придобИ.е на имота, оттам - че същият е придобит в режим на СИО.

С оглед анализираните по-горе и събрани в производството писмени доказателства, съдът счита, че ищецът, чиято бе доказателствената тежест за това, с оглед изложените в исковата му молба твърдения и заявените от ответниците възражения, не представи Акт за женитба между П. П. /наследодател на ответниците/ и В. Б. /наследодател на ищеца/.

Представеното по делото доказателство - свидетелство за венчание за сключен през 1946 г. църковен брак между двамата, няма последиците на граждански брак и не създава режим на СИО към 1991 г., когато е придобит процесния апартамент от П. и В.. Към тази дата е действал вече СК от 1985 г., предвиждащ, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, т.е. т.нар. СИО /чл.19 от СК/.