Решение № 1768 от 19.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1768 гр. Пловдив, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330115170 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против З. Н. А. (с предишно фамилно име С.) кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4227/23.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9135/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 11.12.2019 г. до 09.06.2023 г. в размер на сумата от 987, 27 лв. за обект, находящ се в гр.

П., ул. "К" **, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 29.02.2020 г. до 31.05.2023 г. в размер на сумата от 123, 93 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2023 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода от 11.12.2019 г. до 09.06.2023 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., ул. "К" ** – собственост на ответника. Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при 1 условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените количества питейна вода за двама човека по 5 куб.м. или общо от 10 куб.м. Сочи, че вписания водомерен номер *** в приложените по делото карнети представлява системен номер към партидата на потребителя и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна З. Н. А. е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – адв. И. Х., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Поддържа, че по делото не са представени доказателства относно обстоятелството, че ответната страна е собственик на имота, находящ се в гр.

П., ул. "К" **, поради което не се установява, че ответната страна има качеството потребител. Оспорва обстоятелството, че имотът е водоснабден и че в него не е монтирано измервателно устройство. Оспорва реалното доставяне на посочените в исковата молба количества вода и услуги. Счита, че служебното начисляване е незаконосъобразно, тъй като не е налице яснота защо начисляването е за двама обитатели. Поддържа, че за възникване на правоотношение между страните не е необходимо да е сключен индивидуален писмен договор, но ответникът следва да има качеството потребител, което счита за недоказано. Сочи, че не се установява как са начислени сумите, дали в имота липсва водомер или последният е с изтекла метрологична годност, като не са представени доказателства относно обстоятелството как е установен броя на лицата, които живеят в имота. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от 2 установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.

11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на потребителя.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. "К" **, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ.

3 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответната страна е собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството й на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.

От представената по делото Декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че процесният обект, находящ се в гр. П., ул. "К" **, е деклариран като собственост на С. Д. Р..

Следователно от приложените по делото доказателства се установява, че процесният имот е деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ от С. Д. Р., като към декларацията е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., по силата на който С. Д. Р. е придобила 15/18 ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "К" **, и представляващ поземлен имот с идентификатор № ***. Т.е. установява се, че процесният имот е собственост на С. Д. Р., като в производството по делото не са представени доказателства за придобиване на последния от ответната страна.

По така изложените съображения съдът намира, че ответната страна не е придобила правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като в производството по делото не са представени доказателства в полза на ответната страна да е учредено вещно право на ползване, респ. следва да се приеме, че ответната страна не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и не дължи цената за предоставените такива по отношение на процесния имот.

Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена тежест.

4

Следователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т. е. собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.

Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.

При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такИ. не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.

„Шести септември“ № 250, против З. Н. А. (с предишно фамилно име С.), ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "К" **, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4227/23.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9135/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ граждански състав, представляващи претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 11.12.2019 г. до 09.06.2023 г. в размер на сумата от 987, 27 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. "К" **, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 29.02.2020 г. до 31.05.2023 г. в размер на сумата от 123, 93 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2023 г., до окончателното й заплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.