Решение № 13798 от 15.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13798 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110103358 по описа за 2025 година

Предявен e осъдителен иск от „. АД против . с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 265,56 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № **********/11.06.2024г., във връзка с настъпило на 10.06.2024 г. в гр. . ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 20.01.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 10.06.2024г. в гр. ., на бул. „. с посока на движението от магазин . към магазин ., водачът на лек автомобил „.“, рег. № ., . не спазва дистанция от движещия се пред него лек автомобил „. с рег. № . с водач ., при което е настъпило пътнотранспортно произшествие, в следствие на което са нанесени щети на л. а. ..

Сочи, че увреденият автомобил е застрахован към датата на ПТП по застраховка „Каско“ при ищеца съгласно застрахователна полица № ./12.04.2024г. В исковата молба се твърди, че към датата на застрахователното събитие за лек автомобил „.“, рег. № ., който е виновен за настъпването на ПТП, има сключена с ответника валидна застраховка „.“. Сочи се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № **********/11.06.24г., нанесените имуществени вреди били описани в Протокол за оглед и оценка на щети на МПС от 11.06.24г. , като било определено обезщетение в размер на 471.96 лева, въз основа на издадено възлагателно писмо за извършване на ремонт и издадена Фактура от „.” ЕООД, която сума била изплатена на 23.07.2024г. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сума в размер на 471,96 лева, като ответникът е заплатил сумата от 206,40 лева. Ищецът твърди, че по процесната регресна претенция е останала непогасена сума в размер на 265,56 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на процесната сума, като е релевирано и 1 искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Изложени са твърдения, че ответникът е заплатил сумата от 206,40 лева, с което счита, че е погасил изцяло претенцията на ищеца. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината на застрахования при него водач, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните вреди. Оспорва иска по размер с аргумент, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на вредите и цената на труд е съществено завишена.

Ето защо се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая - да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че ищцовото дружество е имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице за лек автомобил с марка „. с рег. № ., валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № ., с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 15.04.2024г. до 14.04.2025г.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 10.06.2024., за което на 12.06.2024г. при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника и се потвърждават от приложените по делото искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 12.06.2024г., декларация на водача на увредения автомобил от 11.06.2024г, документ за извършен оглед на МПС в гр. . на 11.06.2024г., изготвен от експерт на ищцовото дружество в присъствието на собственика /доколкото в документа е положен подпис и на двете лица/ и доклад по щета № ********** /л.44 от делото/.

2

Не се спори и че ищцовото дружество е изплатило на 23.07.2024г. на автосервиз „.“ ЕООД сума в размер на 456.96 лева. Установено по делото от представените възлагателно писмо от 01.07.2024г. и приемо-предавателен протокол от 04.07.2024г е и обстоятелството, че именно на „.“ ЕООД е възложено отстраняването на щетите по МПС марка „. с рег. № ., както и че щетите са били отстранени и автомобилът е бил предаден на собственика си при липса на забележки във връзка с извършения ремонт. За така извършения ремонт е била издадена фактура № . на стойност 456.96 лева с ДДС. Доказан по делото е и фактът на плащане на процесното застрахователно обезщетение, от приложеното към исковата молба банково извлечение, от което е видно, че на 23.07.2024г. ищецът е превел по банков път на „.“ ЕООД сума в размер на 456.96 лева, като е посочено основание за извършеното плащане именно номера на образуваната преписка по щета и рег. Номера на увреденото МПС - „0.“.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил марка „.“, рег. № . с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.

Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че автомобил марка „ .“, рег. № . се е движил в образувано задръстване по ул. „. в гр.., където водачът реализира ПТП с намиращия се пред него и намаляващ скоростта си лек автомобил „. .“ с рег. № .. Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то нали скоростта или спре рязко. Въпреки това си задължения водачът на застрахования при ответника автомобил не се е съобразил с това законово изискване и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

С оглед изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е противоправно.

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен костативен протокол за ПТП от 10.03.2024г, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № . г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са 3 причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № ./2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №. год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за установено осъществяването на процесното застрахователно събитие, съобразно описания в протокол механизъм, съобрази като заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, съгласно която механизмът на процесното ПТП описан в протокола за ПТП съответства на настъпилите в следствие на него щети по автомобила застрахован при ищеца.

Именно при съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на процесното застрахователно събитие, неговия механизъм и в частност, видно от заключението на вещото лице, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактическия състав на деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка „.“, рег. № ., доколкото съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.

4

Между страните не се спори и, че към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие лек автомобил с марка „.“, рег. № . е бил застрахован по застраховка „.“ при ответника, като това обстоятелство е отделено за безспорно още с доклада по делото.