Определение № 814 от 17.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. Кюстендил, 13.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500506 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба вх. № 11158/01.10.2024 г., подадена от Р. Л. И., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, насочена срещу определение № 1301/20.09.2024 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 2072/2024 г. по описа на същия съд, с което районният съд е върнал исковата молба на Р. Л. И. и е прекратил производството по образуваното дело поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба.

Частната жалбоподателка релевира доводи за неправилност на обжалваното определение, като твърди, че е изпълнила дадените й от съда указания и е отстранила нередовностите по исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред КнРС е образувано по искова молба вх. № 9741/21.08.2024 г. на Р. Л. И., в която се излагат твърдения за сключени пет броя договори за кредит между ищцата и „Юробанк България“ АД, съгласно условията на които в полза на ищцата била сключена застраховка със застатрахователна компания „Кардиф общо застраховане“ клон България, с включена клауза „Покрити рискове по кредити“ – инвалидизация над 70 % в резултат на злополука или заболяване. Към дата на сключване на договора ищцата била с 80 % неработоспособност, като след преосвидетелстване имала 100% неработоспособност, предвид което предявила претенция за изплащане на обезщетения съгласно договора, по която бил постановен отказ. Заявено е искане за изплащане на застраховката по посочените договори.

С определение № 4232/23.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2072/2024 г. по описа на КнРС, районният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищцата на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, за отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба, а именно: в едноседмичен срок да бъде посочен правосубектен ответник, който да бъде индивидуализиран надлежно, с посочване на наименование и адрес, адрес на неговите законни представители или пълномощници, ако има такива, както и да се обоснове правния си интерес от насочване на иска срещу този ответник; да се поясни дали основава вземането 1 за обезщетение на един или няколко застрахователни договора. Ако договорите са няколко – да ги индивидуализира надлежно, включително като посочи конкретно във връзка с кой от посочените в исковата молба договори за кредит са сключени /и изпълнението на задълженията по които обезпечават/, съответно какъв е размерът на търсеното обезщетение по всеки един от тях и как е формулиран; да се конкретизира застрахователното събитие, от което извежда правото на обезщетение, както и моментът на неговото настъпване; да се посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес; да се посочи банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните суми; да прецизира искането си до съда съобразно направените уточнения, както и да представи преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

В срока за отстраняване на нередовности ищцата е депозирала молба вх. № 10127/03.09.2024 г., в която е посочила, че предявява иска срещу „Юробанк България“ АД, с която сключила петте договори за кредит, към всеки от които имала сключена застраховка със ЗК „Кардиф общо застраховане“ клон България с право на обезщетение, което й било отказано от застрахователната компания.

С разпореждане № 4487/09.09.2024 г. районният съд е установил, че ищцата е посочила, че основава вземането си за обезщетение на пет застрахователни договора, но същевременно цитира договори за кредит. Уточнила е, че насочва претенцията си против "Юробанк България" АД, но не излага конкретни твърдения, обосноваващи правния й интерес от насочване на иска срещу този ответник, като изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения сочат на интерес от търсене на защита срещу друго лице, т.е. налице е разминаване между обстоятелствена част и петитум, което обуславя нередовност на исковата молба, същевременно останалите указания на съда са останали неизпълнени. Предвид това исковата молба повторно е оставена без движение с даване на указания до ищцата за отстраняване на констатираните нередовности, както следва: в едноседмичен срок от получаване на съобщението 1/ да посочи надлежен ответник и да го индивидуализира надлежно, като посочи наименование и адрес, адрес на неговите законни представители или пълномощници, ако има такива, както и да изложи конкретни твърдения, обосноваващи правния й интерес от насочване на иска срещу този ответник; 2/ да индивидуализира надлежно застрахователните договори, на които основава вземането си за обезщетение, включително като посочи конкретно във връзка с кой от посочените в исковата молба договори за кредит са сключени /и изпълнението на задълженията по които обезпечават/, съответно какъв е размерът на търсеното обезщетение по всеки един от тях и как е формулиран; 3/ да конкретизира застрахователното събитие, от което извежда правото на обезщетение, както и моментът на неговото настъпване; 4/ да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес; 5/ да прецизира искането си до съда съобразно направените уточнения; 6/ да представи преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

В постъпила молба вх. № 10657/18.09.2024 г. ищцата е конкретизирала, че предявява иска срещу ЗК „ Кардиф застраховане“ клон България, с адрес в гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 29а. Правният си интерес е обосновала с обстоятелствата, че предвид наличието на клауза „покрити рискове на кредити“ при инвалидизация над 70 % в резултат на злополука и заболяване, представените от нея към сключване на договора решения на ТЕЛК и настъпилата към момента инвалидизация 100 %, в нейна полза се дължи изплащане на обезщетение. Уточнила е, че с исковата молба е представила всички договори за кредит и един застрахователен договор, доколкото всички такива са с еднакво съдържание, като за представяне на всички, те следва да бъдат изискани и представени на по-късен етап, доколкото не разполага с тях, за което моли за предоставяне на възможност. Уточнила е, че размерът на претендираното обезщетение е 50 000 лева – обезщетение за имуществени и 2 неимуществени вреди. Посочила е, че застрахователното събитие е настъпила неработоспособност първоначално 80 %, впоследствие 98 % и към настоящия 100 %.

Предоставила е електронен адрес и е формулирала петитум за постановяване изплащане на обезщетение от ЗК „Кардиф общо застраховане“ в размер на 50 000 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащо от договорите. Приложила е и препис от молбата за връчване на ответника.

С обжалваното в настоящото производство определение, районният съд е приел че независимо от изложените от ищцата твърдения по всяко от дадените от съда указания, исковата молба по същество е останала нередовна, предвид което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Мотивирал е определението си с невъзможността да прецени броя и вида на исковете, с които е сезиран, респективно тяхната цена, препятстващо извършване на проверката досежно родова подсъдност на спора, който извод не се опровергавал от посочения от ищцата размер на търсено обезщетение , който е общ; неизяснен останал въпроса относно броя и вида на сключени застраховки, както и в какво качество ищцата претендира обезщетение по тях, респективно как е формулиран търсения размер на обезщетение; налице било противоречие между изложеното в исковата молба, с която се претендира присъждане на застрахователно обезщетение от настъпил покрит застрахователен риск – инвалидност в резултат злополука и заболяване и във втората уточнителна молба, с която се сочи, че се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, респективно предполага наличие на твърдения за осъществено непозволено увреждане, твърдения за каквото не се излагат, както и липсват каквито и да било фактически твърдения, обосноваващи вида и характера на твърдените вреди и техния размер, като с оглед на изложеното е приел че е налице разминаване между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Предвид многократно дадената възможност за отстраняване на нередовности, въпреки което същите останали неизпълнени от ищцата, решаващият състав е приел, че последващи указания не следва да бъдат давани, доколкото предоставянето на множество възможности на ищеца за рамкиране на спора в редовен и допустим процес би било в ущърб на ответника, респективно нарушава принципа за равенство на страните по чл. 9 ГПК. Същевременно районният съд е навел съображения, че ищцата не е посочила правосубектен ответник, респективно искът е недопустим на това самостоятелно основание.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебна проверка за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване акт - разпореждане, преграждащо развитието на делото, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Изискванията към съдържанието на исковата молба са изброени в чл. 127 от ГПК, а приложенията към жалбата – в чл. 128 от ГПК. За да е редовна исковата молба следва да отговаря на всички условия, визирани в посочените разпоредби на закона.

Неизпълнението в предоставения срок на дадени от съда указания при констатирани нередности на подадената искова молба е основание за нейното връщане.

Проверката за надлежно сезиране на съда с искова молба съдържаща реквизитите по 3 чл. 127 от ГПК, с ясно формулиран петитум и обстоятелства въз основа на които ищецът черпи правата си, както и относно реквизитите на исковата молба е вменена служебно на съда по смисъла на чл. 129 от ГПК. За изправяне на нередовностите й той дължи на ищеца ясни и конкретни указания. В конкретния случай исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 2 – 5 вкл. от ГПК, тъй като липсва надлежно посочен ответник, липсва посочване на цена на иск /исковете, относно която нередовност не са давани указания от първоинстанционния съд/, липсва ясно, хронологично и логично изложение на конкретни обстоятелства, на които се основава иска, липсва яснота в какво се състои искането към съда и посочените нередовности са констатирани своевременно от съда, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовностите по движение на исковата молба и са указани последиците от неотстраняване на нередовностите. Наред с това на ищеца са дадени указания по чл. 129 ал. 2 изр. 2 от ГПК за възможността да ползва правна помощ по делото, ако има необходимост и право на това.

Част от дадените указания, обаче, които трябва да се насочат към прецизното изложение в обстоятелствената част и прецизно формулиране на петитума, са общи и неясни. В случая с разпорежданията, с които съдът е оставял исковата молба без движение се съдържат единствено констатации за противоречие между обстоятелствена част и петитум, неясен петитум и др. Давани са указания да бъде формулиран ясен и точен петитум, без обаче същите да са ясни и конкретни. Съдът е следвало да даде подробни и конкретни указания касаещи нередовностите, свързани с петитума на исковата молба, а при констатирано противоречие да укаже в какво се състои същото. Това в случая не е сторено.