Решение № 50 от 14.03.2024, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 437/2023
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 14.03.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Светла Иванова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Троян, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20234340100437 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
В подадената искова молба ищецътЛ. Т. твърди, че на 21.04.2023 г. е депозирал в Районен съд - Троян Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №242/2023 г. по описа на PC- Троян, с искане ответникът Д. П. П. да заплати сума в размер на 7500 лева. Срещу издадената заповед за изпълнение по посоченото дело, в предоставения на ответника срок, е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед на което за ищеца възниква правният интерес от предявяване на настоящия иск.
Сочи се, че ищецът е собственик на апартамент № 2, находящ се в сграда с административен адрес: *** , че на22.02.2022 г. в посочената сграда е възникнал пожар, като е изгорял целият покрив на сградата, били са засегнати други обши части, както и самостоятелни обекти, между които и този, собственост на ищеца. Твърди се, че поради гореописания пожар, сградата е останала без покрив по време на зимния сезон и на практика е станала невъзможна за обитаване, че всеки дъжд или сняг наводнявал общите части и самостоятелните обекти в етажната собственост. Излага се, че във връзка с пораженията по сградата, са получени от Председателя на ЕС и задължителни предписания от Столична община, район „***" за вземане на спешни мерки по възстановяване на сградата. Сочи се, че в тази връзка, след проведена среща между Л. Т. и ответника Д. П., последният е заявил, че е компетентен и способен да осъществи необходимите ремонтни дейности в апартамента на ищеца, като е поискал авансово плащане в размер на 7 500 лв., които са изплатени изцяло от ищеца на 15.09.2022 г., за което ответникът е 1 издал разходен касов ордер.
Твърди се, че след заплащането на горепосочените суми, Д. П. не е изпълнил задълженията си и не е предприел никакви действия по осъществяване на ремонтните дейности, поради което в проведен разговор е бил уведомен, че Л. Т. вече няма интерес от изпълнение на услугите му и му е заявено да върне заплатените суми, което не е сторено и до настоящият момент.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че Д. П. П., с ЕГН: **********, дължи на Л. М. Т., ЕГН:
********** сума в общ размер на 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания. Претендира заплащане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, е представен писмен отговор от Д. П. П. с ЕГН ********** от село ***, чрез адв. Н. З. Г., АК – Г., в който оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Сочи, че не е налице връзка между уврежданията на покрива и тези на апартамента на ищеца.
Твърди, че ответникът е едноличен собственик на капитала и *** на дружеството „***" ЕООД, с ЕИК ***, което е сключило с Етажна собственост с адрес *** с идентификатор ***, представлявана от Л. М. Т. в качеството му на ***, Договор за възстановяване на тавански етаж, покрив, дървено стълбище и опожарено стълбище на многофамилна сграда, сключен на 01.07.2022г., между описаната Етажна собственост като възложител и управляваното от ответника „***" ЕООД, с ЕИК***, като изпълнител по договора. Излага, че сумата, посочена в разходния касов ордер е получена от ответника в качеството му на *** и представляващ дружеството, за изпълнение на посочения договор, а не в лично качество, като физическо лице, като поради невнимание, обстоятелството, че получава средствата от името и за сметка на дружеството „***" ЕООД, с ЕИК*** не е допълнено в касовия ордер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания.
Претендира за присъждане на разноски.
В съдебно заседание,ищецът се представлява от упълномощен защитник – адв. Д. С. Т. от АК-гр. София, който поддържа заявената искова претенция, по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Н. З. Г. от АК-гр. Г. и адв. М. И. от АК-гр. Г., които поддържат становището за неоснователност на исковата претенция. Аргументите си излагат по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Н.М.И..
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Процесуалната легитимация на ищеца, като собственик на ***, находящ 2 се в сграда в *** се установява от приложените като доказателства заверено копие от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 10, том І, рег.№ 221, дело № 9/18.01.1999 г. на нотариус К.С., рег.№ 111 на НК с район на действие СРС и заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том І, рег.№ 2911, дело № 30/18.06.2004 г. на нотариус В.М. рег.№ 361 на НК с район на действие СРС.
На 22.02.2022г. в сградата, находяща се в *** е възникнал пожар, който факт е установим с представените по делото доказателства: заверено копие от Удостоверение рег.№ 764000213/28.02.2022 г., издадено от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”; Писмо с предписания от СО, район „***”, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е едноличен собственик на капитала и *** на дружеството „***" ЕООД, с ЕИК ***, което е сключило с Етажна собственост с адрес *** с идентификатор ***, представлявана от Л. М. Т. в качеството му на ***, Договор за възстановяване на тавански етаж, покрив, дървено стълбище и опожарено стълбище на многофамилна сграда, сключен на 01.07.2022г., между описаната Етажна собственост като възложител и управляваното от ответника „***" ЕООД, с ЕИК***, като изпълнител по договора, което обстоятелство се установява от Договор за възстановяване на тавански етаж, покрив, дървено стълбище и опожарено стълбище на многофамилна жилищна сграда от 01.07.2022 година.
Оспорва се обстоятелството, налице ли е облигационна връзка между ищеца Л. М. Т. и Д. П. П. като физическо лице, по силата на сключен устен договор за извършване на СМР, както и основанието , на което посочената в Разходен касов ордер от 15.09.2022 година сума е заплатена от ищеца на ответника.
От приложеното ч.гр.д. № 242/2023г. по описа на ТРС се установява, че ищецът е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на21.04.2023 г., по което е образувано ч.гр.д. №242/2023г. по описа на PC- Троян, с искане ответникът Д. П. П. да заплати сума в размер на 7500.00 лева, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в размер 150.00 лева ДТ и 950.00 лева адвокатско възнаграждение.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел Н.М.И. излага, че с ищеца са съседи, че притежава апартамент в процесната сграда в ***. Сочи, че познава ответника Д. П.. Твърди, че е била член на ***ния съвет на етажната собственост, че в следствие на възникналия в сградата пожар наели за ремонт на покрива на сградата фирмата на Д. П.. Излага, че в следствие на пожара, апартамента както на ищеца, така и нейния били увредени, поради което ответника предложил той лично да извърши ремонт на апартамента на ищеца, и след като огледал обекта установил, че всичко било „подкожушено от водата, която се била изляла, за да се загаси пожара на сградата….“, не знаел какво има под мазилката, която се била напукала и започнала да пада, не можел да предвиди каква ще е стойността на ремонта, поради което страните постигнали съгласие за заплащане на авансова сума, размера на която според свидетелката била определена от ответника, за „….да се купят материали, да се организира ремонта ….“. Твърди, че ищеца не изпълнил 3 задълженията си по договора, като е категорична, че нищо не било направено.
„…Д. П. не извърши нищо по ремонта на апартамента на Л. и на моя също…“. Съдът внимателно анализира показанията на свидетелката, с оглед евентуална заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК, но намира, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие като обективни, непосредствено възприети и последователни, подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване в полза на заявителя срещу длъжника на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №111 от 25.04.2023г. по ч.гр.д. № 242/2023г. на ТРС и след връчване на заповедта, по повод на която е подадено възражение от длъжника и инициирано настоящото производство.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществува следното вземане в полза на ищеца срещу ответника: в размер на 7500.00 лв. – главница, представляваща парично задължение за възстановяване на получена сума на отпаднало основание по повод развален поради виновно неизпълнение на ответника неформален договор за извършване на СМР-та.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.
№
242/2023г. на ТРС и приложените към настоящото установително производство писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни такива.
От правна страна: При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване.
Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите две 4 предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова – че е върнал полученото.
В случая се установи, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по устен договор за изработка, по който възложителят заплатил на изпълнителя авансово сумата 7500 лв. за закупуване на материали и за труд, за извършване на СМР-та в ***, находящ се в сграда с административен адрес: ***.
Предвид изложеното, по делото се установиха първите две материалноправни предпоставки за уважаване на предявения иск. За неговата основателност е необходимо обаче да се докаже, че сключеният между страните договор за изработка е бил развален от ищеца, поради неизпълнение на задължението на ответника да извърши строително-монтажни работи по възстановяване на увредения след възникване на пожар в сграда, находяща се в ***, ***.