Определение № 467 от 26.02.2019, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 град Пловдив, 26.02.2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА

ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов административно дело № 3777 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на П.Т.З., с адрес ***, срещу чл. 2, ал.1, т.3 от Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай, приета с Решение № 454, взето с протокол № 45 от 30.11.2006 г. на Общински съвет Първомай, изменена с последващи решения на ОбС Първомай / посочени на л.13 в кориците на делото/ като се излагат съображения за нищожност и незаконосъобразност на разпоредбата.

Оспорената разпоредба гласи…чл.2, ал.1 “За недопускане на действия, противни на добрите нрави и обществения ред се забранява: …т.3. Вдигането на шум и извършването на дейности, нарушаващи спокойствието на обитателите в жилищните сгради от 14,00 до 16.00 часа и от 23.00 до 07.00 часа.

Настоящият съдебен състав след като разгледа въпроса с допустимостта на така подадената жалба от П.Т.З., с адрес ***, срещу чл. 2, ал.1, т.3 от Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай, намира оспорването за процесуално недопустимо, поради липса на личен, непосредствен /пряк/ интерес от З..

Това е така, защото на първо място е безспорно, че оспорващият не е жител на общината, няма постоянен и настоящ адрес на нейна територия, нито собственост или трайни търговски отношения на нейна територия. Същият обосновава в жалбата си, че временно пребивава на територията на Община Първомай, като в тази връзка представя фактура за една нощувка на 17.04.2018 година в хотел на територията на община Първомай; има къща в село Бодрово /Община Димитровград/, което е на 900метра от село Езерово /Община Първомай/, и почти всяка седмица пазарува от магазините на с. Езерово и от Пазара в град Първомай.

Извън всякакво съмнение оспорения подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган, в изпълнение на правомощията на общинския съвет по чл.

76, ал. 3

АПК във вр. с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА.

Чрез приемането на разпоредбата на чл. 2, ал.

1, т.3 от Наредбата общинският съвет е уредил обществени отношения, за които законът му е предоставил компетентност по чл. 17, ал.

1, т. 1-10 от ЗМСМА.

Не съществува дори хипотетична възможност разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.3 от Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай забраняваща вдигането на шум и извършването на дейности, нарушаващи спокойствието на обитателите в жилищните сгради от 14.00 до 16.00 часа и от 23.00 до 07.00 часа, да наруши права и законни интереси на жалбоподателя З..

Не се нуждае от доказване факта, че нормата е съществувала и съществува в подзаконовата регулация на обществените отношения на територията на всички общини, приета от органа на местно самоуправление - общинският съвет, който има правомощията да регулира всички обществени отношения, уредени в чл. 17, ал. 1 от

ЗМСМА, а въведените в наредбата забрани целят недопускане на действия, противни на добрите нрави и обществения ред, като са изцяло в интерес на обществото и не противоречат на норми от по-висок ранг.

Извън всякакво съмнение разпоредбата на наредбата касае вдигане на шум в определени часове в самите жилищни сгради, и по никакъв начин не може да бъде отнесена към възможния шум, който би причинил З. с управляваното от него МПС. Ако пък същото в действителност е толкова шумно, тогава органите на КАТ и Пътна полиция, биха имали възможност да извършат своите проверки и констатации, и при съответните предпоставки дори да наложат глоба.

Този съдебен състав намира, че преди всичко и съгласно чл.186 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Законодателят е въвел изискване за наличието на правен интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт.

С решение №5/17.04.2007 год. по к.д.№11/2006 год.на Конституционният съд на Република България е прието, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК е в съответствие с чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ. Интересът трябва да е обоснован.

Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, за които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях.

За да е налице пряк интерес е необходимо със самото отменяване на оспорения административен нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето.

Личният правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси,а не на други лица. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жалба и подлежи на доказване от оспорващия.

Липсата му има за правна последица недопустимост на жалбата и прекратяване на делото.

За да се приеме, че разпоредбите на подзаконовия акт реално и непосредствено застрашават правата и интересите на оспорващия,е необходимо да е налице трайна връзка между него и населените места в Общината, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото.

Жалбоподателят

З. не само, че няма правен интерес от обжалването, но той само би могъл да адмирира действието на подобна правна норма и да изисква нейното действително прилагане, при необходимост, чрез осъществяване на контрол от общинската администрация.

Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК и по чл.120, ал.2 от КРБ от оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично.

В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява /така по идентични оспорвания на З., но за други Общини –

Определе­ние №13999 от 20.11.2017г. по адм. дело №12395/ 2017г.; Оп­ре­деление №13901 от 16.11.2017г. по адм. дело №12393/ 2017г.; Определе­ние №13946 от 16.11. 2017г. по адм. дело №12430/ 2017г.;

Определение №13137 от 01.11.2017г. по адм. дело №11836 /2017г.; Определение №13335 от 06.11. 2017г. по адм. дело №12394/2017г. и Определение №13559 от 08.11.2017г. по адм. дело №11762/ 2017г. всичките на ВАС на РБ/.

Обосновава се извод за оставяне жалбата без разглеждане и прек­ратяване на съдебното производство на основание чл.159, т.4 АПК, поради липса на правен интерес .

При този изход на спора, при липса на хипотеза по чл.143 от АПК, разноски не се присъждат.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З., с адрес ***, срещу срещу чл. 2, ал.1, т.3 от Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай, приета с Решение № 454, взето с протокол № 45 от 30.11.2016 г. на Общински съвет Първомай, изменена с последващи решения на ОбС Първомай.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №3777 от 2018г. по описа на Ад­министративен Съд Пловдив, десети състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: