Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 10.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1221/2025
Вид
Решение № 95
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Маргарита Коцева, Андроника Ризова, Величка Пандева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Благоевград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

В. Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска в присъствието на прокурора Н. Г. С. и като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601221 по описа за 2025 година Производството пред ОС - Благоевград е образувано по протест, подаден от РП - Благоевград срещу Присъда № 73 от 10.10.2025 г. по н.о.х.д. № 1392/2025 г. по описа на РС - Благоевград, с която подсъдимият М. Т. с посочена в присъдата самоличност е признат за виновен в това, че за времето от около 15 часа на 21.08.2025 г. до около 16 часа на 12.09.2025 г. в град Благоевград, от бензиностанция „О“ на бул. С Д С № 77, в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 183,38 лева, собственост на търговско дружество „О“ ООД, от владението на Д Б, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да ги присвои, като за времето от около 15,09 часа до около 15,20 часа на дата 21.08.2025 г. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 47,47 лева, за времето от около 12,31 часа до около 13,25 часа на дата 27.08.2025 г. е отнел вещи на обща стойност 104,73 лева и на дата 12.09.2025 г. около 16,00 часа е направил опит да отнеме вещи на обща стойност 31,18 лева, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което е намалено с 1/3 и му е 1 наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, на основание чл.

66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Сочи се в протеста, че районният съд е допуснал нарушение на закона с приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, като прокурорът е поискал районният съд да наложи на подс. Т. наказание пробация с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК, а не приложената от районния съд при определяне на наказанието разпоредба на чл. 58а, ал. 1 НК.

В протеста се обсъждат събраните доказателства за съдебното минало на подс.

Т., приключилите по отношение на същия дела в България и Кралство Швеция, като се прави извод, че за същия не е настъпила реабилитация по право по чл. 88а НК и не е била налице една от предпоставките за приложение на чл. 66 НК – лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, нямало и информация дали е платена глобата в размер на 200 лв. по н.о.х.д. № 63/2017 г. на РС - Петрич.

Иска се атакуваната присъда да бъде изменена, като на подс. Т. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК се определи наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, изпълнима 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година по график, определен от пробационния служител, и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, изпълними за срок от 1 година, или се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Пред ОС - Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград в хода на пренията пред въззивния съд поддържа протеста, като се съгласява, че фактите по обвинителния акт се подкрепят категорично от събраните в хода на разследването доказателства, но не е съгласен с индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Прокурорът излага подробни доводи при обсъждането на доказателствата за осъжданията на подсъдимия и настъпила ли е реабилитация за осъждането му на наказание лишаване от 2 свобода, за да няма пречка за приложение на института на условното осъждане, като пледира, че и към настоящия момент не е настъпила реабилитация по отношение на предходните осъждания на подсъдимия с двете присъди в България, като в изпитателния срок по първото му осъждане на наказание „лишаване от свобода“ е извършено второ престъпление в България, за което е наказан с глоба, в същия изпитателен срок от 3 години е извършил престъпление в Швеция, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, но не е налице освобождаване от наказателна отговорност, както неправилно е приел първоинстанционният съд, после е извършил и в Република Германия престъпление, и отново в Швеция престъпления, като извършването на нови престъпления не позволявало приложението на чл. 86 НК по отношение на осъждането му в България, като според прокурора не са налице и основания за приложение на чл. 88а, ал. 4 НК, защото не са изтекли предвидените срокове понастоящем за всички негови осъждания, което не позволявало да се приложи разпоредбата на чл. 66 НК за престъплението, предмет на настоящото наказателно производство.

Иска се присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия се наложи предложеното от прокурора в първата инстанция по-благоприятно наказание.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция упълномощените защитници на подс. М. Т. – адв. У. и адв. А, пледират за потвърждаване на присъдата, като сочат, че РС – Благоевград правилно е определил вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия.

Адв. У. сочи, че наказанията по 2 дела на подсъдимия в Република България /н.о.х.д. № 63/2017 г. и н.о.х.д. № 919/2017 г./ са изтърпени и по тях е настъпила реабилитация спрямо подсъдимия, по отношение на присъдите в чужбина с наложени наказания от 2022 г., 2023 г. и 2025 г., според справката същите са административни наказания глоби и подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, а за присъдата от 2018 г. на шведския съд били изминали повече от 6 години, като била настъпила реабилитация по чл. 88а вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. Иска се въззивният съд да потвърди присъдата на РС Благоевград.

Адв. А сочи в пледоарията си, че производството срещу подс. Т. било олицетворение на това как не трябва да действа правосъдието в Република България, защото желанието на подсъдимия по-бързо да излезе от ареста било 3 причина да се уважи от защитниците му желанието да се проведе процес при условията на съкратено съдебно следствие, макар и правната квалификация за този предмет на престъпление да дава основание да се обсъжда дали не е маловажен случай. Сочи се, че всички наказания на подсъдимия били като международен шофьор и са административни наказания глоба, които не рефлектирали на наказателната му съдба, поради това се счита, че правилно районният съд съобразно предишните осъждания е определил вида и размера на наказанието за престъпление, което няма посочената в присъдата правна квалификация.

Подсъдимият М. Т. не се явява пред въззивната инстанция и не изразява лична позиция по обвинението.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в протеста, събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред първата и въззивната инстанции и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС - Благоевград е проведено по реда на съкратено съдебно следствие, като подс. Т. е признал всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, в присъствието на защитник се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, съдът е обявил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.

ОС – Благоевград, след като обсъди направеното от подс. Т. самопризнание, събраните доказателства в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред районния съд и доказателствата пред въззивната инстанция, намира, че следва да се приемат като обосновани и правилни направените от районния съд в мотивите към присъдата изводи за фактите по делото, които се установяват и които са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият М. Т. е роден на ... г. в Република Северна Македония, същият е с българско и македонско гражданство, със средно образование, женен с едно дете, работи като международен шофьор и получава .... лв.

4 доходи годишно, има регистриран постоянен адрес в България – в село П, община Благоевград, област Благоевград, ул. Св.св. С М № 1, като настоящ адрес има в Република Северна Македония. Тези характеристични данни за подс. Т. не са спорни като обстоятелства по делото.

По непротиворечив начин от гласните и писмени доказателства по ДП и направеното от подс. Т. самопризнание на изложените в обвинителния акт обстоятелства се установява, че на 12.09.2025 г. подс. М. Т. и негови приятели – свидетелите .............., дошли в България, били в град Петрич и след това се отправили към гр. Благоевград. Към 16 ч. били на бензиностанция „О“ на бул.

С Д С № 77 и седнали в кафенето на бензиностанцията. Подс. М. Т. влязъл в търговския обект на бензиностанцията, взел от рафт 2 броя хранителни добавки „ВИП“, всяка на стойност 15,59 лева, на обща стойност 31,18 лева, поставил ги в чанта, която носел през рамо и преминал касовата зона на търговския обект без да ги плати, след което седнал при своите приятели в кафенето. Служител на бензиностанцията – св. Р Д, разпознала подсъдимия като лице, което е извършило кражби от търговския обект преди - на 21.08.2025 г. и 27.08.2025 г., и когато този ден го разпознала, натиснала паник бутон и подала сигнал, на който се отзовали служители на СОТ-161 и полицейски служители от 02 РУ на МВР – Благоевград - ......................, които задържали подс. М. Т., при обиск намерили в чантата му откраднатите хранителни добавки „ВИП“, като още при първоначалния разговор с полицейските служители подсъдимият им казал, че има неща в чантата, които не е заплатил.

От записи на охранителни камери в търговския обект на бензиностанцията, прегледани от лица /полицейски служител и служители в бензиностанцията/ и разпитани като свидетели в производството, и направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се приеме за установено, че на 21.08.2025 г. подс. Т. е бил в магазина и за времето от 15,09 часа до около 15,20 часа е взел от рафтове стоки - 2 броя хранителни добавки „ВИП“, всяка на стойност 15,59 лева или общо 31,18 лева и 1 бутилка уиски марка „Бърбън Джак Даниелс“ от 200 милилитра на стойност 16,29 лева, като взел стоките от рафтове в магазина, поставил ги в чанта, която носел през рамо и напуснал търговския обект без да плати. Шест дни по-късно - на 27.08.2025 г., подс. М. Т. отново посетил бензиностанция „О“ и за времето от 12.31 ч. до 13.25 ч. от търговския 5 обект на бензиностанцията взел от стелажите със стока 4 броя хранителни добавки „ВИП“, всяка на стойност 15,59 лева, на обща стойност 62,36 лева, 2 броя бутилки уиски марка „Famous Grause“ от 200 милилитра, всяка на стойност 13,19 лева, на обща стойност 26,38 лева и 1 брой зарядно за телефон марка „DPR12“ на стойност 15,99 лева, като стойността на всички вещи възлизала на 104,73 лева. Подс. Т. поставил стоките в чанта, която носел през рамо и напуснал търговския обект, без да заплати взетите вещи.

От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че св. Д Б е собственик на капитала на дружество "ДКБ" ЕООД и представител на това дружество, което експлоатирало бензиностанция „О“ на бул. С Д С № 77 по силата на договор за управление на този обект, сключен с "О" ООД, а вещите, намиращи се в бензиностанцията и предлагани за продажба в търговския обект, са собственост на „О“ ООД, но се намират във владението на св. Б, който не е давал съгласието си да бъдат отнети от подсъдимия М. Т.. В хода на досъдебното производство подсъдимият е признал извършването на кражбите и е възстановил имуществените вреди на ощетеното юридическо лице.