Решение № 13809 от 15.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13809 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *********** при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело № 20241110141938 по описа за 2024 година

Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.

Искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищеца О. Я. С. с ЕГН **********, от *****, чрез адв. Л. И. Н. от САК, със съдебен адрес г****, твърди в исковата си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми. В съдебно заседание искът се поддържа, моли да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответника ********, със седалище и адрес на управление *****, представляван от управителя ********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В проведеното на 04.07.2025 г. открито съдебно заседание по делото адв.

Л. Н. от САК, процесуален представтел на ищеца е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника, който не е подал отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на 1 исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.

С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски по делото има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, но същия не е направил такива, доколкото делото е с трудов характер и не се дължат предварително такси и разноски от ищеца.

Ищцовата страна е ползвала по делото адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а именно безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, за което е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно и декларация по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Изрично ответната страна не е направила възражение против размера на адвокатското възнаграждение. Въпреки решението на СЕС, настоящият състав счита, че няма пречка Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения да служи като ориентир за размера, като според чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата при интерес от 10 000 до 25 000 лв. се дължи твърда ставка от 1 300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 л ева, което означава, че за предявеният иск на стойност 12 462 лева следва да се определи възнаграждение в размер на 1 521, 58 лева.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и по сметка на СРС сумата в размер на 498, 48 лева – държавна такса върху уважения размер на оценяемия иск.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление *****, представляван от управителя ********, да заплати на О. Я. С. с ЕГН **********, от *****, сумата в размер на 12 462 /дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и два/ лева, представляваща главница на осн. чл.

222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от датата, когато е станало изискуемо – 03.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление *****, представляван от управителя ********, да заплати на адв. Л. И. Н. от САК, със съдебен адрес г****, сумата в размер на 1 521, 58 лева /хиляда петстотин двадесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, определено от съда.

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление *****, представляван от управителя ********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийският Районен съд сумата в размер на 498, 48 лева /четиристотин деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса върху уважения размер на оценяемия иске.

Решението не подлежи на обжалване .

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3