Определение № 4450 от 04.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1386/2026
- Вид
- Определение № 4450
- Подписан
- 04.09.2026
- В сила
- 04.09.2026
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова, мл.с. Ивайло Максимов Младенов
Други актове по делото
- Протокол № 1434 от 15.10.2026 · Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4450 гр. Варна, 04.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иванка Д. Дрингова
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501386 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 38879/18.05.2026г., подадена от Р. Д. Д., ЕГН ********** и М. М. Б., ЕГН ********** срещу решение № 1554/24.04.2026 г., постановено по гр. д. № 11727/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, в частта с която жалбоподателите са осъдени на основание чл.240, ал.1 вр. с чл.107 от ЗЗД да заплатят солидарно на ответника Й. Я. Ч., ЕГН **********, сума в размер на 10507.05 евро, представляваща новирано задължение със Споразумение от 04.03.2025г., сключено между страните, по устни договори за заем на 04.10.2024г., на 10.10.2024г. и на 24.10.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-30.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплатят на основание чл. 86 от ЗЗД сума в размер на 191.18 евро за периода 05.09.2025г.-29.10.2025г., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 10 507.05 евро.
С подадената въззивна жалба се поддържа становище за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивниците излагат, че спорният въпрос по делото е във връзка с това дали е възникнала солидарност между жалбоподателите за погасяване на дълга по Споразумението от 04.03.2025 г. Поддържат, че съдът погрешно е приел, че е възникнала пасивна солидарност. Сочат, че не е съобразено направеното уточнение, че действителната им воля е била отговорността да е разделна, в случай, че до 04.09.2025г. Р. Д. не погаси задължението.
Излагат още, че възраженията им за недействителност на споразумението в тази част са останали необсъдени от съда. Считат, че съдът немотивирано, неподкрепено от други доказателства, е приел за основателни уточненията на ищеца, че договорената отговорност в 1 споразумението при равни квоти е относима за техните вътрешни отношения. Поддържат, че съобразно съдебната практика, при тълкуване на спорни договорни клаузи, съдът следва да изхожда не от буквалния им смисъл, а от общия разум на изявлението. Намират, че границата за прилагането на това правило е изискването за изясняване на действително изявената воля на страните, а не тяхната предполагаема. В този контекст сочат, че съдът в противоречие с нормата на чл. 121 от ЗЗД и подменяйки волята на страните е приел, че страните са договорили солидарна отговорност за целия дълг. С оглед на изложеното се моли за отмяна на постановения съдебен акт в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба с вх. № 49168/18.06.2026г. от Й. Я. Ч., с който се жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че постановеният съдебен акт е правилен и обоснован. Въззиваемият намира за неоснователно оплакването на въззивниците за липса на уговорена солидарна отговорност и неправилно тълкуване на волята на страните. Счита, че волята им е ясна и е недвусмислено обективирана в съдържанието на споразумението. Поддържа, че именно поради това е приложима нормата на чл. 121 от ЗЗД. Излага, че видно от споразумението, в заглавната му част, М. Б. е посочена като солидарен длъжник, а в т. 4 от споразумението изрично е посочено, че Й. Ч., в случай на неизпълнение, може да иска изпълнение от двете лица. С оглед на това поддържа, че изричната уговорка за претенция на цялото задължение от всеки от двамата ответници, изключва тезата за разделна отговорност. Допълва, че съобразно съдебната практика, за да възникне договорно солидарно задължение не е необходимо то да бъде формулирано в специална клауза, нито да е използвана задължително думата „солидарно“, достатъчно е смисълът на поетите задължения да води до извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и че кредиторът може да иска изпълнението от всеки от тях заедно или поотделно. Сочи, че в случая в споразумението дори е употребен и терминът „солидарни длъжници“, а лицата са се подписали именно в това качество. Поддържа още, че неоснователно е и възражението за вътрешно противоречие в споразумението. Намира, че изразът за приложението на равни квоти е израз на солидарността. Излага, че чрез солидарността биват уредени отношенията между кредитора и длъжниците, а с разпределението на квотите, бива уредена тежестта на дълга помежду им. В този смисъл уговорката за равни квоти не само не противоречи на солидарността, а представлява нейна закономерна последица, тъй като вътрешното разпределение по квоти е възможно единствено между длъжници, които спрямо кредитора отговарят солидарно за целия дълг. В допълнение сочи, че дори в действителност да е налице неяснота в коментираната клауза, то това би могло да бъде преодоляно по пътя на тълкуването по чл. 20 ЗЗД. С оглед на изложеното се моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
2
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 38879/18.05.2026 г., подадена от Р.
Д. Д. и М. М. Б. срещу решение № 1554/24.04.2026 г., постановено по гр. д. № 11727/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3