Решение № 318 от 27.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100502185 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно , по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Областна дирекция на МВР Бургас(ОД МВР) БУЛСТАТ /******, представлявана от директор К.К., чрез пълномощник Г.В.- гл.юрисконсулт с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ 46, против Решение №2581/16.11.22г. по гр.д.№5643/22г. по описа на БРС, с което юридическото лице е осъдено да заплати на А. Д. Г. ЕГН ********** от гр.Бургас, сумата 940,47 лв., представляваща нетния размер на дължимото и незаплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 111,11 часа,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода 01.04.19г.- 09.07.20 г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска- 31.08.22г., до окончателното плащане, както и сумата от 243,15лв., представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от 01.08.19г., до датата на подаване на исковата молба-30.08.22г., като в полза на физическото лице са присъдени и съдебно- деловодни разноски и Дирекцията е осъдена да заплати на БРС държавна такса за проведеното производство и разноските за изготвената експертиза.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на така постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Конкретните съображения са в насока, че положеният от въззиваемия ищец извънреден труд за процесния период е надлежно отразен и изчислен, поради което претендираното вземане е неоснователно.Цитира се действалата и относима към процесния период нормативна база, намираща приложение към казуса и се заключава, че отношенията между страните по делото се уреждат със специални норми( тези от ЗМВР и Наредбите по неговото приложение), уреждащи спорната по делото материя и касаещи статута на служителите в системата на МВР, към които се 1 числи и Г., поради което към тези отношения не следва да се прилагат нормите на общото трудово законодателство(КТ и НСОРЗ).

Излагат се подробни правни съображения в тази насока.

Отделно от това се сочи, че при постигнатото от първата инстанция разрешение, не е съобразено и решението на СЕС от 24.02.22г. по дело С-262/2020г., постановено по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по негово гр.д.№606/2019г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство. Решението сочи, че не се налага приемането на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като пожарникари и полицаи, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В полза на такива работници обаче, трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане в обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват компенсирането на особената тежест на полагания от тях нощен труд. Излагат се подробни съображения в насока, че националната правна уредба предвижда за държавните служители в МВР редица компенсаторни механизми с оглед така установената специфика на труда им, които се посочват изрично.

Извеждат се съображения от същото решение на СЕС и във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз(ХОПЕС) в смисъл, че се допуска нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за пожарникари и полицаи, ако разликата в третирането им се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел и е съизмерима с тази цел. Счита, че чл. 187 ал. 1 от ЗМВР за държавните служители в системата на МВР е установил такава нормална продължителност на работното време за посочената категория работници, която е различна от тази в общото законодателство, но разликата се основава на обективен и разумен критерий, което я прави съобразена и съвместима с правото на Европейския съюз, т.к. е обоснована с допустима от закона цел и е съизмерима с нея.

В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение на РС като неправилно и за произнасяне с друго, с което заявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски за производството за двете съдебни инстанции, а ако въззивната жалба бъде счетена за неоснователна, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата на другата страна във въззивното производство.

Не ангажира доказателства.

В подадения своевременно отговор на въззивната жалба от А. Г.,чрез процесуален представител адв. Ст.К. със съдебен адрес: грБ*****, жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържат се като правилни изложените в мотивите на съдебното решение съображения на първоинстанционния съд за основателността на заявените претенции.

Страната моли за потвърждаване на решението на РС, като дири и разноски за въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на повдигнатия правен спор. Не ангажира доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за допустима и 2 редовна, а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед оплакванията за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№ 5643/22г. по описа на БРС е образувано по повод исковата молба на А. Д. Г., ЕГН:**********, от гр.Бургас против ОД на МВР- Бургас, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 330 лв.- допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 55 часа през периода 01.01.2019г.- 09.07.2020г., дължимо в резултат от преизчисляване на 410 часа положен нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 33 лв.- лихва за забава, начиная от първо число на месеца, следващ месеца на всяко дължимо плащане, до предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба, до окончателното изплащане. Дирят се и направените по делото съдебни разноски. Претенцията се основава на служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът полагал труд на длъжността „****“ към ***РУ - Бургас към ОД на МВР-Бургас. Страната счита за приложим чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ).

Съобразно констатациите на изслушаното в първа инстанция заключение, ищецът е направил изменение на иска, като увеличава претенцията за главница на 940,47лв.,, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 111,11 часа за периода от 01.04.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1.143, а за периода от 01.01.2019г. до 31.03.2019г. оттегля иска, в която част производството по делото е било прекратено с влязло в сила определение.

Увеличена е и исковата претенция за мораторна лихва- на 243,15 лева, изчислена за периода от 01.08.2019г. до 30.08.2022г., а за 1 периода 01.05.2019г. – 31.07.2019г. акцесорният иск е оттеглен и производството по делото е прекратено в тази част с влязло в сила определение.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Признава правоотношението с ищеца, заеманата от него длъжност през процесния период и полагането на дневен и нощен труд при сумарно изчисляване на работното време. Счита, че положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време от 22 до 06 часа, както и, че трудът е бил своевременно заплатен. Твърди, че липсва нормативно основание за приложението на претендирания от ищеца коефициент 1,143, като съотношението дневен - нощен труд следва да е 1 към 1. Позовава се на правилата на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

С постановеното от БРС съдебно решение, заявените с изменението претенции са изцяло уважени, а възраженията на работодателя са отхвърлени като неоснователни.

Въззивният съд възприема горепосочения краен извод по спора, което аргументира така:

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и намират правното си 3 основание в чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото не е предмет на спор във въззивното производство, поради което бива възприета от този съд изцяло, както е била установена на база събраните в производството доказателства от РС, в следния смисъл:

Ищецът е заемал полицейска длъжност в ОД на МВР – Бургас за процесния период, като е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, ищецът за периода от 01.01.2019г. до 09.07.2020г., е положил 921 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, той възлиза на 1052,70 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 921 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 131,70 часа.

Експертизата е изчислила, че общият размер на допълнителното трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, за 131,70 часа възлиза на 1105,35 лева. Горепосочената разлика между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд, не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

Мораторната лихва за забава за периода след изменението на акцесорната претенция, възлиза на 243,15лв.

При тези данни, спорът между страните е само правен:

Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. според въззивника служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на въззиваемия ищец почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.

Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови сменисумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.