Решение № 789 от 10.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Стара Загора, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело № 20245530104700 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. В. В. против „Кеш Пойнт Бьлгария” ООД, гр. София с иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19 ЗПК. Молбата до съда е да бъде прогласен за изцяло недействителен Договор за потребителски кредит № 952606, към искане 9267968 сключен между нея и „Кеш Пойнт България” ООД (правоприемник на „Кеш Пойнт България” ЕООД) на 27.10.2023 г., в Стара Загора, а в условието на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата, регламентираща размера на неустойката, обективирана в чл.11 от договора, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 943,06 лв. Претендира за направените по делото разноски, както и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответното дружество „Кеш Пойнт България” ООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят писмен отговор, в който молят да бъдат съединени производствата по гр. д. № 1091/2024 г. в Районен съд – гр. Чирпан и гр. д. № 4700/2024 г. на Районен съд – гр. Стара Загора, тъй като въпреки, че се отнасяли до различен договор за кредит се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат 1 съединени, моли при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство. В случай, че приеме иска за допустим за самостоятелно разглеждане, моли съдът да отхвърли предявените от К. В. претенции като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кеш Пойнт България” ООД предявява насрещен иск с правна квалификация чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД, а в условията на евентуалност по чл. 55 ЗЗД за сумата от 454 лв., представляваща единствено главница по договор за потребителски кредит № 952606. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да осъди К.

В. да им заплати сумата от 454 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № 952606 в общ размер на 1200 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, а в условията на евентуалност ако съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, моли, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК да осъди К. В. да им заплати сумата от 454 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 952606 от 27.10.2023 г. г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещния иск, в който К. В. заявява, че така отправеното искане е основателно. Не оспорвала, че дължи главницата по потребителския кредит и тъй като ответникът признавал в насрещната си искова молба, че са били внесени общо 746 лв. по процесния договор, които следвало да се приспаднат от дължимата главница, признавала единствено, че дължи сумата от 454 лв. неизплатена все още главница. Претендира разноски и прави възражение за присъждане на разноски по депозирания насрещен иск.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 27.10.2023 г., К. В. сключила Договор за потребителски кредит № 952606, по силата на който „Кеш Пойнт България“ ООД /правоприемник на „Кеш Пойнт България“ ЕООД/, ЕИК 207079835 й предоставило в заем сумата от 1 200,00 лв. при фиксиран ГЛП от 48.00 % и ГПР от 62.28 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 31 2 седмични вноски в размер на 76,00 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 от Договора.

Твърди, че Договор за потребителски кредит № 952606 Е НИЩОЖЕН.

Същият съдържал следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 48.00 % видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави било да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, IIг. о., Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, IIг. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007г. на ВКС, IIг. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, която към 27.10.2023 г. е била 13.64 % (съответно трикратния й размер е бил - 40.92 %). По този начин накърнявала добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.; ГПР бил 62.28 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма бил посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не била включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

В чл. 5 от Договор № 952606 било посочено, че заемателят се задължавал да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:

Безусловна банкова гаранция или Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 943,06 лв.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водила до настъпването на тази недействителност.

Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й били изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на 3 кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя, какъв бил размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включвал всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР бил 62.28 %, ГЛП бил 48.00 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин бил формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните били навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касаело за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и 4 приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

За да се отговорило на въпроса дали договорът бил нищожен, поради противоречие със закона следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“, сред които бил чл. 22, съгласно който когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Принципно нямало пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода На договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) бил определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 било отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче бил ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.20Юг. на ВКС, ОСТК, добрите нрави били неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост били общоприети в обществото и субектите на правото следвало да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване била приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За 5 противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

По отношение на изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от Договор за потребителски кредит № 952606/27.10.2023 г. била упомената сумата от 2 356,00 лв., която сума ищцата трябвало да заплати, като била включена и вноската с неустойка. Неустойката сама по себе си представлявала акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавитечленки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.