Решение № 3720 от 12.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3720 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100506995 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителите А. В. К.а, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Й.К.К. и Д.К.К., срещу решение № 20225550/23.12.2021 г., постановено по гр. д. №2/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, с което съдът е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за защита, срещу К. С. К.. Въззивниците считат решението за необосновано и немотивирано. Излагат съображенията си.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да издаде заповед за защита. Претендират присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна К. С. К., в законоустановения срок, не е подал възражение.

За съдебно заседА.е въззивниците, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседА.е въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените 1 разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, които стрА. имат правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 02.01.2020 г. А. В. К.а, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Й.К.К. и Д.К.К. е поискала да се издаде заповед за защита срещу К. С. К., с който първата молителка е в граждански брак и който е баща на другите молители, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо тях.

С решение № 20225550/23.12.2021 г., постановено по гр. д. №2/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 86 състав е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за защита.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на стрА.те по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените във въззивната жалба доводи, че съдът е постановил акта си, приемайки неправилно и необосновано за недоказА. фактическите и правни основА.я на молбата за защита, че неправилно съдът е приел че между стрА.те е възникнал просто обикновен конфликт, настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителите следва да проведат главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса.

При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния съд.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основА.е само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай са налице свидетели, присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието- т. е. има 2 други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и актовете на насилие не могат да се считат доказА. по предвидения в ЗЗДН облекчен ред.

В случая молителите са поискали и е допуснат до разпит свидетелВ.Л..

ПоказА.ята на свидетеля не установяват твърденията на молителите в сезиращата съда молба, поради което съдът счита молбата за неоснователна.

Относно соченото в молбата системно домашно насилие, упражнявано от въззиваемата страна спрямо въззивницата А. В. К.а, извън това на 30.11.2019 г.- молбата за защита не съдържа описА.е на актове, не съдържа и дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използвА.те средства при извършването му, поради което е невъзможно да се установи извършени ли са такива актове на насилие- за такива актове на насилие не са ангажирА. никакви доказателства по делото.

В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е предметът на делото. Настоящия съдебен състав също счита, че не следва да се използва специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити действителни жертви на домашно насилие и да предотврати бъдещи актове на домашно насилие с предвидените в него специфични мерки за закрила за уреждане на междуличностни конфликти.

Поради изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с всички събрА. относими по делото доказателства.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирА. доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Поради съвпадане на крайните изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивницата А. В. К.а, на основА.е чл. 11, ал.

3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв., а искането на въззивниците за присъждане на разноски е неоснователно. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, което се явява основателно и съдът й присъжда извършени разноски в размер на 500 лв.- платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20225550/23.12.2021 г., постановено по гр. д. №2/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав.

ОСЪЖДА А. В. К.а, ЕГН********** да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 12,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователни искА.ята на А. В. К.а, с ЕГН**********, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Й.К.К. и Д.К.К. за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА А. В. К.а, ЕГН********** да заплати на К. С. К., ЕГН********** сумата 500 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4