Решение № 15354 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15354 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110141292 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

31.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 41292 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Н. К., с ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. .... против „...“ ООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ... представлявано от управителя ..., за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № .... от 29.10.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 3.1.7 и чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора са нищожни поради заобикаляне на закона, противоречат на закона и на добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 592 лв., платена без основание на ответника по Договор за потребителски кредит № .... от 29.10.2024 г., както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 29.10.2024 г. сключила със „...“ ООД Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който ответникът поел задължение да предостави на ищцата парична сума в размер на 2 000 лв., а ищцата се задължила да върне сумата, както и да плати възнаградителна лихва, такси и разходи, както следва: на 12 месечни погасителни вноски, 5 от които всяка в размер на 83,33 лв. и 7 от които в размер на 335,27 лв., при договорен фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 63,21 %. Твърди, че изплатила сума от 2 592 лв. Оспорва сключения между страните договор като нищожен. Сочи, че договорът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за съставянето му по ясен и разбираем за потребителя начин. Сочи, че окончателната сума по кредита не е посочената в договора сума от 2 763,54 лв., а възлизала на 5 184 лв. при отпуснат кредит в размер на 2 000 лв., поради което било налице оскъпяване на главницата. Също така твърди, че не е ясен ГПР, в който следвало да бъде включена неустойката. Позовава се на практиката на СЕС, като твърди, че така договорената неустойка не е типична, а е „конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита“. Сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като твърди, че в ГПР не е извършена конкретизация на отделните елементи, което нарушавало изискването за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Твърди, че в договора не е посочен лихвен процент на ден. Оспорва клаузата на чл. 11 от процесния договор, както и клаузата, предвиждаща заплащане на договорна лихва, като противоречащи на добрите нрави, като твърди, че клаузата за неустойка в размер на 2 420,46 лв. не е индивидуално уговорена, поради което я оспорва и като неравноправна. Навежда доводи, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че заплатената сума от 592 лв. над главницата от 2 000 лв. подлежи на връщане като платена по недействителен договор. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа 2 исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените поделото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „...“ ООД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Твърди, че клаузата за неустойка е договорена с цел обезпечаване изпълнението на задължението на потребителя. Излага подробни съображения за действителност на процесния договор, като сключен при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като твърди, че и в предоставения стандартен европейски формуляр, и в договора ясно бил посочен размерът на ГПР-то. Към момента на сключване на договора ГПР бил в размер на 63,21 % при нормативно определен лимит от 67,15 %, поради което и не било налице нарушение на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Също така твърди, че кредиторът е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към момента на сключване на договора, но не и след сключването му. Оспорва включването на договорената неустойка в ГПР, твърди, че преди сключване на договора била извършена проверка за кредитоспособността на потребителя. Навежда доводи за действителност на клаузата за неустойка. Сочи, че ищецът е имал възможност да упражни правото си на отказ от сключения договор, но не се е възползва от това свое право. Навежда подробни съображения. Признава платената от ищеца сума, но твърди, че същата е получена на валидно правно основание. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски, прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 и чл.

22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № .... от 29.10.2024 г. се установява, че същия е сключен между „...“ ООД и С. Н. К., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата кредит в размер на 2 000 лв. за срок до 29.10.2025 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите от 63,21 %, като към договора е изготвен погасителен план и договорът е сключен при общи условия.

От представените от ищцата заверени преписи от разписки се установява, че същата е платила по сметка на ответното дружество сумите, както следва: на 30.11.2024 г. сумата от 432 лв., на 30.12.2024 г. сумата от 432 лв., на 03.02.2025 г. сумата от 432 лв., на 10.03.2025 г. сумата от 432 лв., на 04.04.2025 г. сумата от 432 лв., на 27.05.2025 г. сумата от 50 лв. и на 3

30.05.2025 г. сумата от 382 лв.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 29.10.2024 г. ищцата е подала искане за сключване на договор за кредит № 9477593, като на същата дата на ищцата е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищцата и „...“ ООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № .... от 29.10.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищцата е погасила сумата от 2 592 лв. Спори се относно валидността на договора, на отделни клаузи от договора, както и за платена на правно основание част от парична сума от ищцата на ответника.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при договорен в чл. 3, ал. 1, т. 7 от процесния договор е договорен фиксиран лихвен процент от 50 %, в т. 5 от същата алинея е договорен ГПР от 63,21 %, а в т.12 - обща сума, дължима от потребителя, от 2 763,54 лв. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищцата, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 50 % и ГПР в размер на 63,21 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Спори се относно действителния размер на ГПР.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 29.10.2024 г. до 29.10.2025 г. основният лихвен процент на БНБ е както следва: от 01.10.2024 г. – 3,43 на сто, от 01.11.2024 г. – 3,22 на сто, от 01.12.2024 г. – 3,04 на сто, от 01.01.2025 г. – 2,95 на сто, от 01.02.2025 г. – 2,82 на сто, от 01.03.2025 г. – 2,59 на сто, от 01.04.2025 г. – 2,39 на сто, от 01.05.2025 г. – 2,24 на сто, от 01.06.2025 г. – 2,07 на сто, от 01.07.2025 г. – 1,91 на сто, от 01.08.2025 г. – 1,82 на сто, от 01.09.2025 г. – 1,82 на сто, 4 и от 01.10.2025 г. – 1,81 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 63,21 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва, който е възлизал на 67,15 %. В договора е посочена и общата сума по договора от 2 763,54 лв. Видно от приложения погасителен план договорения размер на лихвата възлиза на 763,54 лв. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 763,54 лв. Съдът намира за неоснователен предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Неоснователността на предявения главен иск налага произнасяне по предявените евентуални искови претенции.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 3.1.7 и чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 870498 към искане № 9214550 от 30.05.2023 г. поради заобикаляне на закона, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, съдът намира следното:

По делото се претендира нищожност на чл. 3.1.7 от договора за възнаградителна лихва на различни правни основания, както следва: заобикаляне на закона, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД, а след това по противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл.

22 от ЗПК. Накърняването на добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на отделна клауза в него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните норми, предвидени в ЗПК. Ето защо съдът намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и при неоснователност на иска на същото основание, да разгледа отделните хипотези на противоречие със закона, предвидени в чл. 22 от ЗПК, които дерогират общите разпоредби на ЗЗД, след което да се произнесе по наведеното основани за нищожност - накърняване на добрите нрави по смисъла на ЗЗД. Тук именно съдът намира за нужно да посочи, че приложение намира правилото lex specialis derogat legi generali.