Определение № 514 от 12.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. Перник, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно частно гражданско дело № 20231700500347 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 9765/10.05.2023 г. от ищците В. Б. В., ЕГН **********, и Д. Б. И., ЕГН **********, двамата чрез адв. А., срещу Определение № 1362/28.04.2023 г. постановено по гр.д. № 157/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането им за изменение на решение № 344 от 02.04.2023 г. по гр.д. 157/2023 г. по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че независимо от направеното признание на иска от насрещната страна не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Излага съображения, че липсва уредена рекламационна процедура, която да задължава длъжника да предявява претенциите си спрямо кредитора извънсъдебно, а доколкото кредиторът е уведомявал длъжникът за издадените фактури, е дал повод за производството. Сочи още, че предпоставката по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Тъй като перемпцията не отрича принудителното изпълнение, ищцовата страна има интерес да отрече материализиращата сила на изпълнителния титул. Навежда доводи, че вземанията са отразени като естествени задължения в базата данни на ответника и това би го поставило в по-неизгодно положение при сключване на договор „Лоялен клиент“. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноските съразмерно на припадащата се на всеки от ищците квота съобразно представените доказателства.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация-Перник“ АД не е изразила становище.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 157/2023 г. по описа на Районен съд - Перник е образувано по искова молба, подадена от В. Б. В. и Д. Б. И., чрез адв. А., срещу „ТоплофикацияПерник“ АД с която е отправено искане да бъде признато за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение по ½ от общия дълг в размер на 4115,21 лв., т.е. сума от по 2057,61 лв., от която:

1652,03 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. за топлоснабден имот с аб. № ***, находящ се в ***, сумата 363,76 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г. и сумата 41,82 лв. – разноски, за събирането на която срещу наследодателя им Б. И. С. е образувано изп.д. № 771/2007 г. по описа на ЧСИ С.Б..

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Топлофикация-Перник“ АД е заявил, че прави признание на иска съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК и моли при присъждането на разноски да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото.

С Решение № 344/02.04.2023 г. по гр.д. № 00157/2023 г. по описа на Районен съд – Перник е признато за установено на основание чл. 439 ГПК по отношение на ответника, че всеки от ищците не дължи процесните суми, за които срещу наследодателя им Б. И. С., починал на ***, е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 857/2007 г. на ПРС и образувано изп.д. № 771/2007 г. по описа на ЧСИ С.Б., и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника по ½ част от сумата 100,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 06.04.2023 г. /подадена в срока за обжалване на решението/ ищците са поискали съдът да измени определението си в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като им бъдат присъдени сторените разноски по представения списък /л. 32 от делото/ в размер на 1193,00 лв.

Ответната страна не е изразила становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

С Определение № 1362/28.04.2023 г. постановено по гр.д. № 157/2023 г. на Районен съд – Перник е оставено без уважение искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските, срещу което е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид горната фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК /обжалваният акт е връчен на страната на 09.05.2023 г., а жалбата е подадена на 10.05.2023 г./, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

В случая с отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска, заявил е, че по изп.д. № 771/2017 г. на ЧСИ С.Б. не са предприемани действия по принудително изпълнение и не е образувано друго изпълнително дело за събиране на сумите. Посочил е, че задълженията не са отписани от счетоводната система, тъй като не е имало такова искане от длъжниците. Същият не е изложил твърдения, че давностният срок е по-дълъг, че е спиран или прекъсван, нито е направил доказателствени искания за опровергаване на твърденията на ищеца. Съгласно Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018 г. на ВКС о тговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). С оглед изложеното, възраженията, направени в жалбата, че кредиторът е дал повод за предявяване на иска, тъй като вземанията са отразени като естествени задължения в базата данни на дружеството, е неоснователно.

Този извод не се променя от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземанията. Съгласно Определение № 365/23.09.2022 по ч.гр.д. № 3019/2022 г. на III ГО ВКС, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК относно отговорността за разноски се отнася и до случаите на предявен отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.

3

С оглед изложеното, искането на ищеца за изменение на решението чрез присъждане на разноски в негова полза е неоснователно и правилно е оставено от първоинстанционния съд без уважение.

Предвид съвпадане на изводите на двете инстанции жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на въззивното производство, жалбоподателят няма право на разноски по подадената жалба, а и такива не се дължат в производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК, тъй като не се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3- то ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то ГО/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1362/28.04.2023 г. по гр.д. № 157/2023 г. по описа на Районен съд –Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4