Решение № 1281 от 02.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ***1 гр. Плевен, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20234430107185 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., чрез ***Ц.В., против В.

И. Х., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ №***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 388,35 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.06.2023г., и сумата от 21,21 лева, представляваща лихва за забава за периода 04.07.2022г.01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2023г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4859/2023 г. по описа на РС-Плевен.

Твърди се в исковата молба, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу З.Й. Х., М. И. Х. и В. И. Х., е образувано 1 ч.гр.д. №4859/2023 г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника В. Х.. След дадени указания, ищецът сочи, че е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по отношение на В. Х..

Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се гр.

Плевен, жк.“***“, бл.***, е с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител - адв.Е. М. от АК-Плевен, в който взема становище, че исковете са допустими. По основателността на претенцията сочи, че ще вземе отношение след събиране на всички доказателства.

Особеният представител не възразява да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства и не възразява по отношение на направените от ищеца доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от *** С.С., като исковата молба се поддържа по изложените съображения. Прави се уточнение, че при изготвяне на исковата молба е допусната техническа грешка, като в действителност ищецът претендира само 21,21 лева мораторна лихва. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез особения представител, не се явява, представлява се от адв.Е. М. от АКПлевен. Особеният представител поддържа отговора на искова молба. Излага становище, че от данните по делото ответникът е собственик, като няма данни да е ползвател. Независимо от това посочва, че за задълженията отговарят всички наследници.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №4859/2023 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 28.08.2023г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу 2 ответника В. Х. и срещу З.Й. Х. и М. И. Х., при условията на разделност.

Установява се също така, че за претендираните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2677/28.08.2023г., която е редовно връчена на длъжниците З.Й.

Х. и М. И. Х., видно от съобщенията на л. 23-24 от ч.гр.д. №4859/2023 г. по описа на РС-Плевен. По отношение на длъжника В. Х., заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на Съда, получено на 27.11.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу В. Х., като искът е предявен в законоустановения срок – на 20.12.2023г.

Установява се от писмените доказателства, че ответникът В. И. Х., е собственик на процесния недвижим имот в гр. Плевен, жк.“***“, бл.***.

Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот, който е с абонатен номер *** и с посочени трима потребители, един от които е ответника В. Х.. Видно е от материалите към исковата молба, че през 2002г. е сключен договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане.

За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно които отдадената ТЕ включва сума за отопление с ИРУ; сума за отопление без ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за битово горещо водоснабдяване и сума за дялово разпределение.

От заверено копие на справка на л. 83 от делото се установява, че съгласно Декларация по чл.14 от ЗМДТ З. Х. е декларирала собственост върху недвижим имот в гр. Плевен, жк.“***“, бл.***, като е посочила като собственик и И.Б.Х..

От заверено копие на удостоверение за наследници №***/22.02.2017г. се установява, че И.Б.Х. е починал на ***г., като е оставил наследници по закон:

З.Й. Х., ЕГН ********** /съпруга/, В. И. Х., ЕГН ********** /***/ и М. И. Х.

ЕГН ********** /***/.

Установява се от молба за вписване, отбелязване или заличаване от ***, рег. №*** КЧСИ, по изп. дело №2022******, че е вписана възбрана върху процесния имот, а като собственици са посочени лицата В. Х., З.Й. Х. и М. И.

Х..

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна 3 страна следното:

Собствеността на имота придава качеството на потребител на топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера на разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника. Не се констатират неравноправни клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. От доказателствата по делото следва извод, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр 4 на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.

Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител за недоказано качество „потребител“ на ответника. Доколкото ответникът е собственик на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.

Особеният представител не е оспорил счетоводните записвания.

Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.

Поради гореизложеното, искът за главница в размер на 388,35 лева се явява основателен и доказан като размер и период към датата на подаване на заявлението, и следва да бъде уважен изцяло.

Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер от 21,21 лева.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника В. Х. следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в размер на 50 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за особен представител, и 100 лева за ***ско възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 8,19 лева за държавна такса и 8,33 лева за ***ско възнаграждение по ч.гр.д. № 4859/2023г. по описа 5 на РС-Плевен, които ответникът В. Х. следва да бъде осъден да му заплати.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. И. Х., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ №***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., сумата 388,35 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.06.2023г., и сумата от 21,21 лева, представляваща лихва за забава за периода 04.07.2022г.-01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2023г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2677/28.08.2023г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4859/2023 г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. И. Х., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., направените разноски в исковото производство в размер на 50 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за особен представител, и 100 лева за ***ско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. И. Х., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. „***“ №***, , ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4859/2023г. по описа на РС-Плевен, както следва:

8,19 лева за държавна такса и 8,33 лева за ***ско възнаграждение.