Определение № 175 от 21.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Плевен, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Частно наказателно дело № 20254400200197 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.243, ал.4,5,6 от НПК

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл.243, ал.4 от НПК от адв.М.Ш. от АК-Пловдив в качеството и на повереник на С. В. против Постановление на ОП - Плевен от 25.02.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 2175/2022г. по описа на същата прокуратура.

МОЛИ съда да постанови определение, с което да отмени постановлението на прокурора и да върне делото със задължителни указания за продължаване на наказателното производство за изясняване на обективната истина по делото.

СЪДЪТ, като съобрази изложеното в жалбата, събраните по делото доказателства и мотивите на атакуваното постановление, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл.243, ал.4 от НПК и в този смисъл се явява допустима следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното производство е образувано на 13.07.2022 година и се провежда за това, че на 20.04.2022 година, в град Плевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейаност, представляваща източник на повишена опасност е причинена смъртта на В. Ц. В.а с ЕГН: ********** от град Плевен- престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

В хода на разследването са извършени следните действия –проведени са 1 разпити на свидетелите Г. Р., А. Я., С. В., Л. П., А. Н., Г. Д., П. Д., Е. С., Е. А., Б. Н., С. И., Р. М., С. Й., С. Г., В. В.а, П. С., А. У., В. М., Р. К., В. П., Р. М., П. Р., К. Р. М. Л., М. Ц., Г. Б., В. Г., Х. Х.в, И. В., П. Д., Ж. Й., А. Я., М. В.а, А. К., С.

В., С. Т., Л. Т., приложени са медицински документи, аутопсионен протокол, изготвени са седморна комплексна СМЕ по писмени данни, две допълнителни седморни СМЕ , приложени са писмени документи.

От всички събрани по делото безпротиворечиво се установява че: доказателства еднозначно и

Пострадалата В. В.а, с ЕГН: **********, живеела от 1989г. сама в град Плевен и сама се грижила за себе си. Поддържала мобилна комуникация със сина и снаха си, които живеят в Кралство Великобритания от 1995г.

На 07.04.2022г. В. В.а посетила личния си лекар д-р С. М. с оплаквания за задух, сърцебиене, силна умора при обичайни физически усилия, почти не можела да се движи и обслужва сама поради физическа слабост, започнали от края на месец март. При извършения преглед личният лекар установил, че В.а е „с обилие на дребни влажни хрипове в белодробните основи, ускорена аритмична сърдечна дейност, глухи тонове, пулс 135 удара в минута“, и препоръчал да бъде настанена в кардиологично отделение на болнично заведение за постоянното наблюдение и провеждане на болнично лечение.

Личният лекар издал направление за хоспитализация.

На 08.04.2022г. в 9,17 часа В. В.а се явила в приемен кардиологичен кабинет за преглед и хоспитализация в Кардиологична клиника на УМБАЛ „Г.

Странски“ град Плевен. Била сама, без придружител. Бил и извършен преглед, при който е установено, че е в задоволително общо състояние, афебрилна, контактна, с артериално налягане 100/70, ритмична сърдечна дейност с честота 70 удара/мин., с еупнея, чисто везикуларно дишане без хрипове. Към момента на прегледа при приемането и в болничното заведение В.а била спокойна и не съобщила за притеснение, безпокойство, тревожност, депресивност, суицидни мисли /видно от отразеното в медицинската документация и данните от свидетелските показания на лекарите /. В.а била приета за лечение в кардиологичната клиника с диагноза - „Предсърдно мъждене и трептене. Застойна сърдечна недостатъчност. Придружаващи заболявания – артериална хипертония 3 степен, хипертонично сърце, преживян мозъчен инсулт преди 10 години, нарушен глюкозен толеранс, хипотиреоидизъм “. В показанията си свидетелите С. В. и М. В.а /син и снаха на пострадалата/ съобщават, че В. В.а не е имала психически проблеми, изпадала е в депресионни състояния, поради факта че е вдовица от дълги години, няма много приятели и е сама, че е преживяла голямо стресиращо събитие през 1987г., но не е приемала медикаменти, както и че е била консултирана от психиатър през последните 10 години и е приемала за кратък период антидепресанти в много ниски дози /тразодон и диезепам/, които спряла да приема, тъй като не и влияели добре. От показанията на свид.С. М. личен лекар на В.а се установява, че от началото на ковид -пандемията В. В.а 2 се е страхувала от заразяване с ковид, което свидетелката възприела като нормално човешко притеснение, с оглед обстановката в страната и света. Тези факти не са били съобщени на лекарите при приемането на В.а в болничното заведение, нито на лекуващите лекари, което се установява от данните съдържащи се в медицинските документи и показанията на разпитаните в качеството на свидетели лекари, медицински сестри и близки на В.а.

След приемането на В.а в болничното заведение и били направени изследвания, включително и задължителен PCR -тест за ковид- 19, като след приемането и и започване на лечението било установено, че направения PCRтест за ковид е позитивен. Предвид това обстоятелство, с цел да се да препятства разпространението на вируса към останалите пациенти в отделението, В.а била настанена в самостоятелна стая. Назначено било наблюдение на В.а в стаята през около 30 минути. Назначена била съответна терапия, като същата започнала да се изпълнява своевременно. Предвид липсата на анамнеза за депресивни състояния в миналото, на В.а не била назначена и проведена консултация с психиатър с оглед необходимост от прилагате на специфични терапевтични и превантивни мероприятия. До момента, в който разбрала, че е с положителен тест за ковид, В.а била спокойна, имала желание да се лекува и съдействала за това на лекарите. След това станала тревожна, безпокойството и тревожността и нараствали, но не се оплакала на персонала в болничното заведение, а близките и и персонала възприели състоянието и като нормален психологичен отговор на обстоятелството че се намира в болница. Поради нарастващата тревожност и безпокойство на 10.04.2022г. В.а поискала да напусне болничното заведение и да прекрати лечението си. По обяд на същата дата свид. д-р Й. разговарял с нея, обяснил и че с оглед динамиката на заболяването и възрастта и е добре да остане да се лекува в болницата. В.а се поуспокоила и се върнала в болничната стая. След около половин час д-р Й. посетил стаята на В.а и установил, че нея я няма в стаята. Направило му впечатление, че има завързани чаршафи за радиатора, прозореца бил отворен, а чаршафите спуснати навън. Погледнал какво става под прозореца и видял В.а да лежи на земята по гръб, сама.

Личните и вещи били близо до нея. Заедно със свидетеля Х. Х.в слезли веднага долу при нея. В.а била в съзнание, контактна, но дезориентирана.

Двамата свидетели я взели на носилка и я качили обратно в клиниката.

От падането В.а претърпяла съчетана височинна травма и получила следните травматични увреждания: глава –две кръвонасядания с размери 3/4 см. теменно към тилно, гръден кош – серийни фрактури на ребра от дясната страна, 3-10 , като тези от 4 до 10 с разместване не фрагментите, контузия на бял дроб вдясно, десен горен крайник – раздробена фрактура в областта лакътната става, таз – фрактури на двете им рамена на десните срамна и седалищна кости, както счупване на кръсцатовата кост вдясно с образни данни за излив на кръв в малкия таз в областта на счупванията на тазовите кости в дясно.

След получаване на травмата били назначени и проведени образни и лабораторни изследвания, както и консултация с ортопед, гръден хирург и 3 психиатър. Видно от показанията на свид.д-р Л. Т. – психиатърът извършил преглед и изследване на В.а след инцидента, същият е бил уведомен от дежурния лекар, че е направила опит да напусне клиниката през прозореца с въже, направено от чаршафи.При проведения разговор, В.а е съобщила на лекаря, че е искала да избяга от болницата, тъй като медицинският персонал искал да я убие. След направеното изследване психиатърът назначил ниски дози халоперидол и коректор акинестат при необходимост, ако има нужда болната да бъде успокоена и е посочил, че в момента в който я е възприел, В.а е имало остро налудно разстройство.

В следствие на претърпения травматичен инцидент настъпило влошаване на състоянието на

В.а, била извършена консултация с анестизиолог-реаниматор и тя била настанена за лечение в специализирана клиника по интензивно лечение и реанимация /КАРИЛ/, където била проведена комплексна терапия по протокол с участието на медицински специалисти, съобразно диагностицираните заболявания и травми.

Въпреки проведеното лечение на 19.04.2022г. В. В.а починала. Видно от приложения по делото Аутопсионен протокол №52/2022, смъртта на В.а е настъпила по механизма на задълбочаваща се сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, резултат от наслагването на хронични болестни увреждания, ковид инфекция и механична травма.

От заключението на извършената комплексна седморна съдебномедицинска експертиза е видно, че здравословното състояние на В.а, станало повод за посещение на личния и лекар на 07.04.2022г., с оглед данните от анамнезата, е изисквало допълнителни изследвания и парентерално лечение, което може да се осъществи в болнично здравно заведение и решението на личния лекар за насочване за хоспитализация в кардиологично отделение е било правилно. След приемането е диагностицирана ковид инфекция, която при възрастни пациенти с придружаващи заболявания, особено сърдечносъдови и захарен диабет, налага провеждане на лечение в болнични условия.

Съгласно заключението на експертите, при хоспитализацията на В.а е било назначено и проведено парентерално лечение, извършени са лабораторни и образни изследвания, проведени са консултации с различни специалисти.

Експертите са установили, че проведеното лечение и назначените лабораторни и инструментални изследвания по време на хоспитализацията са били напълно адекватни на състоянието на В.а и в достатъчен обем с оглед установяване на моментното здравословно състояние на пациентката и контролиране на отговора и на назначената терапия, както и че проведената диагностика и терапия на заболяванията се базират на съвременните знания за кардиологичните заболявания, които се актуализират непрекъснато. От заключението се установява също така че след установяването на заразяване с ковид -19 е била налице необходимост В.а да бъде изолирана по епидемиологични причини в стая или сектор с други заразени болни, както и че напускането на болничното заведение с цел лечение в домашни условия при установена ковид инфекция и диагноцистираните при В.а придружаващи заболявания не е било удачно решение, поради повишен риск от настъпване на 4 сериозни усложнения. Експертизата дава заключение, че при В.а не се налагало да бъдат полагани специализирани грижи в болничното заведение, извън диагностицираните заболявания на сърдечно-съдовата система и ковид инфекцията, до момента, в който е паднала от прозореца и е получила политравми. Това е така, защото при хоспитализацията на В.а не са били съобщени данните за предшестващите и лекувани психични заболявания, нито такива данни са били отразени в наличната медицинска документация, представена на лекуващите лекари, В.а е била спокойна, добронамерена, заявила е желание да се лекува и това и поведение не е довело до извод или съмнение за необходимост от консултация с психиатър и назначения за терапевтично поведение към нея. Не само лекарите и медицинския персонал, но и близките на В.а / като синът и и снаха и също са лекари/ са приели тревожността и нарастващото и безпокойство като нормална психологическа реакция на това, че се намира в болница. В тази връзка експертизата дава заключение, че при психотични /налудни/ симптоми болният трудно ще сподели страха си с този, който го предизвиква и е обяснимо, че ще скрие от персонала от който е изпитвала страх /по данни отразени от изследването, проведено от психиатъра д-р Т. веднага след падането/, както и че тези състояния е трудно да се доловят, ако не се провежда целенасочено интервю и опипващи, сондиращи въпроси за подобна симптоматика. Експертите сочат, че когато симптомите са прикрити от страха и са епизодични, т.е. непостоянни, те остават скрити за неспециалисти и в конкретния случай, единствено при съобщаване от болната или нейните близки на анамнезата за депресивни състояния в миналото, включително налагащи медикаментозно лечение е било възможно да бъде назначена и проведена консултация с психиатър с оглед необходимостта от прилагане на специфични терапевтични и превантивни мероприятия.