Решение № 260192 от 10.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 260192 гр.Пловдив, 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав Председател:

Росица Кюртова секретар: Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №194 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.

Ищецът „КИБЕЛЛА-ГП“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, жк Ален мак, бл.26, вх.Б, ет.5, ап.10, представлявано от К. С. А. , твърди, че ответникът Д.Н.М., ЕГН **********,***, е издател на запис на заповед от 09.03.2018 г., с който безусловно и неотменимо се е задължила да му заплати сумата 120 000 евро, платима без разноски и без протест. Поддържа, че записът на заповед е редовен и съдържа всички изискуеми по закон реквизити. Издателят не е платил на падежа, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист за дължимата сума. Тъй като е постъпило възражение от длъжника против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът претендира вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното плащане. Претендират се разноски за исковото производство.

С определение от 28.08.2020 г. с настоящото производство е съединено това по т.д.№195/2020 г., образувано по искова молба, подадена от същото дружество против Г.Н.М., ЕГН **********,***. В исковата молба срещу Г.М. се твърди, че последният е издател на запис на заповед от 09.03.2018 г., с който безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищеца сумата 120 000 евро, платима без разноски и без протест. Поддържа се, че записът на заповед е редовен и съдържа всички изискуеми по закон реквизити.

Издателят не е платил на падежа, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист за дължимата сума. Тъй като е постъпило възражение от длъжника против заповедта, на основание чл.422 ГПК ищецът претендира вземането да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендират се разноски за исковото производство.

Ответниците възразяват, че вземането е погасено по давност, като поддържат, че давността е 3 годишна и тече от предявяването на 09.03.2015 г. На следващо място се твърди, че на 09.03.2015 г. между ищеца и ответника Д.М. е сключен договор за заем, а ответникът Г.М. е солидарен длъжник по този договор, съответно записите на заповед са издадени за обезпечаване на вземането по същото каузално правоотношение. По договора за заем Д.М. е получила сумата 120 000 евро от ищеца, който е бил и неин консултант по проект на Държавен фонд „Земеделие“. На ответниците са били дадени от ищеца два идентични записа на заповед, всеки за сумата 120 000 евро, като им било обяснено, че трябва да ги подпишат като гаранция, че заемната сума по договора ще бъде върната. В договора е уговорено, че заетата сума следва да бъде върната в срок до 20.01.2022 г., като в тази връзка се възразява, че падежът по каузалното правоотношение не е настъпил, поради което не е изискуемо и вземането по менителничните ефекти. Освен това се възразява, че падежът по договора за заем е допълнително отложен с друг договор – договор за подчинение на дълг от 17.03.2015 г., сключен между „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД, като кредитор, „КИБЕЛЛА-ГП“ЕООД, като подчинен кредитор, и ЕТ“Д.М.“, като подчинен длъжник. С този договор страните са уговорили вземането на „КИБЕЛЛА-ГП“ЕООД по договора за заем от 09.03.2015 г. да бъде подчинено спрямо вземането на банката от ЕТ по два договора за банков кредит, като вземането на ищеца е подчинено на окончателното и пълно погасяване на всички задължения към банката. В договора е записано, че докато главният дълг към банката не бъде изцяло изплатен, подчиненият кредитор без предварително разрешение на банката няма право да прави изискуемо вземането си, както и да изисква и получава плащане. В тази връзка се изтъква, че длъжникът по договорите за кредит изпълнява коректно своите задължения и понастоящем е изплатил над 70 % от кредита. По изложените съображения ответниците считат исковете за неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени.

В допълнителните искови молби ищецът признава, че записите на заповед са издадени за обезпечаване на вземането на поемателя по договор за заем от 09.03.2015 г. Посочва, че по силата на този договор ответникът Д.М. е получила в заем сумата 120 000 евро. Посочва също, че между страните по договора и солидарния длъжник Г.М. е подписан анекс към договора, с който е променена датата на падежа, като е уговорено, че заемът следва да бъде върнат най-късно до 31.10.2015 г. (вместо първоначално уговорената дата 20.01.2022 г.). Възразява се, че кредиторът не е обвързан от определена поредност и може да насочи претенциите си към солидарните длъжници едновременно, а изпълнението от някой от тях ще освободи от задължението всички длъжници. Възразява се още, че сключеният с банката договор не урежда падеж на заема, различен от посочения в анекса. Предприемането на действия по събиране на дълга по договора за заем и налице ли са условия за това по договора за подчинение на дълг имат правно значение единствено в отношенията на ищеца с банката на плоскостта на изпълнението/неизпълнението на сключения между тях договор. На тях длъжникът не може да се позовава. Възразява се още, че е настъпило основание за предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем по смисъла на чл.27 от същия, тъй като заемополучателят не е представил в срок до 30.07.2015 г. доказателства за това, че са извършени плащания към две италиански дружества по проекта, финансиран от ДФ“Земеделие“. По възражението за прескрибиране на ефектите се твърди, че длъжниците многократно са признавали задължението, с което давността е била прекъсвана.

В отговора на допълнителната искова молба ответниците оспорват да са подписвали анекс, с който да е променян падежът по договора за заем. Оспорват да са постигали съгласие за това с ищеца. Оспорват датата 31.10.2015 г., сочена от ищеца, да е обвързана от очаквани плащания от ДФЗ, тъй като ищецът е знаел, че Д.М. е сключила с банката договор за особен залог на вземанията от ДФЗ, или ищецът е знаел, че помощта от ДФЗ няма как да послужи на ответника за погасяване на вземането му по договора за заем.

Поддържат възражението си, че с подписването на договор за подчинение на дълг се дерогира уговорения в договора за заем падеж, дори ако се приеме, че последният е 31.10.2015 г. Възразяват, че по силата на договора за подчинение на дълг кредиторът няма право да прави вземането си по договора за заем предсрочно изискуемо. Възразяват още, че плащания към италианските дружества са правени чрез „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД много преди срока, посочен от ищеца, и са одобрени от ДФЗ, поради което оспорват да е налице и основание за предсрочна изискуемост на вземането. Оспорват да са признавали дълга по записите на заповед. Поддържат, че давността за вземанията по менителнични ефекти не може да бъде прекъсвана с признание, а само с действия – чл.532 ТЗ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№14932 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, ХІІІ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума срещу ответника Д.М..

В срока по чл.414 ГПК последната е възразила срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се от приложения в оригинал по ч.гр.д.№14932/2019 г. на ПРС оригинален документ, че на 09.03.2015 г. в гр.Пловдив е издаден запис на заповед за сумата 120 000 евро, платима на предявяване. Със същия е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на ищцовото дружество като поемател. Издател на записа на заповед е ответникът Д.М.. В същия ден записът на заповед е предявен на издателя, видно от удостоверяването върху документа.

Видно от приложеното ч.гр.д.№14931 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, ХІІІ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума срещу ответника Г.М..

В срока по чл.414 ГПК последният е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се от приложения в оригинал по ч.гр.д.№14931/2019 г. на ПРС оригинален документ, че на 09.03.2015 г. в гр.Пловдив е издаден запис на заповед за сумата 120 000 евро, платима на предявяване. Със същия е поето задължение безусловно и неотменимо да се заплати горната сума на ищцовото дружество като поемател.

Издател на записа на заповед е ответникът Г.М.. В същия ден записът на заповед е предявен на издателя, видно от удостоверяването върху документа.

Установява се, че на

09.03.2015 г. между ищцовото дружество, като заемодател, и ответника Д.М., действаща като ЕТ „Д.М.“***, като заемополучател, е сключен договор за заем за сумата 120 000 евро, необходими на заемателя за осигуряване на самоучастие във финансиране по проект „Стопански двор за кравекомплекс“ по договор, сключен с Държавен фонд „Земеделие“ от 13.03.2013 г.

Уговорено е, че заемът ще бъде върнат в срок до 20.01.2022 г. В чл.27 е уговорено, че заемът става предсрочно изискуем в случай, че не се използва за целта, посочена в договора, а според чл.17 клаузата на чл.27 се прилага и когато не е платено в срок на две италиански дружества, посочени в договора, задълженията към които са част от проекта за финансиране и са посочени по размер в заглавната част на договора, където фигурира и срок за окончателно плащане до 30.07.2015 г. Съгласно чл.30 ответникът Г.М., лично и в качеството си на ЕТ „Г.М.“***, се съгласява да бъде солидарен длъжник по договора за заем.

На 09.03.2015 г. между същите страни е сключен анекс към горния договор, с който срокът за връщане на заема е променен на 31.10.2015 г. Уговорено е, че за обезпечение на заема Г.М. и Д.М. ще издадат в полза на заемодателя записи на заповед, всеки за 120 000 евро. (Няма спор, че в тази връзка са издадени горните записи на заповед.)

Установява се, че на

17.03.2015 г. между „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“АД, „КИБЕЛЛА-ГП“ЕООД и ЕТ“Д.М.“ е сключен договор за подчинение на дълг. Подчинен дълг по договора е този по гореописания договор за заем, като ищецът и ЕТ“Д.М.“ са сключили договора като подчинен кредитор и подчинен длъжник. Главен дълг е този на ЕТ“Д.М.“, произтичащ от два договора за кредит - №029155.03 и №029155.04 от 19.01.2015 г., сключени с посочената банка за суми в размер, съответно 1 000 000 лв. и 1 362 039.51 лв., с краен срок за погасяване 20.01.2020 г. по първия договор и 20.01.2022 г. – по втория. Съгласно чл.1 от този договор подчиненият кредитор се съгласява дълга по договора за заем да бъде подчинен спрямо главния дълг и всички плащания, извършвани от подчинения длъжник към банката по главния дълг да имат приоритет пред плащанията по подчинения дълг. Всички плащания по подчинения дълг се отлагат и подчиняват на окончателното и пълно погасяване на всички задължения на подчинения длъжник по главния дълг към банката.

Отношението на подчиненост обвързва страните до окончателното и пълно изплащане на всички задължения на подчинения длъжник по главния дълг. Съгласно чл.4 от договора, докато по главния дълг остават каквито и да е неизплатени суми, подчиненият кредитор без съгласието на банката няма право да прави изискуема и да изисква плащане на каквато и да е част от подчинения дълг, обявява за предсрочно изискуем подчинения дълг, предприема действия на принудително изпълнение и по какъвто и да е начин да упражнява правата си на кредитор спрямо подчинения длъжник. Съответно подчиненият длъжник се задължава до окончателното изплащане на всички дължими суми по главния дълг да не извършва плащания или други погасявания на суми по договора за заем, в противен случай банката има право да предприеме действия и да упражни правата си, предвидени по договорите за кредит, в това число да обяви главния дълг за незабавно изискуем. Съгласно чл.11 от договора клаузите на същия се прилагат с предимство пред разпоредбите на договора за подчинения дълг или на други споразумения между подчинения кредитор и подчинения длъжник.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a562bff-a84d-4bbd-8bc9-8e26169186c9