Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 296 от 02.08.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 390/2023
Вид
Решение № 296
Подписан
02.08.2023
В сила
02.08.2023
Състав
Лада Паунова, Даниел Луков, Невена Грозева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Галина Стоянова като разгледа докладваното от Даниел Луков К асационно наказателно дело от общ характер № 20238002200390 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия И. К. срещу въззивно решение № 29 от 14.02.2023г. н а Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 353/2021г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения при изготвянето и приемането на експертизите, приети от инстанциите по фактите. Оспорва се компетентността на вещото лице Х., тъй като към момента на изготвяне на експертизата не била придобила специалност по съдебна медицина. Възразява се и срещу кредитирането на петорната комплексна СМЕАТЕ, назначена в хода на въззивното производство по искане на защитника на подсъдимия, като се твърди, че тя не е подписана от вещите лица, участвали в нейното изготвяне. Неправилно са били интерпретирани и показанията на св. Х., като по отношение на нейните 1 показания е допуснато противоречие в мотивите на въззивн ата инстанция, изразило се в това, че съдът е приел показанията й за достоверни, при положение, че те противоречат на заключенията на експертизите, които съдът също бил кредитирал. Същото се отнасяло и до показанията на св. С., които били кредитирани в частта им, касаеща липсата на възкачване на предния капак на процесния автомобил на тялото на постр адалата М.. Съдът не дал категоричен отговор в мотивите си дали има или не възкачване на тялото на пострадалата върху предния капак на автомобила на подсъдимия, което се приравнява на липса на мотиви за това обстоятелство. Съдът не бил направил акуратен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, особено в частта за причинените от катастрофата телесни повреди на пострадалата.

Оспорва се заключението на експертите от комплексн ата петорна експертиза и се изразява несъгласие с приетите от тях изводи. Всичко това е довело до нарушение на чл. 13, 14 и 107 от НПК, а от това се извежда и нарушението на материалния закон, който не може да бъде приложен правилно при опорочена доказателствена дейност на апелативния съд. Допълнително се претендира, че липсва нарушение на правилата за движение от подсъдимия относно превишаването на скоростта, както и липсва причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалата и настъпилото ПТП.

Настоява се за отмяна на решението на въззивн ата инстанция и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно се претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява съгласие с доводите в жалб ата на подсъдимия, тъй като в решението не било установено от кой момент пострадалата се е превърнала в опасност на пътя.

Подсъдимият К. не се явява пред к асационната инстанция. Защитникът му адв. А. П. също не взема участие в производството.

Частният обвинител не взема становище по жалб ата и не участва в разглеждането на делото пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

2

С присъда № 260030 от 24.03.2021г. на Окръжен съд - Пловдив, постановена по н.о.х.д. № 902/2020г., подсъдимият И. К. е признат за виновен в това, че на 22.05.2018 г. в гр. Пловдив при управляване на моторно превозно средство лек автомобил /марка/ с per. № /рег. №/ е нарушил правил ата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превиш ава следните стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „В“ в населено място - 50 км/ч), като по непредпазливост причинил смъртта на А.

А., настъпила на 23.05.2018 г., като на основание по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК съдът е наложил на подсъдимия К. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и три месеца.

С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, приложени по делото.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия К. адв. А. П., с Решение № 29 от 14.02.2023г. н а Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 353/2021г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена и са присъдени разноски по делото.

Касационните жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Доводите за допуснати процесуални нарушения не намират опора в данните по делото. Въззивният съд е проявил процесуална активност, като е провел допълнително съдебно следствие, в хода на което е назначил и приел петорна КСМЕАТЕ, изслушал е отново експертите от тройн ата КСМЕАТЕ, приел е писмени доказателства и е разпитал допуснат пред него свидетел, непосочен в обвинителния акт, като е счел, че показанията му имат значение 3 за изясняване в пълнота на обстоятелствата по делото. Т ака попълнената доказателствена съвкупност е била обсъдена задълбочено и дейността на втората инстанция не е била дистанцир ана от задълженията й, произтичащи от чл. 107, ал. 5 от НПК. Не се откриват нарушения при извеждането на правнорелевантните факти по делото. В мотивите си апелативният съд е изложил съображения за кредитираните доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото.

Преобладаващата част от съображенията на к асатора, свързани с осъждането на подсъдимия К., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи, не подлежат на к асационен контрол. Върховният к асационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подл ага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото.

Затова, изложените в жалбата доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното спазване на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на изл агане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без да са допуснати съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. Предложения от защитника на подсъдимия различен прочит на показанията на свидетелите Х. и С. не може да бъде споделен именно по изложените вече причини. В рамките на аналитичната си дейност, Пловдивският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които биха 4 могли да доведат до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция.

Не може да бъде споделен правеният и пред апелативн ата инстанция довод за некомпетентност на вещото лице Х.. Това възражение е било обсъдено и е намерило своя аргументиран отговор в проверяваното съдебно решение, към който отговор ВКС се присъединява.

Принципно експертизата като способ за проверка и събиране на доказателствата се използва тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито съдът и страните не разполагат. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения с назначаването на доктор Х. за вещо лице по назначената СМЕ на труп. Няма и изискване вещите лица да бъдат само от списъка на вещите лица. Противното би означавало при липсата в списъка на специалист в дадена област или невъзможност за участие на посочените (поради различни причини), да бъде ограничена възможността за използване на експертизата като способ за доказване, когато тя е необходима или задължителна. Лицата, които не могат да бъдат вещи лица изрично са посочени в разпоредбата на чл. 148 от НПК. Следва да се посочи и обстоятелството, че по делото няма данни, които да сочат, че експертът Х. не притежава необходим ата професионална компетентност за изготвяне и защитата на обективно и обосновано заключение. Всъщност, възражението на защитника на подсъдимия не държи сметка за разликата между специалист и специалност на едно вещо лице. Съгласно чл. 147 от НПК експертизата се възлага на специалисти от съответната област на наук ата, изкуството или техниката. Вън от съмнение, от доказателствения материал по делото е видно, че вещото лице Х. към момента на изготвяне на своето заключение е била назначена на работа като лекар в отделението по Съдебна медицина към УМБАЛ /болница/, с други думи естеството на нейната работа е било на лекар-специалист в съответната област, който работи в съответното отделение като практик, занимаващ се включително и с оглед и аутопсия на трупове. В качеството си на съдебен лекар тя е била определена от началника на катедрата по съдебна медицина да изготви възложеното заключение от досъдебното производство. Съгласно действ ащата към 2018г. Наредба № 2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица 5

(отм.), по силата на чл. 7, т. 6 от същ ата за вещо лице може да бъде утвърдено дееспособно лице, което “ ….е лекар без призната специалност по съдебна медицина, който работи в структура на лечебното заведение, осъществяващо дейност по съдебна медицина….“. Идентичен е текста и на чл. 7, т. 6 от сега действащата Наредба № Н- 1/2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Законът не поставя допълнителни изисквания към експертите, освен да имат съответната правоспособност.

Придобиването на допълнителни специалности дава възможност, освен за работа по тях, но и за професионалното израстване в кариерата на отделните вещи лица, но не се отразява върху тяхната компетентност да изготвят експертизи по наказателни дела.

Изложените в жалбата съображения, че съдът в мотивите си се е позовал на назначената и приета във въззивната инстанция по искане на защитата на подсъдимия петорна комплексна СМЕАТЕ, без същ ата да е подписана от вещите лица, не намират опора в материалите по делото.

Експертизата е приложена на л. 95-158 от въззивното дело и видно от същ ата, носи подписите и на петте вещи лица, участвали в нейното изготвяне. Била е депозирана от в.л. М. по електронен път, с квалифициран електронен подпис на 21.03.22г. в 17,24ч., за което по делото е приложено и съответното удостоверяване на това обстоятелство от системата за сигурно електронно връчване. След разпечатването на експертизата на хартиен носител, видно от стр. 63 от същата, тя е била подпис ана от всички вещи лица, включително и още веднъж от в. л. М.. Впрочем, според настоящия съдебен състав и по аргумент от чл. 149, ал. 3 от НПК, това допълнително второ подписване на експертизата от експерта М. е било ненужно, тъй като тя вече носи неговия електронен подпис. Тази експертиза е била приета в съдебното заседание на 21.06.22г. от състава на апелативния съд без възражения от страните.