Решение № 5556 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5556 гр. С, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110115664 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „А“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез юрк. Б Т, срещу В. Н. Ч., с ЕГН **********, адрес: гр.

С..., поправена с молба вх. № 197712/06.06.2025 г. /л. 108/ с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 902 лв. /461, 18 евро/– главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.07.2022 г. до окончателно изплащане; 231,60 лв. /118, 41 евро/– договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 10.07.2016 г до 10.07.2017 г.; сумата от 466, 47 лв. /238, 50 евро/ – законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 23.02.2021 г.; сумата от 844,74 лв. /431, 91 евро/ възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.07.2022 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2022 г. по ч. гр. д. № 36155/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и е депозирал отговор в срок, с който твърди, че е заплатил задълженията си.

С исковата молба се твърди, че на 01.06.2016 г. между „К“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № ..., по силата на който на В. Н. Ч. бил отпуснат кредит в размер на 461, 18 евро /902,00 лв./. Договорът бил сключен от разстояние като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, 1 при която от отправяне на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние. С предоставянето на посочената сума на кредитополучателя кредиторът изпълнил основното си задължение по договора за потребителски кредит. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва, на 13 равни погасителни вноски, всяка в размер на 44, 58 евро /87,20 лв./, в срок до 10.07.2017 г. На 01.06.2016 г. между „А“ ЕООД и ответника бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който посоченото дружеството се задължило да сключи договор с „К“ ЕАД, за да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя В. Н. Ч. за всички задължения по сключения от него с „К“ ЕАД договор за кредит. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне поръчителство „А“ ЕООД се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К“ ЕАД. На 01.06.2016 г. между „А“ ЕООД и „К“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който първото дружество се задължило спрямо второто за всички задължения на ответника по процесния договор за кредит. Така „А“ ЕООД било изпълнило задълженията си към ответника по сключения между тях договор за предоставяне поръчителство.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на 18.02.2021 г. кредитодателят „К“ ЕАД поканил гаранта „А“ ЕООД да заплати всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство, на 18.02.2021 г. „А“ ЕООД изпратило уведомление до длъжника, в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „А“ ЕООД. На 23.02.2021 г. „А“ ЕООД заплатило на „К“ ЕАД дължимите от ответника суми, поради което на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД същият се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. „А“ ЕООД уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването му в правата на кредитодателя. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „К“ ЕАД и „А“ ЕООД, от една страна като цеденти, и „А“ ЕООД, от друга страна като цесионер, вземанията на посочените дружества към ответника били прехвърлени на ищеца, за което длъжникът бил уведомен на 30.03.2021 г. на посочената от него в договора електронна поща. Длъжникът ответник по делото не изпълнил в срок и задълженията си към новия кредитор – цесионера, което породило правото на „А“ ЕООД първо да заяви за плащане вземанията си със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а в последствие и с исковата молба, по която е образувано настоящото дело. Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Претендира разноски.

Ответникът първоначално твърди, че е заплатил задължението си, а в писмено становище за съдебно заседание сочи, че няма да плаща лихви.

От събраните по делото писмени доказателства, във връзка с твърденията на ищеца и писмените становища на ответника, се установи следното във фактическо отношение:

На 01.06.2016 г. между „К“ ЕАД като кредитор и ответника В. Ч. като кредитополучател е 2 сключен договор за потребителски кредит № ..., по силата на който на В. Н. Ч. бил отпуснат кредит в размер на 461, 18 евро /902,00 лв./. Договорът бил сключен от разстояние като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора.

Съгласно Приложение № 1 към договора, срока на кредита е 13 месеца; погасителните вноски са анюитетни, 13 броя, всяка в размер на 44, 58 евро /87,20 лв./, платими в срок до 10.07.2017 г. Лихвения процент по кредита е 41, 24 %, а годишния процент на разходите е 50 %. Посочено е, че общия размер на всички плащания е 579, 60 евро /1 133, 60 лв./.

На 01.06.2016 г. между „А“ ЕООД като поръчител и ответника В. Н. Ч. като потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който посоченото дружеството се задължило да сключи договор с „К“ ЕАД, за да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя В. Н. Ч. за всички задължения по сключения от последният с „К“ ЕАД договор за кредит. „А“ ЕООД се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К“ ЕАД, за което потребителят В. Ч. се е задължил да плаща на поръчителя, ежемесечно, за срока на договора за кредит възнаграждение в размер на по 33, 23 евро /64, 99 лв./. Възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да се заплаща ведно с месечните вноски по договора за кредит.

На 01.06.2016 г. между „А“ ЕООД и „К“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който първото дружество се задължило спрямо второто за всички задължения на ответника по процесния договор за кредит. На 18.02.2021 г. кредитодателят „К“ ЕАД поканил гаранта „А“ ЕООД да заплати всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит. На същата дата - 18.02.2021 г. „А“ ЕООД изпратило уведомление до длъжника, в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „А“ ЕООД. На 23.02.2021 г. „А“ ЕООД заплатило на „К“ ЕАД дължимите от ответника суми, поради което на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД същият се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. „А“ ЕООД уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването му в правата на кредитодателя.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „К“ ЕАД и „А“ ЕООД, от една страна като цеденти, и „А“ ЕООД, от друга страна като цесионер, вземанията на посочените дружества към ответника били прехвърлени на ищеца, за което длъжникът следва да се счита уведомен най – късно с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложенията й.

На 01.07.2022 г. „А“ подало в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 36155/2022 г. По същото на 14.07.2022 г. е издадена заповед № 20117 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми. В. Ч. е възразил по реда на чл. 414 от ГПК, съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането и такъв е предявен в срок.

При установеното във фактическо отношение, съдът направи следните правни изводи:

Основателен е искът за главница в размер на 461, 18 евро /902 лв./ по договора за 3 потребителски кредит № .../01.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В останалата част, а именно: исковете за договорна лихва и лихва за забава, уговорени в договора за кредит и иска за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК по договора за поръчителство, са неоснователни, тъй като процесния договор за потребителски кредит е нищожен като противоречащ на закона, а процесния договор за поръчителство, който според клаузите му няма самостоятелно значение, а е част и продължение от договора за кредит, е нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави и съдържащ неравноправни клаузи.

Ищецът не доказа наличие на валидно договорно правоотношение между „К“ ЕАД и ответника, възникнало по силата на договор за потребителски кредит № ... от 01.06.2016 г.

Същият е нищожен като противоречащ на закона на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По делото може да се направи категоричен извод, че реалният процент на годишния процент на разходите по процесния договор е по - висок от законово установения. В договора е посочен размер на ГПР от 50%. Видно, обаче, от общите условия – т. VII, 11, на които се позовава и кредитора в т.8 от Приложение № 1 от договора за кредит, в този процент не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Същото е в значителен размер в сравнение с размера на отпуснатия кредит. При главница по процесния договор за кредит в размер на 461, 18 евро /902 лв./, възнаграждението по договора за поръчителство е в общ размер на 431, 97 евро /844, 87 лв. - 64, 99 лв. х 13 бр./ Затова, ако този разход за длъжника беше включен в допусканията относно годишния процент на разходите в договора за кредит, по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, реалният му размер би бил много по – висок от посочения в договора от 50% съответно от максимално законово установения. Затова по силата на чл. 19, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗПК, процесния потребителски договор за кредит е нищожен. По силата на чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане само на получената главница.

Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен на 01.06.2019г. е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, при неспазване на нормите на чл. 143 от ЗЗП. Възнаграждението, 4 което трябва да плати потребителят по процесния договор за поръчителство е в размер на 431, 97 евро /844, 87 лв. - 64, 99 лв. х 13 бр./, при 33, 23 евро /64, 99 лв./ на месец, за периода на действие на договора за кредит. Това възнаграждение се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план, изготвен към този договор. От погасителните планове, изготвени към договора за потребителски кредит и към договора за поръчителство е видно, че вноските по двата договора се дължат на едни и същи падежни дати. Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен на 01.06.2019г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на същия на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Този договор създава значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора за кредит и по договора за поръчителство, а освен това, е налице прекомерност в размера на предвиденото възнаграждение в сравнение с размера на задължението по договора за потребителски кредит /461, 18 евро - 902 лв./, което противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост. Налице е прехвърляне на риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Чрез този договор на потребителят е вменено задължение да осигури обезпечение на кредита, с което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Договорът за предоставяне на поръчителство създава още едно парично задължение за потребителят наред с това по потребителския кредит. Така сключен, договорът за предоставяне на поръчителство довежда до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още проценти, извън уговорените между страните годишен процент на разходите, във връзка с предоставения кредит. Именно по изложените съображения, договора за предоставяне на поръчителство е нищожен и не поражда правни последици за страните.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a551ef8-be73-4de1-a34a-6aa96a234033