Определение № 2442 от 30.06.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2442 гр. Варна, 29.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501288 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.419, ал.1 и чл.420, ал.3 от ГПК, въз основа на подадени от СВ. Й. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.К. *, ет.*, ап.* :

1. Частна жалба с вх. № 3731 от 20.01.2022г. по вх.регистър на ВРС срещу Разпореждане № 27270 от 14.12.2021г., постановено по ч.гр.д. № 17710/2021 год. на Районен съд град Варна, за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на кредитора “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК 831919536, за сумата от 21103,49 лв. – дължима главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1003 от 08.01.2010 г., Анекс № 1/14.02.2019 г., Анекс № 2/31.01.2020 г. и Допълнително споразумение № 3/04.05.2020 г., сумата от 316,40 лв. – лихва за редовна главница, дължима по чл. 4.1 от Договора за кредит и анексите към него, за периода от 30.03.2021 г. до 20.07.2021 г. вкл.; сумата от 274,75 лв. – лихва за просрочена главница, дължима по чл. 4.2, вр. чл. 11.1.2 от Договора за кредит, за периода от 30.01.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл.; сумата от 627,25 лв. – неустойка за просрочена главница, дължима по чл. 5.8 от Анекс № 1/14.02.2019 г. към Договора за кредит, за периода от 30.01.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл.; сумата от 9,40 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва, дължима по чл. 5.8 от Анекс № 1/14.02.2019 г. към Договора за кредит, за периода от 30.03.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., които суми са дължими въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга на длъжника към дата 10.12.2021 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1003 от 1

08.01.2010 г., Анекс № 1/14.02.2019 г., Анекс № 2/31.01.2020 г. и Допълнително споразумение № 3/04.05.2020 г., с кредитополучател СВ. Й. Б., ЕГН **********, и солидарен длъжник Д.Й. В. – К., ЕГН **********, обявен за предсрочно изискуем, считано от 21.07.2021 г., за което длъжниците са надлежно уведомени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените по делото разноски, от които сумата от 446,63 лв. - държавна такса по заповедното производство и сумата от 1037,96 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 78 , ал. 1 ГПК

2. Частна жалба с вх. № 35110 от 26.05.2022г. срещу Определение № 5333 от 19.05.2022г., поставено по ч.гр.д. № 17710/2021 год. на Районен съд град Варна , с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.420, ал.2 ГПК, обективирано в молба с вх.№ 32853/17.05.2022 г., молба с вх. № 30901/10.05.2022 г., както и молби с вх. № 6194/31.01.2022 г. и вх. № 29059/29.04.2022 г. от длъжника СВ.

Й. Б., ЕГН **********, за спиране на принудителното изпълнение на издадените по частно гр.дело № 17710/2021 год. по описа на ВРС, ХLII – ри състав: Заповед №7041/14.12.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ЧГД № 17710/2021 г., по описа на съда за 2021г., 42 състав и изпълнителен лист №4669/14.12.2021г.

Частният жалбоподател твърди по отношение и на двата съдебни акта тяхната неправилност и незаконосъобразност като настоява за отмяната им. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в анекс №1 – т.4 и т.5.1 като се сочи нищожността им, доколкото същите не били индивидуално договорени (чл.146, ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗП). На следващо място се сочи, че същите клаузи са неравноправни по смисъла чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП, т.к. представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца – банката и потребителя на банковата услуга. Според жалбоподателя договорът за банков ипотечен кредит не съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид настъпилите изменения в съотв.финансов индекс ще се формира новия базов лихвен процент. Счита, че предвид непосочване на точните проценти на претендираните лихви по пера, същите не могат да бъдат заявявани по реда на чл.417 от ГПК. Неравноправна е и клаузата от договора и анексите, която предвижда едностранно начисляване на такси. Настоява се за нищожност предвид неравноправния характер на т.9 от раздел 3 от ОУ, т.к. предвижда едностранна промяна от страна на търговеца на лихвените условия, които стават задължителни за страните и ги обвързват без да е необходимо формално изменение на договора за кредит.

С отговорите на частните жалби кредиторът “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК 831919536, оспорва изцяло същите и настоява да бъдат оставени без уважение.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател Разпореждане № 27270 от 14.12.2021г. му е съобщено на 06.01.2022г., частна жалба с вх. № 3731 от 2

20.01.2022г., ведно с възражение по чл.414 от ГПК, е подадена в срока по чл.419, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател Определение № 5333 от 19.05.2022г. му е съобщено на 01.06.2022г., частна жалба с вх. № 35110 от 26.05.2022г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Кредиторът “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК 831919536 е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, ал.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката - против длъжника СВ. Й. Б. и солидарния длъжник Д. Й. В. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1003 от 08.01.2010 г., Анекс № 1/14.02.2019 г., Анекс № 2/31.01.2020 г. и Допълнително споразумение № 3/04.05.2020 г., като въз основа на Разпореждане № 27270 от 14.12.2021г., съдът е издал Заповед № 7041 от 14.12.2021г. за изпълнение на парично задължение, постановил е незабавното й изпълнение и издал изпълнителен лист за сумата от 21103,49 лв. – дължима главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1003 от 08.01.2010 г., Анекс № 1/14.02.2019 г., Анекс № 2/31.01.2020 г. и Допълнително споразумение № 3/04.05.2020 г., сумата от 316,40 лв. – лихва за редовна главница, дължима по чл. 4.1 от Договора за кредит и анексите към него, за периода от 30.03.2021 г. до 20.07.2021 г. вкл.; сумата от 274,75 лв. – лихва за просрочена главница, дължима по чл. 4.2, вр. чл. 11.1.2 от Договора за кредит, за периода от 30.01.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл.; сумата от 627,25 лв. – неустойка за просрочена главница, дължима по чл. 5.8 от Анекс № 1/14.02.2019 г. към Договора за кредит, за периода от 30.01.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл.; сумата от 9,40 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва, дължима по чл. 5.8 от Анекс № 1/14.02.2019 г. към Договора за кредит, за периода от 30.03.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените по делото разноски, от които сумата от 446,63 лв. - държавна такса по заповедното производство и сумата от 1037,96 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 78 , ал. 1 ГПК.

По частна жалба с вх. № 3731 от 20.01.2022г. по вх.регистър на ВРС срещу Разпореждане № 27270 от 14.12.2021г., постановено по ч.гр.д. № 17710/2021 год. на Районен съд град Варна :

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение и издава заповед за изпълнение, освен когато искането се 3 основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Преценката от страна на съда за липсата на неравноправни клаузи в потребителския договор следва да се извърши на база представения от заявителя договор заедно с приложенията и общите условия, съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК.

В конкретния случай длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила при сключения договор за кредит.

Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.

В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл.

143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

В настоящия случай, видно от т. I.4.1.а от договора размера на дължимата от кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва е първоначално определен, но може да бъде променян едностранно от банката при изменението на редица фактори.

Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП, съдът приема, че е допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1 обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2 тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3 методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на 4 лихвата; 4 при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.

Така, видно от договореното с Анекс №1 от 14.02.2019г. към процесния договор страните са се споразумели, че възнаградителната лихва се формира от сбора на реферертния лихвен процент (РЛП) като осреднен депозитен индекс и фиксирана надбавка към РЛП. В т.11.1.1.1 е дефиниран начина на изчисляване на осреднения депозитен индекс (ОДИ) като същият е изрично посочен с препращане към примери за изчисляване, публикувани на интернет страницата на банката. Същевременно в т.11.1.1.2 също изрично е посочено, че когато банката прилага като РЛП, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент, основен лихвен процент (ОЛП), обявяван от БНБ в съответствие с чл.35 от ЗБНБ, възможните последици за кредитополучателя и третите задължени лица, свързани с промени в стойността на ОЛП, се изразяват в промяна в стойността на приложимия по кредита ОЛП, което може да доведе до промяна в размера на месечната погасителна вноска.