Решение № 20 от 18.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ямбол, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500375 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от ПГ „Васил Левски“ гр.Ямбол, представлявана от директора Д.А., чрез пълномощника адв. Б.Ч. от АК- Ямбол въззивна жалба против Решение № 448 от 07.10.2025 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 1895/2025 г. по описа на този съд, с което училището- жалбоподател е осъдено да заплати на С. Т. Т. от гр. * следните суми: сумата от 1 863,42 лв.- дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 11.06.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 586,74 лв.- увеличен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, поради увеличение на трудовото възнаграждение; сумата от 3 719,32 лв.- увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради увеличение на трудовото възнаграждение; сумата от 950,00 лв.- разноски пред първата инстанция, както и държавна такса в размер на 246,78 лв. и съдебни разноски в размер на 300,00 лв. по сметката на ЯРС.

Пред въззивната инстанция са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изтъква се, че съдът неправилно и в нарушение на закона е приел, че Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на служители, които към датата на приемане на Анекса- 10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, както и неправилно е приел, че датата 01.01.2023 г. е релевантния момент, към който следва да се определи кръга от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения. В резултат на този извод, при липсата на правно или договорно основание, се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като ищцата е полагала труд в периода, обхванат от увеличението на основното трудово 1 възнаграждение в системата, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, то и нейното основно трудово възнаграждение също следвало да бъде коригирано, тъй като тя попадала в кръга на лицата, заети в системата към 01.01.2023 г.

Според въззвникът, тъй като трудовият договор на ищцата е бил прекратен към 10.08.2023 г., същата не попада в кръга лица, определени в нормативната уредба както на КТД, така и на Анекса към него, а посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на „работници и служители" към момента на постигане на договореността- 10.08.2023 г. Това е и датата, към която следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Аналогично според въззивника било и предвиденото в заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащана на труда /обн. ДВ бр.75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./. Като нарушена от първоинстанционният съд се сочи и разпоредбата на чл.54, ал.1 от КТ, според която КТД влиза в сила от момента на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, като в случая не е налице основание да се приеме придаването на „обратно действие“ на анекса към КТД, а само определяне на началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работник или служител към момента на постигане на договореността. По изложените в жалбата подробни съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищцата обективно съединени искове като неоснователни, с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата С. Т. Т. чрез пълномощника- адв. И. Д. от АК- Ямбол, е оспорила жалбата като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци. Поддържа се, че по силата на Анекса към КТД от 10.08.2023 г., Наредба № 4/2017 г. и чл.14 ЗНА е придадено ретроактивно действие на нормите, регламентиращи увеличението на работните заплати на педагогическите специалисти и непедагогически персонал от 01.01.2023 г., независимо, че са приети месеци по-късно. За времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. ищцата е полагала труд по ТПО, същата е член на СБУ на КНСБ, поради което и има право да получи предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за този период, както и има право да получи обезщетенията по чл.224 от КТ и чл.222, ал.З от КТ, в размер съобразно размера на трудовото й възнаграждение за този период. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи, въззиваемата моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивната жалба и отговора на същата се поддържат от процесуалните представители- пълномощници на страните.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от С. Т. Т. осъдителни искове за следните суми след допуснатото от съда изменение: иск по чл. 128 от КТ за заплащане на дължимо, но незаплатено увеличение на трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 1 863,42 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; иск по чл. 222, ал.3 от КТ за заплащане на сумата от 3 719,32 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради 2 увеличение на трудовото възнаграждение и иск по чл. 244, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 586,74 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението по чл. 244, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Исковите си претенции ищцата обосновава с това, че е работила по трудово правоотношение в ответното училище на длъжност „Старши учител по химия и опазване на околната среда“ до 30.06.2023 г. Със заповед на директора на училището трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ поради придобиване право на пенсия. Ищцата е поддържала, че е член на синдикалната организация на СБУ на КНСБ и за трудовото й правоотношение се прилага КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. Сочи, че с Анекс от 10.08.2023 г. е бил променен чл.27 КТД, като е прието, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г. Ищцата подала искане от 16.05.2025 г. до директора на ответното училище за заплащане на разликата в заплатите за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., както и за преизчисляване на обезщетението от 11 брутни работни заплати поради пенсиониране и на обезщетението за полагащ й се неизползван платен годишен отпуск за този период, но получила отказ претендираните суми да й бъдат изплатени. Ищцата е поддържала, че този отказ противоречи на Анекса към КТД от 10.08.2023 г. и §2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 ат 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, тъй като увеличението от 15 % на трудовото възнаграждение е в сила от 01.01.2023 г. и се дължи на ищцата, считано от тази дата до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни, с доводи, че към датата на подписване на Анекса към КТД от 10.08.2023 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Позовал се е на писмо на РУО Ямбол с изх. № П-3331/02.10.2023 г. до директорите на образователни институции в гр. Ямбол, в което изрично било посочено, че наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение, тъй като трудовото възнаграждение като елемент на трудовото правоотношение се определя с индивидуалния трудов договор, а от своя страна трудовото правоотношение определя кръга от лицата, за които могат да се приложат съответните разпоредби. Изтъкнал е, че посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не сочи датата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността- 10.08.2023 г., като в допълнение се е позовал и на това, че ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ при ПГ „В. Левски“ гр. Ямбол до 01.07.2023 г., поради което е поддържал, че ищцата не отговаря на две от кумулативно изискуемите три предпоставки за увеличение на заплатата и поради тази причина не й е изплатено увеличение за минал период за времето- от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.

По делото е установено и между страните не е налице спор, че ищцата С. Т. Т. е работила в ПГ „Васил Левски“ гр. Ямбол на длъжност „Старши учител по химия и опазване на околната среда“. Със Заповед № 1132 от 27.06.2023 г. на Директора на училището, на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ- поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 01.07.2023 г. Със същата заповед на основание чл.224, ал.1 КТ е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 работни дни в размер на 2 429,72 лв.; обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия в размер на 11 брутни работни заплати- 25 564,88 лв. и обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ във вр. чл.

326, ал.2 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 2 324,08 лв.

Страните не спорят, а и от доказателства по делото е установено, че ищцата С. Т. членува в синдикалната организация на СБУ при ПГ „Васил Левски“ гр. Ямбол, редовно 3 плаща членския си внос и за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. е синдикален член.

След прекратяване на трудовото правоотношение между страните, между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ е сключен Анекс № Д01- 192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01- 269 от 06.12.2022 г., като е изменен чл.27 от КТД и считано от 01.01.2023 г. за системата на училищното и предучилищното образование са определени нови размери на минималните основни работни заплати. За педагогическите специалисти- „старши учител и старши възпитател“, е предвидено минимално основно трудово възнаграждение в размер на 1763.00 лв. Съгласно анекса, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.

На 16.05.2025 г. ищцата С. Т. е подала заявление до директора на ответното училище за заплащане на разликата на заплатите за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., за преизчисляване на полагащото й се обезщетение за придобиване право на пенсия по чл.