Решение № 540 от 20.04.2022, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Варна, 20.04.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 821/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите на

Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Актив груп“

ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.“Р.Ж.“ № **, представлявано от Л.И.Я., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002519004501-091-001 от 06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 30/18.03.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който са установени дължимите задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди, както следва: м.07.2014г.: главница – 4104.58 лева и лихва – 2248.72 лева; м.08.2014г.: главница – 18364.43 лева и лихва – 9902.45 лева; м.11.2014г.: главница – 3649.35 лева и лихва – 3412.33 лева; м.12.2017г.: главница – 8224.11 лева и лихва – 2130.90 лева; м.03.2018г.: главница – 10909.76 лева и лихва – 2201.62 лева.

Жалбоподателят счита оспореният ревизионен акт за неправилен и необоснован, постановен при неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ДОПК, счита, че определената от ревизиращите органи пазарна цена в случая не може да бъде ценена като надлежно събрано доказателствено средство, поради това, че не са ползвани специални знания от експерт, назначен по съответния процесуален ред. Намира за недопустимо определената от ревизиращите органи пазарна цена на процесните имоти да се използва като способ за формиране на доказателствени изводи по отношение на определяне на данъчните задължения по ЗДДС, поради което счита, че ревизионния акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл.124, ал.2 от ДОПК, доколкото доказателствата на органите по приходите не се подкрепят от събраните доказателства. Формулирано е искане за отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К.Д. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.

Производството по издаване на обжалвания РА е започнало на основание ЗВР № Р-03002519004501-020-001/12.07.209г., въз основа на която на жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-0300251900450-092-001/04.11.2019г. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-03002519004501-091-001 от 06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който на жалбоподателя са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди, както следва: м.07.2014г.: главница – 4104.58 лева и лихва – 2248.72 лева; м.08.2014г.: главница – 18364.43 лева и лихва – 9902.45 лева; м.11.2014г.: главница – 3649.35 лева и лихва – 3412.33 лева; м.12.2017г.: главница – 8224.11 лева и лихва – 2130.90 лева; м.03.2018г.: главница – 10909.76 лева и лихва – 2201.62 лева. Срещу издадения ревизионен акт е подадена жалба вх. 3415/22.01.2020г. до Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, който се е произнесъл с решение № 30/18.03.2020г., с което е потвърдил изцяло ревизионния акт.

При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. В хода на производството не са допуснати нарушение на процесуалните правила.

В хода на ревизията е установено следното:

Основният предмет на дейност на „Актив груп“ ООД, ЕИК ***** е посредническа дейност на агенция за недвижими имоти, строителство чрез възлагане на жилищни сгради и консултантска дейност. С нарочен протокол № 0982058/23.07.2019г. /л. 252/ са приобщени доказателства, събрани в хода на други административни производства. Въз основа на събраните доказателства органите по приходите установяват, че жалбоподателят е осъществил редица продажби на недвижими имоти на цени много по-ниски от цените на другите продажби, осъществени от него на идентични имоти в същия парцел. Установено е, че по едната продажба е получено плащане по банковата сметка на дружеството и доплащане по личната банкова сметка ***. Прието е, че за жалбоподателя са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и по т.4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В хода на ревизията са предприети задължителните процесуални действия, като на основание чл.124 от ДОПК е изготвено Уведомление № Р-03002519004501-113-001/12.08.2019г. до ревизираното лице поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Изготвено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с № Р-3002519004501-139-001/12.08.2019г. С ИПДПОЗЛ №

Р-3002519004501-040-001/12.08.2019г. са изискани и декларации на основание чл.124, ал.3 от ДОПК по приложен към искането образец за имуществото, всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на юридически лица за периода 2014г.-2018г. Документите са връчени на лицето по електронен път на 13.08.2019г. В определения от органа по приходите срок не е получено становище.

Попълнени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК са представени на 16.00.2019г. На основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03002519004501-040-001/12.08.2019г. В хода на ревизионното производство са представени счетоводни документи, оборотни ведомости, главни книги, хронологични ведомости на счетоводни сметки за ревизирания период. Органите по приходите са установили, че ревизираното дружество не е отчело действителния размер на получените приходи от продажби на къщи. Счетоводството на дружеството не е водено съобразно изискванията на ЗДДС, ЗКПО, ЗСч, като в хода на ревизията е установено, че са реализирани приходи в размери по-големи от действително осчетоводените.

В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е изградил чрез възлагане жилищен комплекс – еднофамилни къщи в землището на гр. Търговище, местност „Гинов кладенец“.

Упражнил е право на приспадане на данъчен кредит за получени СМР от „ЕМУ“ АД, такса присъединяване от „Енерго про мрежи“ АД и др. За извършените продажби жалбоподателят притежава нотариални актове, издал е фактури, отразени в дневниците за продажбите и е осчетоводил приходите в сч. с/ка 70 „Приходи от продажби“, както следва:

Фактура № 74/15.07.2014г. е с данъчна основа в размер на 41666.67 лева, ДДС в размер на 833.33 лева, с получател по доставката С Х С .

Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 3550/15.07.2014г., съгласно който жалбоподателят продава на С Х С поземлен имот с площ 381 кв.м. и сграда с площ 55 кв.м. за сумата от 50000 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 75/28.08.2014г. е с данъчна основа в размер на 8333.33 лева, ДДС в размер на 1666.67 лева, с получател по доставката С И М .

Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 4423/28.08.2014г., съгласно който жалбоподателят продава на С И М поземлен имот с площ 381 кв.м. и сграда с площ 51 кв.м. на етап „груб строеж“ и поземлен имот с площ 334 кв.м. за сумата от 10000 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 76/28.08.2014г. е с данъчна основа в размер на 8333.33 лева, ДДС в размер на 1666.67 лева, с получател по доставката Х Б . Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 4422/28.08.2014г., съгласно който жалбоподателят продава на Х Б сграда с площ 53 кв.м. на етап „груб строеж“ за сумата от 10000 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 77/12.11.2014г. е с данъчна основа в размер на 41666.67 лева, ДДС в размер на 8333.33 лева, с получател по доставката Ш А М . Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 5784/12.11.2014г., съгласно който жалбоподателят продава на Ш А М поземлен имот с площ 336 кв.м. и сграда с площ 52 кв.м. за сумата от 50000 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 79/18.12.2015г. е с данъчна основа в размер на 44953.84 лева, ДДС в размер на 8990.77 лева, с получател по доставката „Енерго Про мрежи“ АД. Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 6538/17.12.2015г., съгласно който жалбоподателят продава на „Енерго Про мрежи“ АД сграда за енергопроизводство с площ 11 кв.м., като общата стойност на продаваните енергосъоръжения е 45959.75 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 80/25.02.2016г. е с данъчна основа в размер на 3333.33 лева, ДДС в размер на 666.67 лева, с получател по доставката „Е център“ ЕООД. Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 864/25.02.2016г., съгласно който жалбоподателят продава на „Е център“ ЕООД поземлен имот с площ 755 кв.м. за сумата от 4000 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 81/04.04.2016г. е с данъчна основа в размер на 3750 лева, ДДС в размер на 750 лева, с получател по доставката „АБВ България“ ООД. Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 1498/04.04.2016г., съгласно който жалбоподателят продава на „АБВ България“ ООД поземлен имот с площ 755 кв.м. за сумата от 4500 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 82/01.01.2017г. е с данъчна основа в размер на 10300 лева, ДДС в размер на 2060 лева, с получател по доставката „АБВ България“ ООД. Предмет на доставка е „право на ползване на БКТБ“.

Фактура № 83/13.12.2017г. е с данъчна основа в размер на 12000 лева, ДДС в размер на 2400 лева, с получател по доставката Н М А . Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 5165/13.12.2017г., съгласно който жалбоподателят продава на Н М А поземлен имот с площ

332 кв.м. и сграда с площ 42 кв.м. за сумата от 12000 лева /с вкл. ДДС/.

Фактура № 84/30.03.2018г. е с данъчна основа в размер на 8250 лева, ДДС в размер на 1650 лева, с получател по доставката Ю М Й . Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 1106/30.03.2018г., съгласно който жалбоподателят продава на Ю М Й поземлен имот с площ 355 кв.м. и сграда с площ 57 кв.м. за сумата от 9900 лева /с вкл. ДДС/.

Констатирано е, че през 2013г. ревизираното лице е продало от същия комплекс 7 /седем/ броя къщи, на етап „груб строеж“, с обща площ 1745 кв.м. на „АБВ България“ ООД, за сумата от 108000 лева /с вкл. ДДС/. На ревизираното лице е извършена предходна ревизия, приключила с РА №

Р-03002514002792-091-001/15.09.2015г. Органите по приходите издали ревизионния акт са установили размер на неотчетени приходи, прилагайки установената средноаритметична рентабилност към себестойността на продукцията, в резултат са определили дължим корпоративен данък за внасяне. В хода на предходната ревизия органите по приходите са установили и други продажби на имоти на занижени цени, като част от цената е платена по личните банкови сметки на съдружниците в дружеството – Л.Я. и И И и не е намерила отражение в счетоводството на дружеството.

В хода на извършената проверка, документирана с Протокол № П-03002519031319-073-001/17.06.2019г. са анализирани цените на последващите продажби, извършени от „АБВ България“ ООД на същите къщи в посочения жилищен комплекс.