Решение № 643 от 13.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7419/2022
- Вид
- Решение № 643
- Подписан
- 13.04.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 643 гр. Пловдив, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330207419 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 918 от 16.11.2022 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на М. Г. Б. с ЕГН *********** с адрес *** на основание чл.
43, ал. 3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 4, ал. 4, т. 2 от Наредбата.
В жалбата се излагат съображения за неправилно поставяне на знака и липсата на видимост към него. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа аргументите в жалбата. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание, в което поддържа законосъобразността на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.10.2022 г. свидетелят З. Т. – *** към сектор „Общинска полиция Пловдив“ изпълнявал служебните си задължения по проверка за спазване на правилата на Наредбата. Около 14:00 ч. установил, че в гр. Пловдив на ул. „Филип Македонски“ до № 8 лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **** е паркиран в зоната на действие на знак Г-15, който обозначавал пешеходна зона. Такава организация на движението, обаче нямало и стопанинът на пътя –Община Пловдив чрез Общинско предприятие 1
„Организация и контрол на транспорта“ не било поставяло такъв знак на ул. „Филип Македонски“. След установяване на наличието му знакът бил демонтиран от служители на общинското предприятие, тъй като не отговарял на действащата пътна организация.
За констатираното, свид. Т., в отсъствието на нарушителя съставил и наложил на основание чл. 43, ал. 3, от Наредбата глоба с фиш № 0002459609/08.10.2022 г. в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 4, т. 2 от Наредбата.
Против наложената глоба с фиш постъпила жалба от страна на жалбоподателката отправено до ОД на МВР Пловдив.
Предвид оспорването в срок на глобата с фиш бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 002750/19.10.2022 г. в присъствие на нарушителя за нарушение на чл. 4, ал. 4, т. 2 от Наредбата за това, че на същата дата и място жалбоподателката М. Б. е била водач на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ****, и в качеството си на такава е паркирала автомобила в зоната на знака.
С оглед оспорването на фиша с глоба и установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП.
По доказателствата:
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел З. Т. – ***. Съдът кредитира показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
***ят потвърждава констатациите си в акта, като сочи, че това, което отразява в него в това, което в действителност в възприел.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които подкрепят свидетелските показания – АУАН, глоба с фиш с № 002750/08.10.2022 г., заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. на Кмета на Община Пловдив, заповед № 22ОА-2001/30.08.2022 г. на кмета на Община Пловдив, разписка за връчване, жалба от Б. срещу неприсъствен фиш, писмо от ОП „ОКТ“ към Община Пловдив, ведно със схема на пътен участък и вертикална сигнализация.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП на първо място не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, тъй като нарушението не е описано с всички негови съставомерни елементи.
Материалната компетентност на административнонаказващия орган и ***я следва от така представените заповеди: заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. и заповед № 22ОА-2001/30.08.2022 г. на кмета на Община Пловдив.
При съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган следва да посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита, като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по които следва да се защитава.
Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е нарушена гласи следното: Паркирането е забранено и пред стълбища и проходи, входове и изходи, около туристически и исторически места, спортни съоръжения и др., които са пешеходни зони, когато се затруднява движението на пешеходците. Според тази формулировка следва да се установят от контролните органи няколко факта: паркиране на МПС същото да е осъществено пред стълбища и проходи; или входове и изходи или около туристически и исторически места или спортни съоръжения или други обекти,
2 същите да са пешеходни зони да се затруднява движението на пешеходците
Тези изисквания на наредбата следва да са спазени кумулативно, както и да има отразяване за всеки един от тези факти в АУАН и респективно НП.
В атакуваното НП и АУАН липсват констатации относно обекта пред който е извършено паркирането и дали се затруднява или не движението на пешеходците. Така описаното нарушение, а именно „Паркира в обозначена с пътен знак „Г-15“ пешеходна зона“ не дава възможност на настоящия съд да провери дали са изпълнени всички нужни фактически елементи на нарушението, за да бъде определено същото като съставомерно или не.
За да бъдат посрещнати изискванията на закона за пълно и точно описание на нарушението, то следва в актовете на административнонаказаващия орган да е посочена ясно всяка една предпоставка за ангажиране на отговорността. В настоящия случай липсва която и да е от алтернативните предпоставки относно обекта пред който е осъществено паркирането, както и има ли затрудняване на движението на пешеходците, като описанието „паркира в пешеходна зона“ не покрива изискванията на закона за ясно и недвусмислено описание на нарушението.
Изцяло е пропуснато да се опише има ли затрудняване на пешеходците, което е условие за възникване на административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Липсата на описание на релевантните факти грубо нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно за всички съставомерни факти на извършеното от него, а в случай че той може да упражни защитата си по отношение на тези факти и тя е проведена успешно – това би довело до отпадане на административнонаказателната отговорност, поради недоказаност на извършеното нарушение.
Посоченото в АУАН и НП, косвено и чрез тълкуване, действително води до извода, че административно наказващия орган ангажира отговорността на дружеството, защото намира, че жалбоподателя е спрял в проход, който е пешеходна зона и затруднява движението, но употребената формулировка е неясна и неточна.
Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се въвеждат нови факти и/или да се достига до тях чрез тълкуване. Поради изложеното, съдът намира, че чрез допусната неяснота и пропуск за описание на съставомерните признаци на нарушението са опорочени административнонаказателните актове – АУАН и НП до степен, че същите следва да бъдат отменени, поради накърняването в една сериозна степен на правото на защита на нарушителя.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира още, че освен констатираното процесуално нарушение, не се установява и деянието да е извършено, тъй като видно от изпратеното писмо от ОП Организация и контрол на транспорта – мястото където е бил паркиран автомобила не представлява пешеходна зона, т.е. не се доказа и един от двата описани елементи на нарушението и няма основание да се ангажира отговорността на жалбоподателя.
Самият факт, че има поставен знак и то не от оправомощеното за това предприятие, не може да се ползва като аргумент, за съставомерност на нарушението, предвид че изобщо липсва такава организация на движението. Т.е. волята на стопанина на пътя не е била да се ограничи движението на автомобили в тази част от ул. Филип Македонски, поради което не следва да се ангажира и отговорността на жалбоподателя.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава 3 претенция не е направена и не се доказва да са извършени някакви разноски поради което и не следва да бъдат присъждани.
Поради изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 918 от 16.11.2022 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на М. Г. Б. с ЕГН *********** с адрес *** на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 4, ал. 4, т.
2 от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4