Определение № 2080 от 20.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2080 гр. Бургас, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501173 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от Г. В. Г. и С. Ю. Г., чрез процесуален представител Пламен Ченголов срещу Определение №570/17.06.2024 г. и Определение №571/17.06.2024 г., постановени по гр.д.

№137/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър.

С Определение №570/17.06.2024 г. първоинстанционният съд не е приел за съвместно разглеждане въведеното от ответниците, настоящи жалбоподатели, възражение за право на задържане върху недвижими имоти, както следва:

1) Апартамент № 1, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-1858/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Равда, район 501, № 434, блок 2, етаж 0, ап.1.

2) Апартамент № 13, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-1858/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Равда, район 501, № 434, блок 2, етаж 3, ап.13.

3) Апартамент № 22, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-1858/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Равда, район 501, № 434, блок 4, етаж 3, ап.22.

1

4) Апартамент № 28, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-1858/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Равда, район 501, № 434, блок 4, ап.28.

С Определение №571/17.06.2024 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане насрещен иск на Г. Г. и С. Г. за осъждане на „ЛиР Консулт“ ЕООД да заплати сума в размер на 24 000 лв. частична претенция от 300 000 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в гореописаните имоти, като е постановил разглеждането на същия да се осъществи в новообразувано дело по описа на Районен съд- Несебър.

В частната жалба, подадена от Г. Г. и С. Г., срещу Определение №570/17.06.2024 г. е застъпено становище за неправилност на същото.

Изложени са аргументи, че районният съд неправилно е приел, че приложимият съдопроизводствен ред за разглеждане на предявения от „ЛиР Консулт“ ЕООД иск по чл. 76 ЗС е този по Глава XXV ГПК, а не този по Глава XXX. Счита се, че разглеждането на предявеното от тяхна страна право на задържане е допустимо, независимо от обстоятелството, че производството е образувано по владелчески иск. Твърди се, че жалбоподателите са установили владението си върху апартаментите въз основа на предварителен договор, сключен с дружество „Г М Капитал“ ООД, поради което са приравнени на добросъвестни владелци. Навежда се съображение, че доколкото евентуално уважително решение по предявения срещу тях иск подлежи на предварително изпълнение, то единствения начин да защитят интересите си се явява възражението им за право на задържане. Молят съдебният акт да бъде отменен. Претендират разноски, сторени в хода на частното производство.

В частната жалба срещу Определение №571/17.06.2024 г. са изложени отново аргументите касателно съдопроизводствения ред. Твърди се, че предявеният насрещен иск за заплащане на парична сума от 24 000 лв.

/частичен от 300 000 лв./, представляваща стойността на реализираните подобрения във владените имоти, има пряка връзка с главния иск, доколкото трайните подобрения, извършени в период 2009-2023 г. доказват фактическата власт и намерението за своене и липсата на владение от страна ищцовото дружество. Излага се, че между страните има две висящи граждански дела, поради което разглеждането на насрещната претенция в отделно производство би утежнило положението на страните и ще доведе до ангажиране на допълнителен финансов ресурс и време. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответната страна- ищец в главното производство „ЛиР Консулт“ ЕООД, с които се оспорва основателността на частните жалби. Застъпва становище, че предвид характера на производството, предявеното възражение и насрещен иск, не могат да бъдат разглеждани, тъй като легитимацията на страните е свързана с упражняване на фактическа власт и нейното отнемане. Моли 2 определенията да бъдат оставени в сила. Претендира разноски.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частните жалби са редовни, като отговарящи на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК .

Съдът констатира, че частната жалба, подадена срещу Определение №571/17.06.2024 г., с което съдът не е приел за съвместно разглеждане насрещен иск на Г. Г. и С. Г. за осъждане на „Лир Консулт“ ЕООД да заплати сума в размер на 24 000 лв. частична претенция от 300 000 лв., е недопустимаподадена е срещу акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК предмет на инстанционен контрол могат да бъдат определенията на съда, които са преграждащи, както и тези, изрично предвидени в закона. С предявяването на насрещен иск се променя предметът на делото, увеличава се неговият обем. Определението, с което не се приема за съвместно разглеждане насрещен иск и същият се отделя за разглеждане в отделно производство, няма преграждащ ефект. В разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК е изрично уредено, че когато съдът не приеме за разглеждане насрещния иск, го отделя за образуване в друго дело. По този начин страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора, а само от процесуалната възможност това да се осъществи в образуваното исково производство по главния иск. Силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 76 ЗС по никакъв начин няма да се отрази върху основателността на предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за направени в имотите подобрения.

Определението не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното частната жалба срещу Определение №570/17.06.2024 г. следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази част прекратено.

По отношение на частната жалба срещу Определение

№570/17.06.2024 г. съдът намира същата за допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лица, които имат правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна при следните съображения.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „ЛиР Консулт“ ЕООД иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на Г. В. Г. и С.

Ю. Г. да предадат владението на недвижими имоти апартамент № 1, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, апартамент № 13, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, апартамент № 22, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, апартамент № 28, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, както и да заплатят глоба в размер на 1000 лв. В исковата молба е изложено, че дружеството е придобило собствеността върху апартаментите въз основа на договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма, с „ГМ Капитал“ ЕООД- в несъстоятелност чрез постоянния си синдик. Твърди се, че на 08.09.2021 г. е предадено 3 фактическото владение върху имотите, за което бил съставен протокол за въвод. В отговора исковата молба по чл. 131 ГПК ответниците са изразили становище за недопустимост и неоснователност на претенцията с твърдения, че владението върху процесните имоти не е било предавано на дружествотоищец. Въведено е възражение за право на задържане при евентуално уважаване на предявения владелчески иск. Предявен е насрещен иск за заплащане на обезщетение за направени подобрения в размер от 24 000 лв., частичен от 300 000 лв.

За да постанови определението, с което не приема за съвместно разглеждане възражението за право на задържане, районният съд е приел, че същото се явява евентуално в съотношение с главния по делото спорен предмет. Извел е, че тъй като производството е такова по владелческа защита, то съдът не изследва легитимацията на страните на плоскостта собствениквладелец, не установява съществуването или несъществуването на субективни материални права и няма как правото на задържане да бъде разгледано.

Настоящият съдебен състав намира правните изводи на районния съд за правилни и законосъобразни.

Владението е само фактическо състояние, към което правната норма прикрепва правни последици и една от тях е гарантираната възможност за съдебна защита. Налице е способ за законова защита на фактическите отношение, дори и когато само по себе си владението е неправомерно. Целта на тази защита е да се запази определен статус на фактическите отношения, когато се касае до такива по повод на вещи или вещни права. Владелческа защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо отношение (състояние). За да може владелецът да се обърне към съда за осъществяване на владелческа защита, то следва да е налице нарушаване в т.ч. и отнемане като най-тежка форма на нарушение.

Исковете по чл. 75 и 76 ЗС са съдебни средства за защита, те се предявяват пред и разглеждат от съда при осигурена и гарантирана от законодателя възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактически отношения в рамките на съдебното производство и да се разпореди (със силата на пресъдено нещо) преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения, съществували до момента неговото извършване. Владелчески искове съставляват т.нар. посесорна защита, а владелческият иск е притезанието на владелеца да се прекрати нарушението и възстанови владението му върху вещта.

При този по-ограничен по вид обем на защита съдът се интересува единствено и изследва единствено фактическите положения- имало ли е владение, има ли нарушение на това владение, кой е владелец на конкретния имот към момента на предявяване на иска. До тези обстоятелства се изчерпва обемът на проверка на съда, като се постановява решение въз основа на фактите, без да навлиза в обсъждане на правомерността или неправомерността на действията на страните, без да слуша възражения и 4 изследва въпроси, които почиват на техни субективни права – арг. чл. 357 ГПК. В този смисъл в настоящия случай районният съд би излязъл извън обема на своите правомощия, ако пристъпи към изследване на обстоятелството дали ответниците се явяват добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС или приравнените на тях по чл. 74, ал. 2 ЗС, на които е признато право на задържане на владяната вещ. Правото на задържане, което представлява материално, правоотлагащо възражение, с което се упражнява насрещно потестативно право, възниква при признато вземане за направените необходими и/или полезни разноски по отношения на владяната вещ, т.е. почива на основата на евентуално уважено субективно право (притезателно субектвивно право за дължима парична сума).

Оплакването, въведено с частната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил приложимия съдопроизводствен ред е основателно. В действителност производството по предявен владелчески иск се разглежда по реда на Глава XXX, а не Глава XXV ГПК. Макар основателно, изложеното в жалбата не променя правилността на крайния резултат, постановен с обжалвания акт.

С оглед гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а Определение №570/17.06.2024 г., постановено по гр.д. №137/2024 г. да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и своевременно претендираните от „ЛиР Консулт“ ЕООД разноски съдът дължи произнасяне по въпроса. В настоящото производство дружеството е представило в срок два писмени отговора. С оглед обстоятелството, че изложените в тях съображения в по-голямата си част са идентични, то съдът намира, че разноските трябва да бъдат определени под минимума, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 11 от НМРАВ от 400 лв., а именно в размер на 200 лв.- по 100 лв. за всеки един от тях.