Решение № 3531 от 13.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7018/2023
- Вид
- Решение № 3531
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Любомир Василев, Цветина Костадинова, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 5 и 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 378, ал. 5 и 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3531 гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. И.а
Цветина Костадинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100507018 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 52/03.01.2023 г. по гр. д. № 49046/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 49-и състав, е отхвърлен предявеният от „ТМГ Т.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ****, срещу „Г.з.“ ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 435 от КЗ, вр. чл. 405 от ЗК, за сумата от 16 591,83 лева (частичен иск от цялостната претенция за сумата от 23 281,83 лева) дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 7500200000191 за настъпило на 22.09.2020 г. застрахователно събитие.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „ТМГ Т.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ****, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства относно настъпване на застрахователното събитие, като в тази връзка се сочи представената имейл кореспонденция с ответното дружество, въз основа на която е заведена и преписката по щета № 75012000005/22.09.2020г. Обосновава се, че използваният в представеното към исковата молба Споразумение от 28.10.2020г. между „ТМГ Т.“ ЕООД- в несъстоятелност и „Д.“ ГМБХ израз „ … в следствие на авария при повреда на 1 бетоновото ядро“ представлява друго определение на настъпилото застрахователно събитие, а именно- повреда в бетона. Поддържа се, че положената в издаденото от „Д.“ ГМБХ удостоверение дата 02.11.2020г. е без правно значение, както и че най-вероятно се касае за техническа грешка в датирането. В заключение се посочва, че съгласно неоспореното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза претендираната от жалбоподателя сума е удържана от „Д.Б.“ ГМБХ, поради което предявеният иск се явява основателен. С оглед на изложеното се отправя молба към съда от отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да бъде уважена предявената от страната претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Г.з.“ ЕАД, ЕИК ****, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са сключили Застрахователна полица №75002000019- „Обща гражданска отговорност“, по силата на която е застрахована отговорността на „ТМГ Т.“ ЕООД- в несъстоятелност за причинени на трети лица вреди при или по повод дейността му по „вътрешно сухо строително-довършителни работи“.
Установява, че периодът на покритие на застраховката е от 27.08.2020 до 26.08.2021, както и че страните са уговорили самоучастие в размер на 200 евро от всяка щета. По делото са приложени и действащите Общи условия по застраховка „Обща гражданска отговорност“ /“ОУ“/.
Представено е и писмо от "Д." ГМБХ, с което дружеството въз основа на Рамков договор № А001-20 е възложило на „ТМГ Т.“ ЕООД- в несъстоятелност изпълнение на гипсокартон на посочените в писмото обекти, сред които и „Amazon Our Palace" /“Амазон“/, гр. Мюнхен, ул. "****.
По делото е приложена кореспонденция по имейл от 23.09.2020г., с която застрахователят се известява за причинени вреди, състоящи се в счупена бургия в бетона и пукната тръба по време на монтиране на профил за гипсокартон в бетонна плоча /таван/. В отговор е изпратена бланка за уведомление за щета с молба същата да бъде попълнена 2
Представени са и следните издадени от "Д." ГМБХ фактури: № 20197/29.09.2020- за сумата от 2 088 евро, повреди на водопроводни тръби, голяма канцелария, таван на 1 етаж, Амазон, ул. "****, Мюнхен; № 20201105/07.10.2020 за сумата от 526.35 евро, саниране на таван на ул. "****, Амазон; № 20755021/06.10.2020 за сумата от 159.85 евро, наемане на изсушител за помещения, без помпа за кондензат и застраховка "Каско" малки уреди; № 400373/01.10.2020г. за сумата от 2 090 евро, активиране на бетоново ядро, Амазон;
Приложена е фактура № R0308-20/04.11.2020 за сумата от 3619.20 евро, ремонт на активирането на бетоново ядро, разкриване на повредените тръби чрез разбиване на бетоновата плоча, допълнително армиране и бетониране с впръскан бетон, с издател „Д.“ ГМБХ и получател "ТМГ Т." ЕООД- в несъстоятелност.
По делото е представена и кореспонденция от 09 и 10.11.2020г. с опис на часовете положен труд от работници „ТМГ Т.“ ЕООД - в несъстоятелност за отстраняване на щетите, както и тяхната стойност.
Посочено е, че въпреки че същите не са удържани от възложителя, същите представляват разход, причинен от вредата.
Приложено е и споразумение от 28.10.2020г. между "Д.“ ГМБХ и "ТМГ Т." ЕООД- в несъстоятелност, с което страните установяват в отношенията помежду си, че не съществуват други задължения във връзка с щета № 7501200005/22.09.2020 , като същата вече е отстранена. В него е посочено изрично, че „ТМГ Т." ЕООД- в несъстоятелност няма да дължи в бъдеще на "Д.“ ГМБХ разходи за ремонт на повредата активиране на бетоново ядро, причинени от „ТМГ Т." ЕООД- в несъстоятелност вследствие „авария при повреда на бетоново ядро.“
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза /“ССчЕ“/ "Д." ГМБХ е извършило плащания на „ТМГ Т." ЕООД- в несъстоятелност на стойност 152 402.19 лева, равняващи се на 77 922 евро.
Посочено е, че от Удостоверение от 02.11.2020 и приложените по делото документи за направени разходи относно процесната щета "Д." ГМБХ е удържало сума в размер на 16 592.09 лева, равняващи се на 8 483.40 евро. За извършените разходи дружеството "Д." ГМБХ е издало фактури на обща стойност 8 483.40 евро. Разяснено е, че сумата от 8 483.40 евро "Д." ГМБХ е 3 приспаднало от дължими от него спрямо „ТМГ Т." ЕООД- в несъстоятелност суми по фактури с № 1000018/06.10.2020г. и № 1000019/18.10.2020. Уточнено е, че в сумата по фактура № 1000019/18.10.2020 в размер на 8 806.80 евро е включена удържана сума в размер на 5 704.20 евро, която сума е част от разходите относно щетата на Амазон. Съгласно заключението на ССчЕ възнагражденията за положен и заплатен труд на работници във връзка с отстраняване на щетата са осчетоводени, като тяхното заплащане е на основание сключени трудови договори.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 435 от КЗ за сумата от 16 591,83 лева (частичен иск от цялостната претенция за сумата от 23 281,83 лева).
Съгласно чл. 435 от КЗ застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор, ако е удовлетворил увреденото лице. Видно от разпоредбата, правото по чл. 435 от КЗ принадлежи само на това лице, което 4 има качеството "застрахован" по застраховка "Гражданска отговорност" и то само ако и доколкото това лице е удовлетворило реално третото увредено лице. Вземането на застрахования срещу застрахователя в тази хипотеза макар и свързано с договор за застраховка "Гражданска отговорност", не е вземане по този договор, тъй като правоимащо лице по него се явява само това, което е увредено от деянието, за което застрахованият носи деликтна отговорност, но не и самият застрахован. Същото има регресен характер и произтича от предвиден в закона фактически състав - в този смисъл са и разпоредбите на чл. 378, ал. 5 и 6 от КЗ.
За да бъде основателен искът по чл. 435 от КЗ ищецът следва да докаже следните обстоятелства: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение с ответника по договор за професионално застраховане; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което да представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното между страните; 3. действителната стойност на претърпените вреди, респ. размер на изплатеното на увреденото лице обезщетение; 4. уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.
В случая страните не спорят, че са сключили Застрахователна полица № 75002000019- „Обща гражданска отговорност“, по силата на която е застрахована отговорността на „ТМГ Т.“ ЕООД - в несъстоятелност за причинени на трети лица вреди при или по повод дейността му по „вътрешно сухо строително-довършителни работи“.
Съгласно чл.1, т.10 от приложимите към договора ОУ застрахователно събитие представлява понасяне от трети лица, в срока на застрахователното покритие, на имуществена и/или неимуществена вреда, покрита по условията на застрахователния договор, която е пряка и непосредствена последица от действие или бездействие на застрахования през срока на действие на застрахователното покритие и е довело до предявяване на претенция за обезщетение към застрахования или застрахователя съгласно българското законодателство.
От изложеното следва, че за да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, необходимо е ищецът да е причинил виновно и противоправно, при или по повод осъществяваната от него дейност по „вътрешно сухо строително-довършителни работи“, вреди на трето лице.
5
В настоящия случай от представените по делото доказателства не се установява нито ищецът да е осъществил твърдяното от него противоправно поведение, нито да е причинил с него някакви вреди. В исковата молба се твърди, че са причинени вреди в резултат от пробиване на тръба при осъществяван от дружеството монтаж на профил за гипсокартон в бетонна плоча /таван/. В представената по делото имейл кореспонденцията със застрахователя също е посочено, че при монтажа на гипсокартона в бетонна плоча /таван/ и по-специално при пробиването на необходимите за това дупки се е счупила бургията в бетона и се е спукала тръба. Изложеното представлява единствено изявление на застрахованото лице относно осъществено от него поведение по причиняване на вреди. Същото само по себе си не доказва твърдените от страната действия. За тяхното установяване не са ангажирани никакви доказателства Представено е единствено споразумение от 28.10.2020г. между увреденото лице и застрахования, в което страните са посочили, че вредите са настъпили вследствие на авария при повреда на бетоновото ядро, без да е уточнен конкретния механизъм на нейното настъпване. Следователно при своевременно направено от ответната страна оспорване на твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие съдът не може да възприеме описаните от страната действия по увреждане на третото лице като осъществени, без същите да се подкрепени от конкретни доказателства. Нещо повече, в самата имейл кореспонденция със застрахователя е изразено становище, че спуканата тръба вероятно не е била на достатъчно разстояние, което да позволява извършване на пробиване с необходимата дълбочина с оглед монтажа на профила за гипсокартон, което само по себе си е индиция за липса на противоправност.