Решение № 8 от 01.07.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Монтана , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милена Цв. Бранкова

Олег С. Спиров

Пламена С. Петкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Олег С. Спиров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211600600146 по описа за 2021 година

С присъда на РС Л. от 05.11.2021г. по НЧХД № 404/2019г., подсъд. Е. Р. от с. С., обл. М. е признат за виновен в това, че на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. е причинил на Л. Д. от с. село лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия в областта на л. и ш. с оток, рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ от НК го е осъдил на глоба в размер на 150лв.

Със същата присъда съдът е признал подсъд. Е. Р. от с. С., обл. М. за виновен и в това, че на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. е нанесъл публично на Л. Д. от с. село обида, като я напсувал на м., като обидената отвърнала веднага с обида, нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал. 2 не е наложил наказание.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъд. Е. Р. от с. С., обл. М. да заплати на Л. Д. от с. село сумата от 350лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, от която 250лв. обезщетение за деянието по чл.130, ал.1 НК и 100лв. за деянието по чл.148, ал.3, вр. с ар.1, вр. с чл.146, ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2019г., като е отхвърлил гражданските искове в останалата им част до размера от по 1500лв. като неоснователни.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. Е. Р., който я обжалва в срок и моли за отмяна и постановяване на нова с която да бъде оправдан по предявените му 1 обвинения. В жалбата изготвена от пълно-мощника му адв. И. се поддържа, че деянията не са установени и доказани по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и почиват единствено на показанията на близки на пострадалата.

Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 10.06.2021г. и е преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни доказателства.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощеният му защитник адв. И.. Представено е писмено становище в което моли жалбата да бъде уважена, като съдът приеме, че по делото не са събрани в необходимия обем доказателства относно извършеното от него престъпление, поради което и присъдата на първостепенният съд се явява неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като се постанови нова с която бъде признат за невиновен.

Въззиваемата Л.Д. се явява лично и с адв. А., счита постановената присъда за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Л..

По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на страна е доказано по несъмнен начин подсъд. Е. Р. на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. да е причинил на Л.В. Динолова от с. село лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия в областта на лицето и шията с оток, рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и на същата дата по същото време и място да е нанесъл публично на Л. Д. от с. село обида, като я напсувал на майка, като обидената отвърнала веднага с обида, нанесена публично - чл.148, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал. 2 НК.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални 2 правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.

Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:

Подсъд. Е.Р. е с чисто съдебно минало, а от приобщената характеристична справка е видно, че се ползва с добро име в обществото, тих и спокоен човек, държи се възпитано. Без данни за агресивни или криминални прояви.

Тъжителката Л.Д. живее в едно домакинство със с. си, свид. С. Г. и свид. И. С., с която последният съжителства съпружески.

С подсъдимия, който е от същото село се познавали, а освен това са и колеги – в инкриминирания период работели сезонно във фирма, занимаваща се с лозарство.

На процесната дата 18.08.2019г. тъжителката заедно със с. си и с. си трябвало да отиде на работа в л. масив, а подсъдимия – да транспортира работниците до масива с микробус на фирмата. В микробуса, на предната седалка била свид. Л. Ф.. Отвън пред вратата на микробуса били с. на подсъдимия – свид. С. В., тъжителката, нейният с., свид. С.

Г. и свид. И. С.. Вратата на микробуса заяла и тъжителката не могла да я отвори, поради което помолила подсъдимия да излезе от превозното средство и да отвори. Той слязъл и ядосан, я напсувал с думите: "Да ти е. * м., седи си у вазе, като не можеш да отвориш", ударил я през устата и ухото и започнал да я рита. Появила се кръв по зъбите. След като била напсувана тъжителката го "поздравила по женски" с думите "да ми изядеш п*“ и „п., да ти с. в у.".

След това тъжителката се обадила на свид. М. В. по телефона и я уведомила за случилото се. Отишла и при свид. В. И., бригадир на смяната, на която показала какво й е направил подсъдимия.

Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите С. Г. – с. на т., И. С., М. В. и С. В., както и от медицинското свидетелство от 19.08.2019г., издадено от д В. Р. в което са описани следните увреждания: е. 1 см. на дясна горна у., разкъсно-контузна рана на дясната г. у. в л. част на същата, оток на ш. в ляво.

От заключението на Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. д П. Г. и приета по делото е установено, че в резултат от претърпян инцидент на 18.08.2019г., на т. Л.

Д. е причинена контузия в областта на л. и ш. с оток, рана и охлузване, което е причинило разстройство на здравето неопасно за живота със срок на оздравяване две – три седмици до месец при липса на усложнения, за каквито няма данни. Описаните увреждения – рана, охлузване и оток са специфични и нехарактерни и е възможно да са в резултат на тъпи травми и според вида и разположението си – да са причинени в условията на описания инцидент – удари в областта на г. и в. от/върху тъп предмет, възможно ръце и юмрук, какъвто механизъм и съответна давност се съобщават от самата пострадала. В резултат от 3 тази рана тъжителката е търпяла неудобства при хранене, при приема на топли или студени напитки. Изпитала е болка и страдание.

При така установената фактическа обстановка, съдът правилно и законо-съобразно е приел, че подсъд. Е.Р. на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. е причинил на Л. Д. от с. село лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия в областта на л. и ш. с оток, рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. По отношение на авторството на деянието, са събрани достатъчно убедителни и безспорни доказателства и съдът се е мотивирал, защо не възприема част от показанията на разпитаните свидетели и защо възприема останалите.

Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от първостепенният съд и не намира за необходимо да го преповтаря.

По отношение на второто обвинение съдът също базирайки се на множество събрани по делото доказателства -свидетелски показания, аргументирано, правилно и законосъобразно е приел, че на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. подсъд. Е.Р. е нанесъл публично на Л. Д. от с. село обида, като я н. на м., като обидената отвърнала веднага с о., нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал. 2 не е наложил наказание.

По отношение на наложеното наказание, съдът намира същото за правилно и законосъобразно. Законосъобразно е становището на съда, че доколкото срещу подсъдимия са повдигнати и поддържани две обвинения, за извършени два престъпни състава, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а НК при определяне на наказанието – с оглед въведената в чл. 78а, ал. 6 НК законова забрана при множество престъпления.

Неоснователно и незаконосъобразно е възражението в становището на защитата на подсъд.

Р. в тази насока. Наказанието е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" от НК – глоба в размер на 150 лв. и същото нито е несъразмерно, нито се явява явно несправедливо в конкретния случай.

По отношение на предявеният граждански иск сумарно за сумата от 3000лв. /по 1500лв. за всяко от деянията/, съдът справедливо и на основание чл.45 ЗЗД е приел исковете за частично основателни в размер на 250 лв. за деянието по чл.130, ал.1 НК и 100лв. за деянието по чл. 148, ал.1,т.1 от НК, като в останалата част исковете са отхвърлени като неоснователни. Тези размери са справедливи и съответни на тежестта на извършеното, претърпяните болки и страдания и униженото достойнство на тъжителката.

По отношение на разноските, твърдението на жалбоподателят, че при реторсия същите остават за страните, както са направени, би било вярно, ако не беше налично и друго обвинение в което е признат за виновен - по чл.130, ал.1 НК. Разноските са неделими на броя деяния и следва да бъдат поети от подсъд. Е.Р., както и законосъобразно е приел съда.

4

При извършената служебна проверка ОС М. не намира основание за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, поради което и воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334, т.6 НПК, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.11.2020г. по НОХД № 404/2019г. по описа на РС Л..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5