Решение № 579 от 23.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Велико Търново, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20234110201123 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. Г. Г. с ЕГН ********** от ******, подадена чрез адв. Х. К. от ВТАК, против наказателно постановление № 23-1275000892 от 27.06.2023 год., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Велико Търново, с което за извършено от Г. административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева. В жалбата се излагат мотиви, че НП е незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. К. от ВТАК – редовно упълномощен. Същия поддържа жалбата, като излага доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли същото да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – В Търново, редовно призована, се представлява от И. К. – служител с юридическо образование, редовно упълномощена. Същата счита, че 1 процесното НП е правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Излага доводи в тази насока.Претендира разноски.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 05.05.2023 г. около 17 ч. екип от служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново в състав мл. автоконтрольор Й. Г. Д. и И. Б. И. изпълнявали служебните си задължения, като се движили с патрулния автомобил по Първокласен път I-5, посока гр. Русе и извършвали контрол по Закона за движение по пътищата. Контролните органи забелязали, че непосредствено няколко автомобила преди техния, в същата посока към гр.

Русе, се движи л.а. „БМВ“, който в участъка от км. 100 + 500 - км 100 + 600 предприел забранена маневра „изпреварване“ в зоната на пътен знак В24, при наличието на насрещно движещи се автомобили. Полицейските служители продължили движението си непосредствено след него, с оглед на това, че ние ако предприемат същата маневра, са щели да създадат опасност за всички участници на движението. Водачът на процесния автомобил „БМВ“ обаче продължил да прави същото нарушение, като извършил втора маневра „изпреварване“ също в зоната на съответните пътни знаци. Контролните органи пуснали светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил, застигнали лекия автомобил „БМВ“, след което водачът спрял в най-дясната част на посоката си на движение. Полицейските служители слезли и отишли при него, представили му се и му обяснили каква е причината за спирането му. При извършената проверка се установило, че лекия автомобил е с рег. № ****, собственост на фирма и управляван от жалбоподателя К. Г. Г. с ЕГН ********** от ******.

При така установеното Й. Г. Д. в присъствието на свидетеля И. Б. И., както и в присъствието на К. Г. съставил на последния АУАН серия GA № 931820 от 05.05.2023 год., затова, че на 05.05.2023 год. в 17.05 ч. в общ. В.

Търново, на първокласен път І-5, км. 100+500 в посока на движение към гр.

Русе, управлява л.а. марка „БМВ“, модел „550 Д ДРАЙВ“, бял на цвят, с рег.

№ **** собственост на „*****“ ЕООД с булстат ****, като при предприета маневра изпреварване не съобразява поведението си с вертикална пътна сигнализация – пътен знак „В 24“ и хоризонтална пътна маркировка тип „М1“ и с действията си водача създава реална опасност за възникване на тежко пътно-транспортно произшествие и застрашава живота и здравето на всички 2 участници от движението. Г-н Г. е сам в автомобила.

Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

АУАН е бил връчен по съответния ред на К. Г., който го е подписал доброволно и без възражения.

В законоустановения срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на Г..

Въз основа на описания АУАН, Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, е издал атакуваното № 23-1275-000892/27.06.2023 год., с което за извършено от К. Г. Г. административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева. НП е било връчено лично на Г. на 03.07.2023 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Й. Г. Д. и свидетелят при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН – И. Б. И.. Тези свидетели поддържат напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, а именно, че Г. е управлявал автомобила „БМВ“, като в зоната на пътен знак „В 24“ и при наличието на хоризонтална маркировка тип „М-1“ (бяла непрекъсната линия), е предприел няколкократно маневра изпреварване, като е създал реална опасност за възникване на ПТП, тъй като в насрещната лента са се движили други автомобили, които присветвали с фарове при разминаването си с този автомобил, което означава, че са намалили скоростта си, за да не настъпи пътнотранспортно произшествие. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го правят негодна основа за издаване на НП. Съдът не констатира такива и при издаване на атакуваното НП.

3

Извършеното нарушение се доказва по безспорен начин от писмените и гласни доказателства. Всички свидетели описват аналогична фактическа обстановка, от която се установява деянието извършено от жалбоподателя К.

Г. и осъществяващи от обективна и субективна страна описаното в НП нарушение.

Съдът намира за неоснователни изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че както в АУАН, така и в атакуваното НП не било описано достатъчно ясно пълно точно и ясно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като по този начин било нарушено правото на защита на нарушителя, а именно да му се даде възможност да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание. В жалбата се сочи, че както в АУАН, така и в НП не е посочено и подробно описано в какво се изразява опасността за движението, като дори не ставало ясно дали изобщо е имало опасност за движението, камо ли тя да е непосредствена. В съдебно заседание адв. К. поддържа тезата, че част от състава на вмененото нарушение е създаването на непосредствена опасност за допускане на ПТП.

От приложените към АНП екземпляри от АУАН и процесното НП е видно, че както контролните органи, така и наказващия орган достатъчно ясно са описали, че с действията си Г. създава реална опасност за възникване на тежко пътно-транспортно произшествие и застрашава живота и здравето на всички участници в движението. Настоящия съдебен състав намира, че така описано нарушението е в достатъчна степен ясно и разбираемо и по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен, за да бъде нарушено правото му на защита. Освен това в хода на съдебното следствие от събраните гласни доказателства се установява по безспорен начин, че с действията си Г. действително е създавал реална опасност за другите участници в движението и за настъпване на тежко ПТП, като и двамата свидетели твърдят пред съда, че при предприетите от Г. неправилни изпреварвания е имало насрещно движещи се коли, които намалявали скоростта си, за да избегнат пътнотранспортно произшествие.

В този смисъл са неоснователни и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че управлявания от Г. автомобил бил изключително мощен и това му позволявало да извърши маневрите 4 безпрепятствено, като се движи много бързо. Напротив – именно това обстоятелство води до извода, че при една неправилна преценка от страна на водача (имайки предвид много младата му възраст и неголям опит като водач), е възможно да настъпи ПТП с изключително тежки последици. Не са малко примерите в последно време, при които именно при управление на много мощни автомобили от млади водачи, поради неправилна преценка допускат изключително тежки пътно-транспортни произшествие с изключително тежки последици, включително и загуба на човешки животи.

Предвид горното настоящия съдебен състав намира, че посоченото нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е доказано по безспорен и категоричен начин и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за същото, като на основание чл. 179, ал. 1,, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет лева). Същото е в точно определения и предвиден в закона размер, поради което не може да бъде изменено. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е заплатено юрисконсултско възнаграждение, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на процесното НП, съдът 5 намира, че следва да се присъдят на страна направените от нея разноски в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1275-000892 от 27.06.2023 год., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за извършено от К. Г. Г. с ЕГН ********** от ****** административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, К. Г. Г. с ЕГН ********** от ****** да заплати на ОД на МВР – Велико Търново, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща направени разноски за процесуален представител.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6