Решение № 2303 от 28.11.2018, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………/…………………….., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм.д.

№ 2301 по описа за 2017 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Д.Н. с ЕГН **********,***,

СО „Кочмар“ № 271 и Д.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез адв. Бр.

Б. – ВАК, срещу Заповед № 1958 от 30.06.2017 г. на Зам.кмета на Община Варна, с която е разрешено на С.С.И. – собственик на поземлен имот (ПИ) *** по кадастралната карта (КК) на гр. Варна, СО „Кочмар“ да прокара временен път през ПИ *** по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, собственост на оспорващите, с ширина 3,50 м покрай част от северната граница на имота, с общо засегната площ 141 кв.м, както е означен временният път със зелени линии на скица № 369/26.06.2017 г.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и при липса на мотиви. Сочи се, че не е обсъден въпросът защо при одобряване на ПУП-ПРЗ на местността „Кочмар“ не е бил предвиден път, а ако е предвиден, от къде е трябвало да минава и каква е бъдещата трасировка на пътищата в тази местност.

Изтъква се, че няма отговор на възражението, направено във връзка с обстоятелството, че съобразно плана от 2007 г., създаването на тези имоти е било допустимо само при положение, че ще бъде изграден и пътният възел, очертан с червено на проекта за преминаване на свързващ имота път до централната пътна артерия (булеварда). Поддържа се, че при проектирането на пътя конфигурацията на терена е била същата както и в момента и твърдените „затруднения“ при неговото изграждане не са били пречка за утвърждаването на плана. Твърди се, че изменението поради обжалване на ПУП с решение на ВОС не засяга тази част от селищното образувание и не променя предвидения главен и помощен път, обслужващ имотите в района, а засяга имоти 279-274, които са далеч и не влияят на тази трасировка. Според оспорващия не е взето предвид правилото, че временният път се прекарва, там където в бъдеще ще бъде прекаран постоянен път съгласно ПУП-ПРЗ, с цел нанасяне на по-малко вреди на съседните имоти. Като лишено от основание оспорващият приема, съждението, че била налице трудно преодолима денивелация, като се сочи, че законът изисква по-малки вреди за съседните имоти и възлага в тежест на искащия временния път задължението за прекарването му.

Настоява се, че не е взето предвид и че се нарушава собствеността и целостта не само на имот 271, но и на 362 и 363, както и че площта, която ще бъде отнета, макар и временно (без да е ясно кога би се изградил постоянният път) е около 150 кв.м, с което се нарушава целостта на парцела и възможността за неговото обособяване на два парцела с оглед съсобствениците по него. Оспорващите сочат, че не е коментирана възможността за преминаване на временния път само покрай имот 269 по новото по проекта трасе и без увреждане на други имоти. Искането е да се отмени обжалваната заповед, като се претендира присъждане на разноски по делото. В хода по същество на делото, процесуалният представител на оспорващите изтъква следното: едно от условията за изграждане на временен път е да се засегнат най-малко интересите на лицата; в случая няма влязъл в сила ПУП; временният път е най-дългата част от възможните разглеждани варианти от вещите лица, с най-много отнемане на собственост, което би попречило на бъдещия ПУП и би ограничило техните строителни граници; от заключението на вещото лице е ясно, че вместо да дадеш 150 кв.м за 68 кв.м може да се мине през други места; общината не си е свършила работата, след като планът е отпреди 10 години, бил е обжалван и отменен в частта на инфраструктурата – обръщач и не е изготвен нов план в тази част; спорът не може да се реши, тъй като не може да се осъществи едно от основните направления, които дава чл. 190 от ЗУТ – пътят да минава покрай бъдещо трасе, поради което остава да се преценя най-малко засегната площ и най-близо до пътя.

Ответникът – Зам.кметът на Община Варна, представляван от юриск. Л. Г., в хода по същество на спора изтъква, че по делото се установяват фактите и обстоятелствата, подкрепящи мотивите на обжалваната заповед. Сочи се, че имотът, когото ще обслужва временният път няма достъп до път или улица, а вариант 2 от заключението на вещото лице не съответства нито на кадастрални, нито на регулационни граници и не е в несъответствие с чл. 190 от ЗУТ. Настоява се и че временният път по оспорената заповед не засяга постройки и декоративни дървета. Искането е съдът да потвърди заповедта като законосъобразна и правилна.

Заинтересованата страна – С.С.И. се представлява от адв. И. А.. Прави се искане съдът да потвърди оспорената заповед като законосъобразна и правилна, като се вземе предвид, че при постановяването й органът е съобразил всички необходими предпоставки, обсъдил е всички възможни варианти и е избрал най-благоприятния от общественополезна гледна точка.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.

1 от АПК. Актът е съобщен на оспорващите на 13.07.2017 г., съгласно известие за доставяне – л. 10-11 от адм.пр., а жалбата е подадена на 26.07.2017 г., видно от клеймото на пощенския плик – л. 7 от делото. Същата изхожда от лица с правен интерес от обжалването, легитимиращи се като собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна (Нотариален акт № 3, том ІХ, дула № 3390/1981 г., Нотариален акт № 70, том ІІ, дело № 514/1983 г. и Нотариален акт № 58, том ХІІІ, дело № 4118/1989 г. – л. 65-67 от делото). Оспорването е направено пред материално и териториално компетентен съд и е насочено срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ. С оглед на изложеното, жалбата се явява допустима.

По основателността на жалбата:

От доказателствата по делото е видно, че административното производство пред ответника е започнало във връзка с постъпило заявление рег. № АУ 037081 ВН от 28.04.2017 г. от С.С.И. с искане за прокарване на временен път до ПИ *** по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, към което е приложен документ за собственост и скица на имота по КК (л. 3-1 от адм.пр.) Искането е разгледано от назначена от Кмета на Община Варна Комисия за определяне на трасета за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път по чл. 190 и чл. 191 от ЗУТ и по процедури за учредяване на право на преминаване през чужди имоти по чл. 192 от ЗУТ. Видно от т. 5-3 от приложения на л. 7 от адм. пр. Протокол № 5 от 12.05.2017 г., Комисията е допуснала започване на процедура по прокарване на временен път до ПИ *** по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“ през ПИ *** по северната му граница с ширина 3,50 м като най-късо трасе (л. 8-6 от адм.пр.)

След обявяване решението на Комисията на заинтересованите лица (л. 13-9 от адм.пр.) е подадено възражение чрез адв. Бр. Б. от собствениците на ПИ *** – настоящи жалбоподатели (л. 18-17 от адм.пр.). С възражението се изразява несъгласие за прокарване на процесния временен път през ПИ ***, като се сочи следното: Имотите са били утвърдени като самостоятелни с плана от 2005 г., който планирал път; Най-близкият възможен път до изграждане на постоянна пътна мрежа е такъв в долната част на ПИ …270, покрай ПИ ….269 и ПИ ….267, свързвайки имота с основната пътна артерия; Прокарването на временен път за ПИ ….270, ще нарушава целостта на ПИ … 271, ПИ … 363 и ПИ …362 в по-малка степен, а наред с това ще обслужва и ПИ …269.

Комисията, назначена от Кмета на Община Варна е разгледала постъпилото възражение, като с Решение № 7-2 по Протокол № 7/22.06.2017 г. същото не е уважено (л. 21-19 от адм.пр.) Прието е, че теренът от южната страна на ПИ … 270 е много стръмен и прокарването на временен път ще е неикономично изгодно и трудно за изпълнение, а и трасето за временния път през ПИ …271 следва трасето на уличната регулация на ПУП-ПРЗ на СО „Кочмар“ и няма да нарушава интересите на собствениците в по-голяма степен от необходимото.

С оспорената Заповед № 1958 от 30.06.2017 г. Зам.кметът на Община Варна, позовавайки се на постъпилото заявление, с искане за прокарване на временен път до ПИ …270, наличието на влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на Общински съвет Варна, съгласно който до ПИ …270 е проектирана улица през ПИ … 267, 268 и 269, но теренът на място е стръмен и за изграждането на пътя ще са необходими много средства, както и съобразявайки влязлото в сила Решение № 332/15.05.2009 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменен ПУП-ПРЗ в частта за ПИ 267 и за улица с ОТ 279-274, и позовавайки се на двете решения на назначената от Кмета на Община Варна комисия, е постановил оспорената заповед. Правното основание, посочено от органа за издаването на заповедта е чл. 190, ал. 1, ал. 2, във вр. с ал. 6 от ЗУТ, като е разрешено на С.С.И. – собственик на *** по КК на гр.

Варна, СО „Кочмар“ да прокара временен път през ПИ *** по КК на гр.

Варна, СО „Кочмар“, собственост на оспорващите с ширина 3,50 м покрай част от северната граница на имота, с общо засегната площ 141 кв.м, както е означен временният път със зелени линии на скица № 369/26.06.2017 г. (л. 30-29 от адм.пр.) Като доказателства по делото са приобщени Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на Общински съвет Варна (л. 46-50 от делото), заедно със скица-извадка от одобрения ПУП-ПРЗ за територията, където попадат процесните имоти (л. 55 от делото). Ответникът представя и Решение № 332/15.05.2009 г. на Окръжен съд – Варна по адм.д. № 1493/2006 г., с което е отменено Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на Общински съвет Варна в частта за имот пл. 267 по плана на СО „Кочмар“, гр. Варна (л. 51-54 от делото).

Ответникът изрично заявява, че до настоящия момент няма влязъл ПУП-ПРЗ за отменената от съда част от плана (л. 44 от делото).

Съдът е допуснал извършването на две съдебно-технически експертизи, заключенията по които не се налице основания да не бъдат кредитирани. Същите се изготвени компетентно, пълно и безпристрастно и кореспондират с фактите, установяващи се от останалите доказателства по делото.

От заключението по първата експертиза по делото се установява следното:

Според действащия ПУП-ПРЗ

(одобрен с Решение № 2483-5 по Протокол № 33 от 19,26.10.2005 г. на Общински съвет Варна) процесните имоти са разположени в устройствена зона „Жм“ (жилищни зони на малки населени места). Планът е отменен от съда само по отношение на ПИ … 267;

За територията е налице и действащ ОУП (одобрен 2012 г.), според който за кв. 25 на СО „Кочмар“ е въведена устройствена зона „Жм1“ (жилищна зона с ниско застрояване в природна среда);

Временният път по оспорената заповед е със следните параметри: дължина - 38 м, широчина – 3,50 м, площ - 141 кв.м, наклон на терена по трасето – средно 2,65%; Временният път засяга трайни насаждения, но не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета; Трасето на временния път преминава само през един имот (този на жалбоподателите), който се засяга от цялата площ от 141 кв.м от процесния път;

Трасето на временния път по оспорената заповед попада преобладаващо в предвидената улица с ПУП-ПРЗ/2005 г. и по-конкретно в нейното уширение в участъка между осови точки (о.т.) 276-275, както следва: 130 кв.м попада в посочената улица, малка част – 11 кв.м попада в границите на УПИ ХІ-363 и на пешеходната пътека с ширина 1 м, разположена югоизточно от УПИ ХІІ-362;

Изследвайки предложените от оспорващите три варианта на трасе на временен път (изчертани на скици № 4, № 5 и № 6, приложения към заключението по експертизата), вещото лице сочи, че същите не се явяват по-икономично осъществими и по-благоприятни в сравнение с трасето на временния път по оспорената заповед. Вещото лице подробно е описало по всеки един от вариантите техническите параметри на пътя – дължина, широчина, площ, засяганите от трасето имоти, надлъжните наклони на трасето, като сочи, че вариантите по скица № 4 и скица № 5 са и недопустими, тъй като надлъжният наклон на трасето е значително над нормативно допустимия – 10%, а и трите варианта предполагат преодоляване на доста други неблагоприятности като земни работи, подпорни стени, трайна пътна настилка и др.